Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Живописна България (Пътеписи)
Висините
Витоша
Водопадът
Софийската долина
Из Владайското усте
Из Мала Стара планина
Седем престола
Искърски пролом
Своге
При шумът на Искъра
Планината се събужда
По висините и в самотиите
Погановският манастир
Рила
Една родопска усоя
Родопите
Белмекен
Волът
Бов
Мургаш
Юмрючал
Богдан
На върха Свети Никола
Един старопланински манастир
Един кът от Стара планина
Мочурът
Розовата долина и Тунджа
Най-младата столица на Балканския полуостров
До Радомир
Впечатления от „Българската Атина” Пловдив
Ерусалимите на българската признателност
Велико Търново (Поклонение на Асеневската столица)
Велико Търново
Царевец
Асенова махала
Новото Търново
Преслав
Един наш черноморски бисер
От Марица до Тунджа
Костенец
Разходка до Искър
Един ден на Витоша
Пилат
Нашата велика планина
Провинциални картини
По чуки и по чалове
Българският Херкулесбад
При брега на Дъмбовица
Един ден в сръбската столица
Посещение на Кремиковския манастир
Вискер планина
Един български Херкулесбад
България при Босфора
Лятна София
На полето
Черепич
Есенна сутрина
Буря в планината
По вълните на Черно море
Едно балканско село (непубликувано приживе)
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Пътеписи
Живописна България (Пътеписи)
Автор:
Вазов, Иван

Мургаш

Пустата Мургаш планина!
Много си, Мургаш, хубава?
Нар. песен

Добрият П-ша, общият приятел на всички софиянци, които обичат смеха, кърските пиршества и солените закуски, рано-рано сутринта излазяше с мене из оградата на Кремиковския манастир, яхнал на добитъка си, на който висяха дисаги, напълнени с богата провизия, каквато само изтънчения вкус на сибарита можеше да избере в магазинът на Сташевски в София и в избата на манастира.
Казах: яхнал на своя добитък. Това е евфемизъм, за да не одращя ухото на читателя с една неблагородна, макар и гръмлива дума. Защото, за нещастие, коня, който трябваше на другаря, не биде докаран от балкана и той се задоволи философски с онова, което намери в обора.
Хванахме най-напред полите на планината. Слънцето се подаваше над бърдото от изток и озаряваше с румен светлик върха на Витоша, изрязан в небето с една безподобна чистота и хармоничност на линиите; ред голи могили, успоредно със Стара планина, се нижеха от лявата ни страна еднообразно и тъжно дори до селото Бухово. От него захванахме да се катерим по планината, като оставихме отдире си сиромашкия буховски манастир “Св. Георгий”, станал исторически у нас по гостоприемството за една нощ, което бе дал на покойния княз Александър на 10 август 1886 година при откарването му за Рени...
И така, ние се качвахме все към хълбока на Мургаш. Мургаш! Хайдушкият Мургаш, любимият връх на Любена Каравелова, който му е посветил и песни, и проза! Отдавна е забравена тая планина, новото поколение нито е чувало за нея. Другите великани, които наскоро открихме – Родопи, Рила, Витоша, Амбарица, Юмрючал – блазнят туристи и писатели, а Мургаш се не чува. А Мургаш е бил в онова време, в героическата епоха на българина роб, люлка и свърталище на юнаците: планинските хайдуци наши там са намирали прибежище, яли са легендарните печени агнета под дебелата сянка на букака му. Песнята ни разказва за тия юнаци и въздиша за Мургаш. Той е пълен със смътни възпоминания за неизвестни витязи на отмъщението, горите му са поглъщали гласовете им, изворите му са прохладявали гърлата им, мъжка сила и енергия и буйни животи са се размахвали във волна мощ из самотиите на забравената сега планина.

                    Пустата Мургаш планина!
                    Много си, Мургаш, хубава!

След три часа ход въз върлото, ние се изкачихме на един гол връх. Голи са на Стара планина всичките върхища, както и целият й склон, който се видят от София. Но ще се измами оня, който помисли, че и извътре планината е безлесна. Ако погледнем на север от един от тия върхове, ще видим необозрими пространства от гори: те покриват чуки, долове, урви – цялото вълнение на планината дори до Дунавската равнина.
Обядвахме по 12 часът при едно изворче, па продължихме. Слънцето силно печеше. Въздухът трепкаше от жегата и висотата на мястото не ни доставяше ни най-малък хладец. Но гледката въз Софийско поле възнаграждаваше стократно за тая неприятност. Картината, с гигантската Витоша в дъното, имаше обайна прелест. Родопите, Мусала, Рила дигаха в кръгозора своите висове, зацапани още с преспи и тук-там тънещи в бели облаци... София... но кой ти гледаше София оттука? Тя само образуваше едно безименно петно в чаровната гладка долина със своите облаци прах и димове, ниско висящи над нея. Тук природата и нейното величие, и нейната неведома сила и пълнота обхващаше ума и погледа. А зад мене на север? Мургашът стърчеше твърде повелителен, страшно висок и разделен от нас с дълбоки долове, ярове стръмни и валози голи.
Най-после ги прескокнахме и се закатерихме по самия Мургаш! Няколко орли излитат из близките гори. Големи преспи, лепнати в углъбленията, пускат струйки водица; пътят върви по балкански пасбища и се качва по лъзгави върлини; гледките все по-нови се отварят наоколо, чуката на Мургаш ту се показва, ту се затуля, но все по-близко става.
Влезнахме в букова гора. Тая гора загражда като пояс купена на Мургаш. Гора стара, гъста, величава, но мъртва! Тя е изсъхнала цяла, стволовете се чернеят като изгорели скелети, те простират оголените си безлистни клони с една сърцераздирателна тъговитост и меланхолия, без да се заклати някога на тях зеленко листце.
Никакъв шумец от живот в заспалата мъртъв сън самотия. Стъпките ни трещят зловещо, като че крачим из гробища. Големите стволове, зле изкърмушени от зъба на червяка, покрити с изсъхнали гъби, опустошени от действието на времето, стърчат безгласни, като закрепени на краката си трупове. И каква дълбока глухота, мъртвило, отчужденост! Една скръб, размесела с непонятен страх, обхваща тука душата и ние гледаме по-скоро да изминем това злокобло царство на смърт и запустение.
Животът е хвръкнал оттука навеки, както и хайдуците! Едно възпоминание само от миналото: кладенче шурти между повалените гнили букове. Това кладенче е поило юнаците. То се вика и сега: Xайдушко кладенче. Ние напоихме гърдите си с живителната водица.
От мъртвата гора трябваше още половина час да пъплим нагоре по голината, додето стигнем самото теме на Мургаш. Стъпихме и на него.
То е длъгнеста могила, покрита с трева. Отвсъде тя се спуща стръмно и затъва във венеца на умрялата гора, в усоите на която зимните снегове още оставят преспи. На север се зеленее долината на Орхание и то се белее всред нея. Навсякъде хаос от планини гористи, пустинни и без никакво село или селище.Една сурова дивота и тайнственост иде от тия безлюдни, развълнувани пущинаци. От юг гледката съставлява пълна противоположност на тая: многобройните села, питомното Софийско поле с голите гранитни великани, що стърчат на кръгозора, имат под осветлението на слънцето вълшебен вид. Дълго гледах във възторг и поетически захлас. Вятърът излезе силен и ни накара да се прислоним до една падинка на поляната, дето правим обяд.

Връщането ни за манастира стана вече по билото на Стара планина, по неравни гребени, покрити с паши и с гори. Смъкнахме се твърде късно. В двора царуваше гробна тишина. Но тя биде разбудена от гръмливите викове на П-шата: залаяха псетата, закуркаха пуйки и павуни и на много килийки врачката се полуотвориха за любопитните очи на разбудените сестри... Скоро тишината се пак въцари, П-шата заспа като праведник и циклопското му хъркане смущаваше самотиите на Стара планина.

1897

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания