Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Живописна България (Пътеписи)
Висините
Витоша
Водопадът
Софийската долина
Из Владайското усте
Из Мала Стара планина
Седем престола
Искърски пролом
Своге
При шумът на Искъра
Планината се събужда
По висините и в самотиите
Погановският манастир
Рила
Една родопска усоя
Родопите
Белмекен
Волът
Бов
Мургаш
Юмрючал
Богдан
На върха Свети Никола
Един старопланински манастир
Един кът от Стара планина
Мочурът
Розовата долина и Тунджа
Най-младата столица на Балканския полуостров
До Радомир
Впечатления от „Българската Атина” Пловдив
Ерусалимите на българската признателност
Велико Търново (Поклонение на Асеневската столица)
Велико Търново
Царевец
Асенова махала
Новото Търново
Преслав
Един наш черноморски бисер
От Марица до Тунджа
Костенец
Разходка до Искър
Един ден на Витоша
Пилат
Нашата велика планина
Провинциални картини
По чуки и по чалове
Българският Херкулесбад
При брега на Дъмбовица
Един ден в сръбската столица
Посещение на Кремиковския манастир
Вискер планина
Един български Херкулесбад
България при Босфора
Лятна София
На полето
Черепич
Есенна сутрина
Буря в планината
По вълните на Черно море
Едно балканско село (непубликувано приживе)
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Пътеписи
Живописна България (Пътеписи)
Автор:
Вазов, Иван

Искърски пролом

ИЗЛЕТ

Курило
Една европейска пътешественица, която беше пътувала преди малко време из пролома на Искъра, по новата железница там, духовито каза, пленена от величавата хубост на пейзажите, че тая линия трябва да е начертана от инженери-поети.
На любопитните оставям да издирят доколко са поети нашите инженери, които са изучвали линията; но аз знам един други поет, много велик, на чието мощно творчество се дължи тоя чуден планински пролом: Искърът.
Искърът! Той е начертал из самотиите на Стара планина цяла поема от дивни пейзажи, хубави и тайнствени долини, скалисти вратоломни стени и...
Но аз прибързах.
Проломът е за чудене по-навътре, а сега железницата, която остави курилската станция, влезе в пуста теснина с голи и печални урви, които се издигат с полегати и изронени ребра от две страни на Искъра. Той е сега, по причина на последните дъждове, при-дошел доста голям. Из широката му матка мътни и шумящи се влачат безпокоилите вълни, идейки от снежните чалове на Рила и Мусала.
Но сега само той е хубав, само той живее и дава Живот на мъртвата пустиня.
Пролетта не е още одушевила с животворния си лъх тукашната природа. Унило наоколо. Свирката на паравоза заглушително изпищя из самотиите и влакът се пъхна в първия тунел и потъна в гробна тъмнина.

Къде Калугерица
Голямата планина, през която минахме, остана назад. Искър лъкатуши из една хубава долинка, дето още стоят бараките и другите временни постройки, обиталища на инженерите и работниците по железницата.
От двете страни високи урви, покрити с дъбови гори, които още не са се разлистили. Горе над тия урви други върхове, все гористи...
Колко са хубави тия чуки!
Идат ми на ум Хайневите думи:

              Прощавайте, салони хубави,
              и вий, лустросани мъже, лустросани дами:
              аз отивам да се катеря по планините!

Аз нямам да се прощавам с никакви дами, но не по-малко ламтя за планините. Но това желание ще изпълня друг път, а сега железницата ме отнася нататък немилостиво и аз пак потъвам в тунел.
Как страшно гърмят колелата из каменния мрачен пробой! Каква бездна!... Да беше пътувал Данте из такъв друм, навярно щеше да притури още един кръг в своя ад.

Реброво
Чудесна е клисурата. Величествени или мрачни, или дивашки върхове – но винаги хубави.
Искър следва своите безконечни меандри.
Аз стоя на прозореца, обърнат към реката, и не мога да се начудя. Право да си кажа – прозореца е завзет от няколко чужденци и аз само между рамената им и крадешком мога да се радвам на панорамата.
Влакът е пълен с пътници – италианци, французи, шопи, граждани, – които отиват за Враца и по-нататък.
Защото сега тая линия съкрати съобщенията по един невероятен начин. Отвъдна и отсамна България се приближиха. Железните колелета гърмят и пресичат, носейки живота и цивилизацията, усоите на Стара планина, в които през векове даже дървено колело не е минало! Един мой приятел, който има привичка да пуска остроти, не винаги от образцова естетичност, каза ми при един разговор за тоя нов друм:
– Господни Хаджиенов пръв изнасили Стара планина!
Ето наистина едно престъпление, което никой кодекс не може да накаже.
Чужденците непрестанно говорят, вагона бръмчи от техните глуми и смехове. Като ги слушам, аз си мисля, че ние българите още не знаем да водим занимателен разговор и да глумим без обида за някого от присъствующите, защото храна и жертва на нашата духовитост винаги бива някой от нас. Тоя път обаче моите другари-сънародници вършеха по-важна работа: те ядяха – трябва да кажа ручаха, защото в тоя шопски свят человеците ручат.
Един достопочтен белобрад поп срещу мене често се прозява и иска да задреме. Достоен человек! А Искър тече и шуми мътен. Нов тунел.
Чудната панорама изчезва в тъмнината, заедно с врачанците, които закусваха, и с достопочтения старец, който дремеше.

Своге
Между две високи усамотени скали, като през една гигантска порта, влакът влезе в долината на Своге...
Хубава долина, едничката в целия пролом на Искъра. Отвръст бърда, повечето покрити с дъбови гори.
В тая долина Искрец се влива в Искъра.
Долината е закрита от север добре и нейното романтическо положение всред планинския хаос и присъствието на станция й обещават добро бъдеще. Отсега виждам веселите летни къщи и вилици, които данякога, а може би и скоро, ще оживят това спокойно и прясно кътче в балкана. От София дотука са 33 километра, значи, в по-малко от един час влакът ще донася тука любителите на природата. Някои прозорливи господа от София, даже и един непрозорлив, са си купили вече землища тук.
А как чудно тече тоя славен Искър!

Церово
Тук няма станция. Но това не значи, че красотите на природата са по-малко. И какви хубости! Колко въздух има в тая долина!
Церово е бедно каменно селце, кацнало на една височина отляво на железницата. Малко по-долу зад него се издигат канаристи стени, които се увенчават от една жълта заострена скала, с мощни очертания.
Един от италианците издигна ръце към тоя връх и извика с ентусиазъм:
– О, domo di Milano!
(О, Миланский съборе!)

Милкова ливада
Чудни скали от север. По техните страхотно стръмни върхове стърчат уединени камъни, имеющи форма на сфинксове, кумири, пагоди, чудати кули. Въобразявам си, че пътувам из долината на Ин, в Тиролските Алпи.
Една дълбока пещера е извъртяла вътрешността на тая стена. Черният й вход зее и се види оттук в непристъпните скали. Долу до реката друга пещера, из която ручи една река.
Исполинската стена е чудна.
Окото не може да се нагледа на тая игра на природата.
Даже достопочтеният старец излезе тук от своето безучастие. Той погледа каменните фигури на върха и каза:
– Сякаш че е развалено кале.
Мерси и за толкова, добрий старче!
Идете, господа, и гледайте скалите при Милкова ливада.

Отвъд Милкова ливада
Оттук нататък проломът става феерически. Пак исполински стени, висове дивни, изненади на природата, а между пролуките, които ни оставят бърдата, показват се величествени чалове с бели преспи. О, хубави планини!

Отвъд Елисейно
Минуваме станцията Елисейно и после самото село с това име, което звучи тъй класически и което е толкова дрипаво. Тук клисурата става еднообразна, но после се разширява и превръща в чаровна зелена долина, през която се извива величаво Искър, блеснал от слънцето. Тук вече лъхнала пролетта! Недалеко, отвъд реката – Черепишкия манастир. Чудесна местност! Зад скалистото бърдо, което ми е отляво, на землището на тоя манастир, е умрял Ботев. И аз си бъбля неволно:

              Жив е той, жив е, там на Балкана...

Но клисурата изново става грандиозна и влакът се пъхва в скалисти и екливи теснини.

Мездра
Тук влакът изсипа по-голямата част от пътниците. Всички отиват за Враца, която отстои 12 километра. „Сбогом! Сбогом!” „Adieu” – разнасят се на станцията гласове. Вагонът ми запустя. Остави ме и достопочетният старец. Аз поисках да узная впечатлението му от дивните красоти, които от четири часа се изреждаха пред очите ни.
Той се понавъси и рече:
– Много диво... Грозно!

Роман
Тук се свърша железницата. И клисурата вече е разширена, и ако остая все хубава, то тя престая да е величествена. Селото Роман, което носи такова романтическо име, е отвратително. Куп грозни колиби. Италианците работници го произнасят: Romano! Бедните, това име тъй звучи на Италия!
Впрочем, свършвам: ако тая линия-поема не се показва дълга на пътника, то моя разказ без друго се е показал такъв на читателя.
Но каква величава, каква живописна, каква хубава е пустата му Искърска клисура!
Господа, елате всички да й се радвате.
Недейте слуша дяда попа!

Март 1897

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания