Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Живописна България (Пътеписи)
Висините
Витоша
Водопадът
Софийската долина
Из Владайското усте
Из Мала Стара планина
Седем престола
Искърски пролом
Своге
При шумът на Искъра
Планината се събужда
По висините и в самотиите
Погановският манастир
Рила
Една родопска усоя
Родопите
Белмекен
Волът
Бов
Мургаш
Юмрючал
Богдан
На върха Свети Никола
Един старопланински манастир
Един кът от Стара планина
Мочурът
Розовата долина и Тунджа
Най-младата столица на Балканския полуостров
До Радомир
Впечатления от „Българската Атина” Пловдив
Ерусалимите на българската признателност
Велико Търново (Поклонение на Асеневската столица)
Велико Търново
Царевец
Асенова махала
Новото Търново
Преслав
Един наш черноморски бисер
От Марица до Тунджа
Костенец
Разходка до Искър
Един ден на Витоша
Пилат
Нашата велика планина
Провинциални картини
По чуки и по чалове
Българският Херкулесбад
При брега на Дъмбовица
Един ден в сръбската столица
Посещение на Кремиковския манастир
Вискер планина
Един български Херкулесбад
България при Босфора
Лятна София
На полето
Черепич
Есенна сутрина
Буря в планината
По вълните на Черно море
Едно балканско село (непубликувано приживе)
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Пътеписи
Живописна България (Пътеписи)
Автор:
Вазов, Иван

Пилат

ШВЕЙЦАРСКИ БЕЛЕЖКИ

Жителите на Люцерн, когато искат заран да разберат ще бъде ли времето хубаво през деня, имат един барометър доста верен – Пилат. Пилат – той няма нищо общо с Понтийский Пилат – е един висок, усамотен, скалист връх на юг, комуто подножието плискат водите на Четирикантонното езеро.
Ако на Пилат няма никаква мъгла, това означава, че времето ще се развали; ако ли има чалма от облаци – денят ще бъде хубав! Както видите, съвършена противоположност с барометърът на софиянци – Витоша.
Едно знаменито двустишие, което ще намерите във всичките гидове по Швейцария, потвърждава тоя факт:

                Quand Pilate aura mis son chapeau,
                Le temps serein et beau.

Когато една заран през юли това лято аз погледнах на Пилат – той си беше наложил пуховата чалма. Аз се качих на парахода и се наканих да ида на гости на тая многоучена планина.
Параходът „Fluelen” натъпкан с пътници от двата пола, тръгна по 9 часът и запени шумно прозрачните като сълза вълни на езерото. От двете ни страни се оттикваха назад разкошно раззеленелите хълми, насеяни с гиздави вили, и езерото повече и повече се разширяваше. На всеки миг се появяваха нови видове на бреговете, все по-хубави и по-ненадейни, в по-ясни очертания. Ето навъсеният Риги Кулм, който прилича на едни бик, който е потопил задницата си в езерото; ето Риги Шайдек; ето по-нататък Щанцнхорн, ето мрачния Бургенщок, надвиснал замислен над езерото със страшно отвесните си скали... Измежду тъмните завои на тия диви бърда езерото мушка и смеща многобройните си криволици, проливи, заливи, ръкави, из които весден бели параходи сноват. Те носят армии от туристи, въоръжени с бинокли, с чанти, с пътеводители, подвързани с червено, с карти и с омбрели.
Във „Fluelen” вече англичаните с дълги остри зъби и жените им и дъщерите им – а всеки англичанин влачи най-малко по три дъщери – прави, сухи, дълги като алпийски тоеги, наставали са на крака и бомбардират свирено с биноклите си всяка нова местност, като тозчас отварят своят червенокор пътеводител, за да проверят точността на указанията му. Англичаните и тука, при разходката си, носят своя положителен и практически ум и британска невъзмутимост. Когато от всички страни чувате възклицанията: “Wie schon!”, “Que c'est beau” и често даже руското “Славно! Восхитительно!” – от страна на синовете на Албион nяма никакъв признак на възторг: със своите грамадни носове, наведени над книгата, те продължават проверката. Всяко название, писано в пътеводителя им, те го дирят в околността и всяко място на околността те го дирят в пътеводителя. Това занятие не им дава време да гледат просто человечески хубостта и величествеността на природата и да им се наслаждават до воля... Това, като ги издава за лоши естетнци, изважда ги добри пътешественици. Английската любознателност не е най-малко способствала на английското вседържавно разливане по целия свят...
Ние дохождаме на точката, дето е центърът на Четирикантонното езеро и отдето то се разклоня по разни посоки. Очите nе могат да се наситят на гледките, които дава това удивително художествено преплитане на мрачни гористи бърда с гладки, кристални пояси вода, които на всяка минута се сменяват, отстъпят, променяват форми, шар, нюанси според движението на парахода.
Считам, че няма в Швейцария, а и в цяла Европа, кът по-романтичен от това езеро с чудесното кръжило на планините му... Параходът плува вече из първий ръкав, който ни иде отдясно, право на юг. Ние видим още по-харно косматият Бургенщок, с двата му богати хотела на върха, полускрити в горите, за дето води един полуотвесен железен път на зъбци (funiculaire). Моят пътеводител ме съветва да се отбия и да се кача на Бургешцок, да закуся пред хубавата панорама, що се отваря оттам, па тогава да тегля за Пилат. При всичкото ми уважение към тоя почтен съветник, аз не можех да го следвам. Ако исках строго да изпълням предписанията му, моето пътувание нямаше да има край. Де няма в Швейцария любопитни природни хубости? Всеки град има по двайсетина такива най-малко и пътеводителят ми ги именува с патос. Тук водопад, там скала страшно увиснала, татък мрачна пещера или живописна планинска клисура, или кристално езеро, или вековен ледник, или друга игра и фантазия на природата, всички кръстени с примамливи и поетически имена. И всяко едно от тях е свързано с добри съобщения, снабдено с комфортни хотели, които часто са палати, както при Рейнский водопад, и с всичките възможни привлекателност, които могат да съблазнят туриста и олекчат кесията му. Швейцария цяла е една градина с буфет, в която се стичат стотици хиляди, милиони чужденци всяка година. Швейцария живее от тия чужденци. Тя прави баснословни усилия да привлече още повече и сполучва. Градовете се надпреварят и надхитрят кой какви любопитности да открие, за да спечели гости от целия свят. Оберландът (южната половина на Швейцария, през която минува алпийската верига) е по-щастлив в това отношение от другата половина, по-ниската, която наваксва природата с други неща. Тъй, Берн най-много привлича туристи чрез няколкото си мечки в трапа (La fausse aux ours) и със стария си часовник, който, кога бие, изкарва кукли на животни и хора... Погледнете какви купове любители се трупат там! Цюрих, Шафхаузен живеят от Рейнския водопад, Люцерн – от своя Рити и Пилат, Женева – от езерото си и от Монблан!
Параходът след половина час плаване по лазурните вълни спря на пристанището Алпнах, в дъното на залива. Тука е станцията на железницата – фюникюлер, – която възлазя на Пилат. Пътниците шумно изскокнаха и се затекоха към станцията. В един миг трите вагони се изпълниха. Железницата-фюникюлер следва една перпендикулярна линия, наведена 40 и 50 и повече на %. Вагоните държат същото стръмно положение, само седалищата вътре имат равно, хоризонтално положение, така щото пътниците седят спокойно и само чувствуват, че вагонът отива към небето и виси над пропастта на празното пространство. Не може човек да избегне едно неприятно ощущение, колчем пътува с фюникюлер. От най-малката причина тук могат да произлязат нещастия, които въображението не смее да си представи... Помислете си едно падане на трена от осемстотин, хиляда и повече метра височина! Тоя железен път е едно предизвикване, направено на невъзможното. Той е едно истинско чудо строително. Той е една причина за възторгване на туристите и една златна рудница за акционерите й. Когато гледаш изрязаните скали, дето беше отворен път за вертикалната железница, и ужасните стръмнини, по които тя лази като една гъсеница нагоре по дървото, чудиш се и маеш се над страшните нечеловечески усилия, употребени при направата на тоя път. По тия стръмнини добитък не може да се закрепи на краката си, а тук са работили с казми, с лопати, с бургии, с лахъми хиляди человеци. И те са победили упорството на природата, планината се е вдала и коминът на локомотива изпуща своите талазливи стълпове дим между клоните на вековните ели, оставя ги под себе си и отива, та се губи в облаците! Сегиз-тогиз поглеждам надолу из някои отвори, които ми оставя планината, и виждам там долу нейде поврага далеко долината на Алпнах и част от езерото с цвят съвсем тъмен. Часто минуваме край буйни пенни водопади, които веднага изчезват в листака; минуваме и мостове, които треперят над дълбоки бездни.
Ето ни и до облаците вече. Ние стигаме чертата, отдето захващат голините на Пилат и всяка растителност изчезва. Големи късове облаци пълзят по пустинните скали, които набучват висотите на Пилат. Железницата извива в подножието им и криволиците й захващат да стават по-чести. По стръмните пасбища – стада. Далеко още горе пред нас видят се подзидани пътеки, които лъкатушат по скалите и се губят в цепнатините им и углъбленията им. Чернеят се дупки на тунели. Ето влезнахме в облак, а от него в тунел, после в друг, после в трети, в четвърти. Издигаме се над облаците, виждаме острите най-високи чуки на Пилат. Те се забиват величествено в небето.
За всичкия тоя вертикален вървеж в пътеводителя ми стоят само тия слова: „Voir, admireret ne rein lire”. И как може човек да чете при такова фантастическо пътешествие!
Локомотивът изпищя и всичките околии самоти едно по друго повториха сухо гласът му. Ние стигнахме на въздушната станция.
До подножието на един изострен като обелиск връх стои хотелът, който се вижда и от Люцерн. В широката трапезария виждам около двесте куверта. Те скоро си намират господарите всичките – защото всеки десет минути нов трен пристига. Обядът е изряден и охотата още по-изрядна на тоя планински въздух. Англичаните и американците бързо стават и отиват в салона, за да пратят поздравления оттука на своите сродници и приятели по петте части на света. Особени нарочни пощенски карти с изображения-винетки на хотела и видовете тука им служат за тая цел. Другите пътници се пръскат като немирни деца по скалите. По една пътека, издялана в скалата на върха, който споменах, завардена с железни пръчки, изкачвам се най-горе. Тоя връх носи немско име: Esel – магаре. Той е висок 2123 метра над морето. Почти колкото Черни връх на Витоша. Оттук ми се откри картина грандиозна. На север цялото Четирикантонно езеро с всичките си разклонения и райски хубавата околност на Люцерн, кацнал далеко там при езерото с кулите си, с черквите и с палатите си като едно мозаично изделие. Всичко там е зелено, весело, благодатно. В хоризонта се синее бернската Юра; от другата страна се белее с вечните си снегове великата верига на централните Алпи - Оберланд. Белоснежната Юнгфрау се издига най-високо. Половината Швейцария я меда с всичките й върхове, езера и долини, както в една пластическа карта.
Аз си смислих за нашата Витоша, от която се отваря панорама, наистина от друг характер, но не по-малко величава, даже повече от тая. Тук всичко около е натрупано с малки и високи планини, от Витоша се гледат по-широки хоризонти, безконечни полета и диви планини и по-очарователни перспективи. Един фюникюлер, който би скачил Драгалевци с Резновете, би привлякъл гости от цяла Европа. Ще ли някога такова чудо да стане?
Скалистите чуки на Пилат, надвиснали над страшни пропасти, допущат до самото си теме посетителите, благодарение на извити пътеки, издълбани изкуствено в камъка на криви галерии, на отвесни комини, просвръдлени като в една топка сняг, а не в гранит. Всичките тия работи са извършени от стопана на самия хотел с луди разноски, само и само да привлече туристите. На чуката Магаре има настанен и един телескоп!
Когато се бях възкачил на един други връх, при мене приближи една с грубо лице швейцарска селянка, в ботуши, с китка алпийски цветя, застана на един камък и захвана да пее тиролски с гърлото и с небето, с такъв гръмотевичен глас, щото всичките околни планини и долове се раздрусаха. Тя се отдалечи оттук, покачи се на друга висота и пак захвана да разлюшква природата и самотиите със своето дивашко пение. Най-напред я взех за луда. Но скоро се сетих, че тя е поставена да върши тая служба нарочно от гостилничаря, за да придаде повече couleur locale на планината. Ефект се получаваше, действително, превъзходен: странното пение, като разбуждаше ековете, действаше вълшебно въз душата на пътника и той се чувстваше самичък, отдалечен в някоя планинска пустиня, и забравяше на миг дисонанса, който хвърляха тука фюникюлерът със своя писък и дим, хотелът със своя комфорт и лакеи с фракове, телеграф, телефон и други атрибути на цивилизацията.
По голините пъплеха стада овце и говеда с големи звънци на шиите, каквито в Швейцария се употребяват. Тия звънци също изпълниха с веселата си музика тия приоблачни самотии и цял Пилат сякаш ликуваше или празнуваше някаква неизвестна на человеците своя радост. Виктор Хюго вярно е казал за него:

                ...Le Pilate fumant,
                Qui sonne tout entire comme un grand instrument.

Три часа нещо аз се любувах от тия върхове. Няколко пъти едно море от облаци потапяше в хаос всичко, а после пак се изясняше и пред мен се мернеше още по-светла и радостна Люцернската долина, хълмове, гори. Мъчно ми беше да се отделя оттук, имах силно желание да пренощувам в хотела, та сутринта рано да стана да видя изгрев слънце, зрелище величествено, както уверяват пътеводителите. Но бях принуден да сляза в Люцерн, защото на сутринта в много приятно общество щях да се разходя по другия ръкав, най-дълбокия на езерото: до Флуелен. Там щях да посетя параклисът на Вилхелм Тела, по-нататък на сентготардския железен път „Дяволския мост”, едно чудо на природата, при който под заглушителний гръм на водопадите спят своя вечен сън войниците на Суворова.

София, септември 1893 год.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания