Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Живописна България (Пътеписи)
Висините
Витоша
Водопадът
Софийската долина
Из Владайското усте
Из Мала Стара планина
Седем престола
Искърски пролом
Своге
При шумът на Искъра
Планината се събужда
По висините и в самотиите
Погановският манастир
Рила
Една родопска усоя
Родопите
Белмекен
Волът
Бов
Мургаш
Юмрючал
Богдан
На върха Свети Никола
Един старопланински манастир
Един кът от Стара планина
Мочурът
Розовата долина и Тунджа
Най-младата столица на Балканския полуостров
До Радомир
Впечатления от „Българската Атина” Пловдив
Ерусалимите на българската признателност
Велико Търново (Поклонение на Асеневската столица)
Велико Търново
Царевец
Асенова махала
Новото Търново
Преслав
Един наш черноморски бисер
От Марица до Тунджа
Костенец
Разходка до Искър
Един ден на Витоша
Пилат
Нашата велика планина
Провинциални картини
По чуки и по чалове
Българският Херкулесбад
При брега на Дъмбовица
Един ден в сръбската столица
Посещение на Кремиковския манастир
Вискер планина
Един български Херкулесбад
България при Босфора
Лятна София
На полето
Черепич
Есенна сутрина
Буря в планината
По вълните на Черно море
Едно балканско село (непубликувано приживе)
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Пътеписи
Живописна България (Пътеписи)
Автор:
Вазов, Иван

Посещение на Кремиковския манастир

Добрият П-ша, общият приятел на всички честни софиянци, които обичат смехът, кърските пикници и солените закуски, често ми предлагаше да направим една разходка до Кремиковския манастир.
И той ми го сочеше с пръст на север: там над подножието на голата планина, въз една изпъкналост стои залепено и се белее едно манастирче; то особено приветливо привлича погледа сред окръжающата голота, безлесие и безинтересност, типични черти на Стара планина, която загражда от север Софийската долина.
П-шата главно хвалеше манастира за гостолюбивия прием, който намира там посетителя от столицата благодарение на цветущето състояние на светата обител и приветливия характер на „светите старци”.
Именно „светите старци” – това бяха думите на моя приятел.
Тия примамливи препоръки ме и заставиха да се реша миналата неделя да прекарам два-три дена в тоя манастир, имайки нужда от почивка, душевно уталожение и тишина. Отидох, та повиках и П-шата: за жалост не го найдох: чрезвичайно важна работа го извикала в Костенец – отишъл да лови престърва на водопада  му!
С радостно сърце напуснах гърмежа и шумът на столицата и се озовах на полето по орханийското шосе. Скоро колата се отбиха от друма и хванаха друг път към север, който пресичаше широката равнина, претрупана с тъмно жълти кръстци от пожъната ръж.
След един час вървеж ний преминахме селото Кремиковци, което е в полите на Стара планина, и завъзлазяхме по хубаво шосе към ръта, на който е кацнал манастира.
Когато пайтона ми Елезна през голямата порта на манастирския двор, той спря и аз слязох, а един манастирски ратай, тих, кокалест и с исполински ръст, който сечеше дърва, пое ми вещите и ги понесе във вътрешния двор. Първия още поглед на манастира, здрав, стегнат и уреден, ме убеди, че хвалбите за него не бяха безосновни. Аз отпратих возача си, като му поръчах да дойде след три дена да ме вземе.
Една стара калугерица при гърмежа на колата излезе из вътрешния двор и ме поздрави; излезе после и една по-млада и ме поздрави; две други се зададох отвън с пране в ръцете, силно зачервени от работата и от свежия балкански въздух. .Малко позачуден от присъствието на тия свети сестри в тая обител, които вземах за случайни гостенки-богомолки, аз рекох да попитам кокалестия ратай тука ли е дядо игумен. В същий миг във вътрешния двор съпикасах куп калугерици още, някои хубави и млади; излазяха из килиите и из черквата. Цяло наводнение от сестри ни един калугер, ни едни старец!
Моето недоумение растеше. Аз донейде си бях в положението на оня дервишин в Xилядо и една нощ, който сред безлюдната пустиня, по волята на някой вълшебник, внезапно влазя в едни великолепен палат, гдето го посрещат рояк млади хубави моми, е които не знае какво да прави!
– Аз питам ратая: – Дека е дядо игумен! – питам това с никакво смущение и нетътрпелив да си обясни това явление – нека кажа думата: тая съблазън, която ме поразяваше и ми даде повод за догадки най-недоброжелателни за Кремиковския манастир.
– Тука няма игумен, има игуменка – отговори ми ратая и усмихнат, като си наплюнча пак ръцете и взе брадвата да сече дърва.
В същия миг една благолепна старица с дълга броеница и с очила твърде приветливо ми пожела добре дошъл и ме покани в приемната стая на манастира.
Значи: женски манастир! Ах тоя П-ша!
Цял сконфузен за своето невежество, аз се извиних и последвах баба госпожа, която ме въведе във вътрешния двор. Подир първите приветствия аз счетох за дълг да изгледам манастира: черковка хубава, стаи чисти и снабдени с богати постелки, нов чардак с килии на сестрите, затулен зад черковата, и с прозорци към планината; станове за тъкане, в обора волове, коне, един пайтон (манастирски); стопанство и очевиден спор, по най-главното: уред, чистота, прибраност. Явно, женска ръка пипа тука.
Като видях всичко това, една меланхолична мисъл ме налетя: как ще се прекарат три дена тука. Положение стеснително за мене. Да се навъртам, сам, бекярин човек, между толкова свети сестри; да нарушавам светия покой на тоя богоугоден дом със своето греховно присъствие, макар че приемът беше тъкмо такъв, какъвто софийския приятел казваше: добър, приветлив, добра трапеза, добро легло, внимание и услужливост. Всичко хубаво, но аз се чувствувах неловко... Па да беше дошъл поне тоя П-ша! Той би умял да занимава обществото...
Още вечерта, като вечерях хубаво – през време на яденето имах за събеседници игуменката, сестрата, натоварена с грижата да посреща гостите – твърде достойна госпожа, сладкодумна, с приятен характер и с малки мустаци, – и магерката, една къса бесараба, която ме много задължи, като ми говореше по руски, – аз измених плана си: вместо почивка в манастира, реших да правя всеки ден пътувания, додето ми дойдат колата.
Сутринта излязох на манастирската тераса и погледнах към долината. Каква чудесна гледка! Софийската равнина, Витоша, Ирин планина, Родопите, вечният Мусалах, рилските гранитни чуки и зъбери в кръгозора – това беше една фантасмагория, това беше тъй хубаво, тъй хубаво... Славен наблюдателен пункт е туй място.
Цял ден прекарах в скитане по рътове и долове около манастира. На сутрешния ден проникнах донейде си в гърдите на планината и замръкнах в усойния дол, дето е манастира „Св. Никола”. За третия ден реших да направя на кон екскурзия до Мургашът, до приоблачния връх, който тъй често привличаше взора ми в София, почти винаги забулен с мъгли. Още вечерта се разпоредих да ми се приготви манастирски кон; ратаят щеше да ми бъде водач.
Току-що нареждах това, изгърмя един фаетон и подир малко, като един африкански ураган, се устреми в килията ми – кой мислите? – моят П-ша! В миг манастирската тишина се размъти от гръмките смехове и весел говор на костенецкий герой, който прие на драго сърце да ми бъде на сутринта другар за Мургашът.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания