Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Живописна България (Пътеписи)
Висините
Витоша
Водопадът
Софийската долина
Из Владайското усте
Из Мала Стара планина
Седем престола
Искърски пролом
Своге
При шумът на Искъра
Планината се събужда
По висините и в самотиите
Погановският манастир
Рила
Една родопска усоя
Родопите
Белмекен
Волът
Бов
Мургаш
Юмрючал
Богдан
На върха Свети Никола
Един старопланински манастир
Един кът от Стара планина
Мочурът
Розовата долина и Тунджа
Най-младата столица на Балканския полуостров
До Радомир
Впечатления от „Българската Атина” Пловдив
Ерусалимите на българската признателност
Велико Търново (Поклонение на Асеневската столица)
Велико Търново
Царевец
Асенова махала
Новото Търново
Преслав
Един наш черноморски бисер
От Марица до Тунджа
Костенец
Разходка до Искър
Един ден на Витоша
Пилат
Нашата велика планина
Провинциални картини
По чуки и по чалове
Българският Херкулесбад
При брега на Дъмбовица
Един ден в сръбската столица
Посещение на Кремиковския манастир
Вискер планина
Един български Херкулесбад
България при Босфора
Лятна София
На полето
Черепич
Есенна сутрина
Буря в планината
По вълните на Черно море
Едно балканско село (непубликувано приживе)
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Пътеписи
Живописна България (Пътеписи)
Автор:
Вазов, Иван

Лятна София

ЛЕНИВИ БЕЛЕЖКИ ПРЕЗ ГОРЕЩНИЦИТЕ

Оня ден под сянката на акациите в Градската градина моят приятел Драган Г., кавалер, достоен за всичките ми симпатии, се чудеше кои причини могат да заставят един умен човек да напусне София лятно време, за да дири прохлада и развлечение в други местности на България, например във Варна, Чамкория, Чепино и пр., както правят мнозина сега. И той сочеше на всичките ония приятни блага и удобства на живота, които обладава обилно столицата и които липсват на всеки друг град и местност в България, приятелят продължаваше с патос: „Де има тая хубав Витоша, тая зелена Витоша, тая чудна Витоша? Де има тия разкошни зеленини по дворищата, тия чудини сенчести прохладни алеи на градините; това изобилие от забавления вечер: концерт на открито, вариетета, музики; де другаде има тая бистра, студена и вкусна софийска вода, която се удря с виенската по изредните си качества; де има толкова изобилни и евтини овощия и плодове: круши, кайсии, дини, пъпеши, които кат един поток се стичат отвсякъде в столицата, за да украсят нашите трапези и прохладят нашите гърла? Варна има морето, но ни дава топла, блудкава, варовита вода, Чамкория има боровете, но е лишена от всичките горни сладости и е богата със скука. Чепино е сред Родопите, но там ще се опечеш на жегата сред безлесното поле, без да найдеш и десетата част от приятностите и сгодите, които има София... София съдържа всичко в себе си, София е и столица, и дачно място; и градина, център на културата и на интензивен живот”.

*

И какъв живот? Пулсът на България бие с всичката си сила в него. Аз присъствах на десетина конгреса през миналия месец, събрани в общите салони: учителския конгрес, лекарския конгрес, женския конгрес, демократическия конгрес, адвокатския конгрес, произвел толкъв шум със знаменитото си вотиране поздравителната телеграма до княза, свещеническия конгрес, заминал глухо, неудостоен ни с една дума от дневния печат и заслужено, според някои си, и още толкова конгреси. Това бе една фурия от конгреси, един поток от красноречия и величествени пустословия, достойни да съблазнят хумора на Аристофана. Сто сега шуми в салона на „Славянска беседа” социалистическия конгрес, оня на „тесните’ социалисти... Там, сред една сгъстена шарена публика, из която капелините на тесни социалистки изобилстват, се говорят и слушат огнени филипики против буржоазията и капитализма в България. Буржоазия и капитализъм! Боже господи, измислиха тия клишета на цървуланска още България, в която от единия й край до другия едва ли има да се пушат седем-осем фабрични комини и едва ли има търговец, който да не е роб на Народната банка и Земледелческата банка... Но как може инак? Щом имаме социализъм, трябва да се резигнираме да имаме и буржоазия (о, бай Ганю, става вече буржоа!) и капитализъм –excusez du peu?

*

Аз обаче никога не стъпих в тоя конгрес, защото обичам свободното си време да го губя, вместо на затворено място, по открито, в природата. О, природо! В твоите обятия ние се умиваме от плесента на живота или от калта му. Как е хубаво да гледа человек тия хубости на твореца, подир като му се е отврътнало да гледа в столицата толкова изкуствени хубости, толкова подправени красоти, толкова приятно маскирани лица?... Но ето Витоша, хубостта и славата на София. Представете си за миг София без Витоша – каква тъга, каква голота, каква безцветност на картината! А сега, как хармонично се извиват нейните елегантни линии в лазурния свод! И как импозантно и царствено почива колосалният корпус в зеленото поле! Тая шудрава зеленина на мантията й заслепява взора. Боянски водопад като исполинска сребърна колона се белее в зелената си гъвка. Белее се като един чаршаф и уединената пряспа под Резновете. Когато полковник Б. увенчее своята грандиозна мисъл, която занимава сънищата му от дълго време, и един фюникюлер, гърмящ по хълбоците на Витоша, улесни пътуването ни до гърба й, каква дивна наслада за очите и душата, какви рояци поклонници на великото и непостижимото ще се затичат към върха, към приоблачния гръб на славната планина.
О, Каниц, ти тогава ще излезеш из гроба си, за да погледаш.

*

Една радостна новина зарадва тия дни ветровете и орлите на Витоша. Софийския туристически клуб „Алеко Константинов” е решил да построи „хижа” на Черни връх. Идея превъзходна. Какво велико наслаждение да прекараш една нощ в тоя гостолюбив подслон, да съзерцаваш, легнал на небесний си чардак, как блещукат звездите във вековечната тишина, да изпиташ омаята на задоблачните блянове, а заран да посрещаш оттам слънцето, което ще целуне с лучите си тебе най-напред преди цяла вселена! Стройте, смели и енергични младежи, стройте в небето! Привикнали да дишате във високите сфери на въздуха, вий ще обикнете високите сфери на живота! Стремете се, туристи, в планините, опийте се със свежестта на планинските ветрове, гълтайте живоносни озони. Там ще станете поправи, сиреч по-добри. И сега ми идат на ум крилатите стихове:

              Балкани, дигайте се в небесата!
              Обвивайте се в бури и мъгли!
              Ний идем ви на гости сьс килата
              на вашите орли.

В полите на тоя гигант – Витоша – се гуши излюблената на софиянци разходка – село Княжево, китна клисура, пълна със зелени клонаци, воден шум и хлад. Хораций би му посветил няколко лапидарни стихове. Всеки ден имам радостта да й гостувам там поради хладката минерална баня, дар разкошен на природата (уви, занемарен и оплют от нашето пословично нехайство!), която привлича ежедневно стотини посетители, като мене дошли да дирят здраве в самодивския вир. Ах, аз имам там рядкото удоволствие да срещам често нашия оригинален сладкодумец и философ г. Вълко Нейчов, който сега вкушава поезията и балсамическия въздух на тамошната природа.
Често нашите весели разговори, поръсвани с прелестни духовитости от г. Нейчова, се прекъсват и той с едно юношеско въодушевление ми декламира на латински стихове от Хорация, втълпени неизличимо в паметта му още от Сорбоната, дето е придобил науката си. Каква услада и дълбоко удоволствие да слушаш Хорация при шума на руйната река, сред обятията на природата, тъй светло възпяна от него! Бай Вълко всеки път ми повтаря любезно своята покана да посетя родното му село Поибрене и там да вкушаваме заедно красотите и душата на природата, край бистрата Тополница. О, ще дойда, бай Вълко, ще дойда в твоето поетическо и скъпо Поибрене и там ние с тебе ще изпитаме неизразимото щастие да се разговаряме върху поезията, любовта, младите жени и нашите младежки спомени, с боси крака, цопнати във вълните на Тополница, както правят черногорските сенатори, когато имат заседание край реката!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания