Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Живописна България (Пътеписи)
Висините
Витоша
Водопадът
Софийската долина
Из Владайското усте
Из Мала Стара планина
Седем престола
Искърски пролом
Своге
При шумът на Искъра
Планината се събужда
По висините и в самотиите
Погановският манастир
Рила
Една родопска усоя
Родопите
Белмекен
Волът
Бов
Мургаш
Юмрючал
Богдан
На върха Свети Никола
Един старопланински манастир
Един кът от Стара планина
Мочурът
Розовата долина и Тунджа
Най-младата столица на Балканския полуостров
До Радомир
Впечатления от „Българската Атина” Пловдив
Ерусалимите на българската признателност
Велико Търново (Поклонение на Асеневската столица)
Велико Търново
Царевец
Асенова махала
Новото Търново
Преслав
Един наш черноморски бисер
От Марица до Тунджа
Костенец
Разходка до Искър
Един ден на Витоша
Пилат
Нашата велика планина
Провинциални картини
По чуки и по чалове
Българският Херкулесбад
При брега на Дъмбовица
Един ден в сръбската столица
Посещение на Кремиковския манастир
Вискер планина
Един български Херкулесбад
България при Босфора
Лятна София
На полето
Черепич
Есенна сутрина
Буря в планината
По вълните на Черно море
Едно балканско село (непубликувано приживе)
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Пътеписи
Живописна България (Пътеписи)
Автор:
Вазов, Иван

Едно балканско село (непубликувано приживе)

БЕГЛИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ

Църквата, или по-добре – църквицата на Елисейна стои извън селото на една скала. Тя е ново, бяло, спретнато здание със закръглени ъгли и с пак такова кубе. Като за украса запасват я няколко червени обръча от тувли, нарочно незамазани с вар. Когато идеш с железницата откъм София, тя прави приятно впечатление, откроявайки се живописно в зеления фон на гористите урви; на пръв поглед я зимаш за малък дворец или за замък, издигнат в тоя див дол от някой вълшебник.
Отдолу Искър се вие под скалата – със своя вечен шум, като че иска с него да приспи и тъй винаги спящата църква. Защото нашите селяни изобщо не ходят на църква, с изключение на дните, когато ги кръщават или венчават, или опяват. Това отсъствие на благочестие бие в очи, и тук, и навсякъде. Религията на нашия селски народ е чисто обрядна религия. Той гради църкви, защото е християнин, за да не бъде селото му без църква. Той проявява интерес-към вярата само когато трябва да я защитава от опасност или от посегателства. Тогава се буди у него религиозното чувство. Опитайте се да усвоите нещо църковно, или предмет, или имот, или попа да вземете, тогава селянинът става лъв: не дава! Той се бори, той се озверява от внезапен фанатизъм, той може да убие. Пазете се!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания