Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Приказки
„Постели, масичке!”, „Сечи жълтици!” и „Играй, тояжке!”
Барабанчикът
Бедният мелничарски чирак и котенцето
Белият гълъб
Белоснежка и Червенорозка
Братче и сестриче
Бременските музиканти
Бухалът
Бялата змия
Великанът и шивачът
Верните животни
Верният Йоханес
Власатка
Враната
Вретено, совалка и игла
Вълкът и лисицата
Вълкът и седемте козлета
Вълкът и човекът
Горската къща
Горски джуджета
Госпожа Холе
Грозните предачки
Гъсарката
Гъсарката на кладенеца
Девойката Малеен
Доктор Всичкознайков
Духът в стъклото
Дядо и внуче
Едноочка, Двуочка и Триочка
Железният Ханс
Жива вода
Заекът и таралежът
Звездните талери
Златната гъска
Златната птица
Златните деца
Златното ключе
Йоринде и Йорингел
Клинецът
Котаракът в чизми
Кристалното кълбо
Ленените валма
Лисицата и котката
Лисицата и кумицата
Луната
Магарешката салата
Малкото магаренце
Марулка
Мишка, врабче и наденичка
Младият великан
Морското свинче
Мързеливият Хайнц
Невестата на Ханс
Пепеляшка
Приказка за братята от чудния извор
Приказка за дългия нос
Приказка за лъва и жабата
Приказка за момъка, който скитал по света, за да научи що е страх
Приказка за славея и слепока
Приказка за сладката каша
Приказка-гатанка
Приказка-залъгалка
Приключенията на малкия шивач Палчо
Принцеса Миша кожа
Принцът-жабок или верният Хайнрих
Птицата кондор
Раницата, шапчицата и рогчето
Румпелщилцхен
Русалката от езерото
Сгледа
Силният Ханс
Синята лампа
Скъсаните обувки
Сламка, въглен и бобче
Снежанка и седемте джуджета
Спящата красавица
Старият султан
Тримата братя
Тримата щастливци
Трите гарвана
Трите пера
Трите сестри
Трите човечета в гората
Умната Гретел
Умната дъщеря на селянина
Умният Ханс
Умният шивач
Умното овчарче
Урле-бурле-буц!
Ученият ловец
Ханс глупакът
Ханс нашият таралеж
Хензел и Гретел
Хитрата мързелана
Хитрият селянин и дяволчето
Храбрият войник и неговият побратим Лъскав ботуш
Храбрият млад шивач
Цар Дроздобрад
Царицата на пчелите
Червената шапчица
Чудната градина
Чудният свирач
Шестима юнаци превземат целия свят
Шестимата слуги
Шестте лебеда
Щастливият Ханс
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Преводна художествена литература /Немска литература
Приказки
Автор:
Братя Грим

Вълкът и човекът

Срещнали се веднъж лисицата и вълкът. Разговорили се и от дума на дума лисицата започнала да хвали човека. Казала, че той е много силен и ако животните искат да оцелеят, трябва да използват всякакви хитрини, иначе не могат да го надвият. Слушал вълкът, слушал, пък накрая се изперчил:
- Аз пък не се страхувам от човека. Само да го срещна, веднага ще се нахвърля върху му!
- Щом искаш да изпробваш силата си, аз ще ти помогна. Ела при мен утре рано сутринта и ще ти намеря някой човек.
Щом съмнало, вълкът довтасал при лисицата. А тя го завела до една пътека, по която всеки ден минавал един ловец. Притаили се и зачакали. Скоро се задал някакъв войник. Той вече бил остарял и затова го уволнили.
- Това ли е човекът? - попитал вълкът.
- Не - отговорила лисицата - този е бил човек преди години.
След това минало едно малко момченце, което отивало на училище.
- Това ли е човекът?
- Не, този ще бъде човек след време.
Най-сетне се появил ловецът с пушка двуцевка на рамо и с голям ловджийски нож на колана. Лисицата подшушнала на вълка:
- Виж, това е човекът, когото трябва да нападнеш. Аз пък ще изтичам да се скрия в дупката си.
Ловецът наближил и вълкът се хвърлил насреща му. А той, щом го съзрял, си помислил: "Ех, жалко че пушката ми е заредена само с дребни сачми!". После се прицелил и стрелял право в носа на горския звяр. Той сгърчил муцуна, ала не се изплашил и пак нападнал. Човекът стрелял втори път. Вълкът стиснал зъби, преглътнал болката и отново се хвърлил напред. Тогава ловецът измъкнал големия си остър нож, замахнал силно и заудрял където свари. Целият окървавен, вълкът завил от ужас и болка, обърнал се и побягнал. Дотичал при лисицата. А тя лукаво го попитала:
- Е, братко Вълчане, как се справи с човека?
- Аууу! - извил вълкът. - Човекът наистина е по-силен, отколкото си представях. Най-напред свали от рамото си една тояга, духна в нея и аз усетих страшен сърбеж по муцуната. После пак духна в тояжката, проблесна светкавица и по лицето ми се изсипа градушка. Но аз не се уплаших и го доближих съвсем. Тогава той извади от корема си едно лъскаво ребро и така ме наложи с него, че за малко да падна мъртъв на земята.
- Е, видя ли какъв си хвалипръцко! - подсмихнала се лисицата. - Голям камък хвърли, голяма дума не казвай!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания НетИнфо БГ