Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Приказки
„Постели, масичке!”, „Сечи жълтици!” и „Играй, тояжке!”
Барабанчикът
Бедният мелничарски чирак и котенцето
Белият гълъб
Белоснежка и Червенорозка
Братче и сестриче
Бременските музиканти
Бухалът
Бялата змия
Великанът и шивачът
Верните животни
Верният Йоханес
Власатка
Враната
Вретено, совалка и игла
Вълкът и лисицата
Вълкът и седемте козлета
Вълкът и човекът
Горската къща
Горски джуджета
Госпожа Холе
Грозните предачки
Гъсарката
Гъсарката на кладенеца
Девойката Малеен
Доктор Всичкознайков
Духът в стъклото
Дядо и внуче
Едноочка, Двуочка и Триочка
Железният Ханс
Жива вода
Заекът и таралежът
Звездните талери
Златната гъска
Златната птица
Златните деца
Златното ключе
Йоринде и Йорингел
Клинецът
Котаракът в чизми
Кристалното кълбо
Ленените валма
Лисицата и котката
Лисицата и кумицата
Луната
Магарешката салата
Малкото магаренце
Марулка
Мишка, врабче и наденичка
Младият великан
Морското свинче
Мързеливият Хайнц
Невестата на Ханс
Пепеляшка
Приказка за братята от чудния извор
Приказка за дългия нос
Приказка за лъва и жабата
Приказка за момъка, който скитал по света, за да научи що е страх
Приказка за славея и слепока
Приказка за сладката каша
Приказка-гатанка
Приказка-залъгалка
Приключенията на малкия шивач Палчо
Принцеса Миша кожа
Принцът-жабок или верният Хайнрих
Птицата кондор
Раницата, шапчицата и рогчето
Румпелщилцхен
Русалката от езерото
Сгледа
Силният Ханс
Синята лампа
Скъсаните обувки
Сламка, въглен и бобче
Снежанка и седемте джуджета
Спящата красавица
Старият султан
Тримата братя
Тримата щастливци
Трите гарвана
Трите пера
Трите сестри
Трите човечета в гората
Умната Гретел
Умната дъщеря на селянина
Умният Ханс
Умният шивач
Умното овчарче
Урле-бурле-буц!
Ученият ловец
Ханс глупакът
Ханс нашият таралеж
Хензел и Гретел
Хитрата мързелана
Хитрият селянин и дяволчето
Храбрият войник и неговият побратим Лъскав ботуш
Храбрият млад шивач
Цар Дроздобрад
Царицата на пчелите
Червената шапчица
Чудната градина
Чудният свирач
Шестима юнаци превземат целия свят
Шестимата слуги
Шестте лебеда
Щастливият Ханс
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Преводна художествена литература /Немска литература
Приказки
Автор:
Братя Грим

Принцеса Миша кожа

Живял някога един цар. Той имал три дъщери. Веднъж наредил да ги извикат и щом принцесите застанали пред трона му, той ги запитал коя от тях го обича най-силно. Най-голямата дъщеря веднага извикала:
- Скъпи татко, та аз съм първата принцеса, значи моята любов е най-силна! Обичам те, обичам те... повече от царството дори.
Царят се усмихнал доволно. Щом видяла това, средната дъщеря бързо избутала кака си, застанала най-отпред и казала:
- Аз пък те обичам още повече, защото ти си ми по-скъп от всички перли и скъпоценни камъни на света! Бащата харесал и този отговор. Дошъл ред и на най-малката дъщеря. Тя навела очи и тихичко казала:
-Татенце, обичам те повече от солта.
Щом чул тези думи, царят смръщил вежди и страшно се разгневил:
- Глупачка! Как смееш да сравняваш мен, царя, с нещо толкова дребно като солта! От този миг ти вече не си моя дъщеря, не искам очите ми да те виждат!
Извикал един войник, заповядал му да отведе принцесата в най-тъмния край на гората и да я убие. Когато двамата отишли в гората, девойката заплакала горчиво, казала на войника, че е невинна и горещо го замолила да пощади живота й. Войникът отдавна знаел, че най-малката принцеса е умна и благородна, затова отговорил:
- Скъпа принцесо, дори и без твоите молби нямаше да вдигна ръка над теб, защото ти винаги си била много добра и мила с мен. Реших да не се връщам при царя. Отсега нататък ти си моята господарка, ще ти служа вярно и ще изпълнявам всички твои заповеди.
Принцесата спряла да плаче и му благодарила от все сърце, но не поискала нищо друго, освен дреха от миша кожа. Войникът скоро се върнал и дал на девойката това, което пожелала. А тя взела от земята малко пръст и намазала с нея красивото си бяло лице. После наметнала мишата кожа, прибрала под качулката дългите се руси коси и съвсем заприличала на бедно селско момче. Отишла в съседното царство, представила се за момче и помолила царя:
- Ваше величество, ще вземете ли за слуга едно бедно селско момче?
Царят помислил малко и казал:
- Добре, Миша кожа, остани. Ще се грижиш за ботушите ми.
Така принцесата заживяла в двореца. Всяка вечер, преди да си легне, царят събувал ботушите си и ги захвърлял по младия си слуга. Миша кожа ги взимал, цяла нощ ги чистел и лъскал, а на сутринта отново ги слагал на мястото им до пухеното легло на Господаря си.
Минало време. Слугата Миша кожа работел с голямо усърдие и сутрин ботушите блестели като нови. Царят бил много доволен, решил да разбере нещо повече за най-прилежния си слуга и веднъж го попитал:
- Хей, Миша кожа, откъде дойде в моя дворец?
А преоблечената принцеса отговорила:
- От една страна, в която царете не замерят добрите слуги с мръсни ботуши.
Смаял се царят на достойния отговор и тайно заповядал на останалата прислуга да следи Миша кожа. Една нощ, докато младият слуга чистел ботушите, изпод кожата се търкулнал един скъпоценен пръстен. Миша кожа нищо не забелязал, ала един готвач видял това, тайно взел пръстена и го отнесъл на царя:
- Ето пръстена, Ваше величество, целият е обсипан с перли и скъпоценни камъни, сигурно Миша кожа го е откраднал!
Царят взел пръстена и го разгледал внимателно. Такава изкусна изработка той никога не бил виждал. Заповядал да извикат Миша кожа и го разпитал как такава скъпоценност е попаднала в един беден слуга като него. Ала момчето мълчало и не проронило дори думица, за да се защити. Царят се разгневил, обвинил своя най-добър слуга, че е крадец и веднага го осъдил на смърт. Принцесата разбрала, че повече не може да се крие и трябва да спаси живота си. Смъкнала от раменете си мишата кожа, разпуснала разкошните си руси коси и разказала на царя какво е преживяла. А той я слушал и не можел да откъсне очи от нея - толкова красива била тя. Щом принцесата свършила разказа си, царят вече бил толкова силно влюбен, че начаса грабнал короната си и я поставил върху главата й.
- Ти ще бъдеш моя царица! - извикал той и заповядал на слугите да приготвят голяма сватба.
Поканили и бащата на принцеса Миша кожа. Той мислел, че тя отдавна е мъртва, затова не разпознал в красивата царица своята най-малка дъщеря. Седнали на богата трапеза, отрупана с най-чудни ястия и отлежало вино. А преди това принцесата тайно заръчала на слугите да не дават сол на стария крал. Започнали да ядат. И докато всички гости хвалели гозбите, баща й все се оплаквал:
- Искам сол, супата е безвкусна. Дайте ми сол, не мога да ям печеното месо!
Но никой не му обръщал внимание. Най-сетне той се разгневил, станал и извикал:
- На това ли му казвате гостоприемство? По-добре да умра, отколкото да ям тази блудкава и безсолна храна!
Като чула тези думи, царицата се усмихнала и отговорила:
- Царю, сега искате да умрете, защото в храната няма сол, а някога заповядахте да ме убият, защото ви обичам колкото солта.
Смаял се старият цар, вгледал се в царицата и най-сетне познал дъщеря си. Целунал я просълзен и признал:
- Чедо, сега разбрах, ти си най-мъдрата от трите принцеси и твоята обич е най-силна.
Целунал я и помолил да му прости. Оттогава тя станала най-обичната му дъщеря - по-скъпа от царството, по-скъпа от всички перли и скъпоценни камъни на света, скъпа колкото солта.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания