Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Приказки
"Нещо"
Бегачи
Бъзова майчица
В птичия двор
Водната капка
Галошите на щастието
Глупавият Ханс
Големият морски змей
Градинарят и неговите господари
Грозното патенце
Гърло на бутилка
Дванайсетте пътника
Двете момички
Дебелата игла
Дивите лебеди
Дъщерята на блатния крал
Елата
Елдата
Жабата
За нищо не я биваше
Иб и малката Кристине
Какво ли само не измислят...
Каквото стори дядо - все е хубаво
Каната за чай
Кой може да се съмнява в това
Кой може да скочи най-високо
Леля Зъбобол
Летящият куфар
Малката кибритопродавачка
Малката русалка
Малкия Клаус и големия Клаус
Медният глиган
Мънички зеленички
Най-невероятното
Новите дрехи на царя
Нощната шапка на стария ерген
Овчарката и коминочистачът
Огнивото
Оле затвори очички
Охлювът и розовият храст
Палечка
Паричката
Пеперудата
Пет в една шушулка
Последният сън на стария дъб
Прасенцето касичка
Принцесата върху граховото зърно
Психея
Пумпалът и топката
Сакатото
Свинарят
Славеят
Снежната кралица (приказка в седем разказа)
Снежният човек
Спътникът
Сребърният грош
Старата къща
Старата черковна камбана
Старият уличен фенер
Сянката
Талисманът
Торният бръмбър
Трънливият път на славата
Холгер датчанина
Храбрият оловен войник
Цветята на малката Ида
Щастливото семейство
Щъркелите
Яката
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Приказки
Автор:
Андерсен, Ханс Кристиан

Холгер датчанина

Дания има един стар замък, който се нарича Кронборг. Той се издига точно на брега на пролива Йорезунд, през който всеки ден преминават стотици големи кораби – английски, руски и пруски. Те поздравяват с оръдията си стария замък:
– Бум!
И той им отвръща със своите оръдия:
– Бум!
Така оръдията си казват “добър ден” и “благодаря”. През зимата там няма никакви кораби, всичко е покрито с лед чак до шведския бряг, но пък се е образувал истински път. На единия край на пътя се вее датското знаме, а от другия – шведското, а датчаните и шведите си казват “добър ден” и “благодаря”. Но сега не говорят оръдията, а хората си разменят приятелски ръкостискания и купуват едни от други бял хляб и кравайчета, защото чуждото винаги е по-вкусно. Най-прелестен в тази картина обаче си остава старият Кронборг, в чиито мрачни, дълбоки подземия седи Холгер Датчанина. Никой не отива при него. Той е облечен в желязо и стомана и е подпрял глава на силните си ръце. Дългата му брада се спуска под мраморната маса, с която здраво се е сраснала. Той спи и сънува, но в съня си вижда всичко, което става навън в Дания. Всяка година на Бъдни вечер при него идва ангел и му разказва, че всичко видяно в съня е истина и че той може да продължи да спи, защото Дания все още не я грози никаква опасност. Ако обаче нещо я заплашва, старият Холгер Датчанина ще се надигне и когато дръпне брадата си, масата ще се разцепи. Той ще излезе и така ще заудря, че ще се чуе по целия свят.
Цялата тази история за Холгер Датчанина един стар дядо разказваше на малкия си внук и момчето знаеше, че всичко, казано от дядо му, е истина. Докато старецът разказваше, дялаше с длето голяма дървена фигура, която представляваше Холгер Датчанина и беше предназначена за носа на един кораб. Старият дядо беше скулптор, а това е човек, който извайва фигури за украса на корабните носове. Тази фигура дава името на кораба. Сега дядото беше направил Холгер Датчанина горд и изпънат като струна, с дълга брада, хванал в едната си ръка тежък меч и опрял другата на датския герб.
Старият дядо разказваше безспир за прочути датски мъже и жени и накрая малкият внук реши, че знае толкова много, колкото и Холгер Датчанина, видял всичко това само в съня си. Когато малкият си легна, той беше така обсебен от тази мисъл, че силно притискаше брадичката си към завивката и си представяше, че има дълга брада, здраво сраснала се с леглото.
Старият му дядо обаче продължи работата си и се захвана с последната част от нея – датския герб. Когато беше готов, той погледна цялата творба и се замисли за всичко прочетено и чуто, което тази вечер разказа на малкото момче. После кимна с глава, изтри очилата си, постави ги отново и рече:
– Да, аз няма да видя Холгер Датчанина да излиза от подземието! Но момчето в леглото може би ще го съзре и ще бъде с него, когато удари часът!
И старият дядо продължи да кима и колкото повече съзерцаваше своя Холгер Датчанина, толкова повече се убеждаваше, че е сътворил нещо добро. Стори му се, че фигурата оживява и че бронята проблясва като метална. Сърцата върху датския герб ставаха все по-червени, а лъвовете със златни корони се приготвиха за скок.
– Това е най-прекрасният герб на света! – каза си старецът. – Лъвовете означават сила, а сърцата – милосърдие и любов!
Той погледна най-горния лъв и си спомни за крал Кнуд, подчинил голямата Англия на датския трон. После видя другия лъв и се сети за крал Валдемар, обединил Дания и покорил земите на вендите. Погледна третия лъв и в мислите му се яви Маргрете, обединила Дания, Швеция и Норвегия. А когато обърна поглед към червените сърца, те засияха по-силно отпреди, превърнаха се в игриви пламъчета и мислите му ги последваха.
Първото пламъче отведе стареца в тесен, тъмен затвор. Там седеше прекрасна пленница – дъщерята на Кристиан Четвърти Елеонора Улфелд. Пламъчето кацна като роза на гърдите є и разцъфна заедно със сърцето на най-благородната и най-добрата сред датските жени.
– Да, това е истинско сърце от датския герб! – заключи старият дядо.
Мислите му последваха другото пламъче, което го съпроводи до морето. Там ревяха оръдия, а корабите бяха обвити в дим. Пламъчето закичи като орден гърдите на Витфелд, който взриви себе си и своя кораб, за да спаси флота.
Третото пламъче отлетя до мизерните колиби в Гренландия. Там пасторът Ханс Айеде носеше любов с думи и дела. Пламъчето грееше като звезда на гърдите му – едно сърце от датския герб.
Мислите на стария дядо се понесоха пред лекото пламъче, защото знаеха накъде се е запътило то. В бедната стая на една селянка се бе изправил Фредерик Шести и пишеше с тебешир името си върху гредата. Пламъчето потрепна на гърдите му, затрепка в сърцето му. В селския дом сърцето му се превърна в сърце от датския герб. Старецът изтри сълзите от очите си. Той познаваше и беше живял в името на крал Фредерик със сребристобелите коси и честните сини очи. Сега той сключи ръце в молитва и мълчаливо се вгледа напред. Тогава влезе снахата на дядото и му каза, че е станало късно, че е време да почива и че масата е сложена за вечеря.
– Колко е прекрасно това, което си сътворил, дядо! – възкликна тя. – Холгер Датчанина и целия ни стар герб! Струва ми се, че съм виждала и преди това лице!
– Не, не си! – отговори старецът. – Аз обаче съм го виждал и се опитах да го изрежа от дървото, както съм го запомнил. Всичко стана тогава, на паметния датски втори април, когато англичаните бяха в пристанището на Копенхаген. Тогава показахме, че сме истински датчани! На “Дания”, кораба, на който се биех в ескадрата на Стийн Биле, редом с мен стоеше мъж, от когото куршумите като че ли се бояха. Той пееше весело стари песни, стреляше и се биеше, като че беше нещо повече от човек. Още си спомням лицето му, но откъде беше дошъл и накъде се беше запътил не знам нито аз, нито който и да е друг. Често съм си мислил, че това беше самият Холгер Датчанина, доплавал от Кронборг, който ни се притече на помощ в труден час. Такива бяха мислите ми и от тях се роди тази фигура.
Скулптурата хвърляше огромната си сянка върху цялата стена, та и върху част от тавана. Изглеждаше, като че ли наистина Холгер Датчанина беше там, защото сянката се движеше. Това може би се дължеше на непостоянния пламък на свещта. Снахата целуна дядото и го отведе при големия стол с облегалка до масата. Тя и съпругът є, който беше син на стареца и баща на малкото момче в леглото, седнаха да вечерят. Дядото разказваше за датските лъвове и датските сърца, за силата и милосърдието. Той искаше категорично да покаже, че има още една сила, освен тази, която се крие в меча. Посочи към етажерката, където лежаха старите книги, където бяха всички комедии на Холберг, четени толкова често заради смеха, който събуждаха. Човек можеше да си помисли, че наистина познава всички герои от отминалите дни, които е срещал в книгите.
– Погледни, и той също можеше да се бие! – каза старият дядо. – Докато можеше, той се сражаваше с греховете и ограничеността на хората.
Старецът наклони глава към огледалото, където висеше календар с рисунка на Кръглата кула и рече:
– Тихо Брахе също беше човек, който си служеше с меча, но не за да посича хората, а за да прокара по-пряк път към всички небесни звезди! И най-после този, чийто баща имаше моя занаят, синът на стария резбар. Него ние всички сме виждали, с побелелите му коси и силните рамене, него, познатия по всички страни в света! Да, той можеше да изсича фигури, а аз – само да ги изрязвам! Да, Холгер Датчанина може да ни се яви по много начини, като по всички страни в света разнася славата на силна Дания! И така, да пием за здравето на Бертел!
Но малкото момче в леглото наистина видя стария Кронборг на брега на Йорезунд, видя действителния Холгер Датчанина, седнал в дълбоките му подземия, с брада, сраснала се с мраморната маса, и сънуващ всичко, което се случваше горе. Холгер Датчанина виждаше в съня си и бедната стая, където седеше резбарят. Той чуваше всичко казано и кимаше насън, говорейки:
– Да, помни ме, датски народе! Запази ме в мислите си! Аз ще се появя, когато имате нужда от мен!
А извън Кронборг сияеше ясният ден и вятърът донасяше гласа на ловджийски рог от съседната страна. Корабите плаваха наблизо и поздравяваха:
– Бум! Бум!
И от Кронборг им отвръщаха:
– Бум! Бум!
Холгер Датчанина обаче не се събуждаше, колкото и силни да бяха гърмежите, защото те значеха само “добър ден” и “благодаря”. Друга стрелба трябваше да започне, за да се събуди той. И ще се събуди, защото в Холгер Датчанина се крие голяма сила!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания НетИнфо БГ