Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Падащи баби
Даниил Хармс
17-те коня
Синята тетрадка 10
Случки
Падащите баби
Бобров си вървеше по пътя...
Оптическа измама
Четирима немци ядяха свинско...
Химелкумов
Професор Трубочкин
Обитавахме две стаи...
Американски разказ
Обезоръженият, или несбъднатата любов
Някакъв бояджия седна на една люлка...
История
Улично произшествие
В прозореца, закрит с щора...
Сонет
Когато съпругата замине някъде сама...
Григориев...
За това, как се разпръсна един човек
Един механик реши...
Касиерка
Баща и дъщеря
Един човек, на когото повече не му се ядеше сушен грах...
"Макаров! Почакай!"
Пасакалия № 1
Мария и Аня привличаха хорските погледи...
Иван Андреевич Редкин...
Един човек си легна да спи като вярващ...
Поздравително шествие
Тетрадка
  
Виж още:
Преводна художествена литература /Руска литература /Разкази
Падащи баби
Автори:
Иля Илф (Иля Арнолдович Файнзилберг)
Петров, Евгений
Хармс, Даниил

Касиерка

Маша намери гъба, откъсна я и я отнесе на пазара. На пазара фраснаха Маша по главата, а отгоре на всичко є обещаха да я ударят и по краката. Тя се уплаши и избяга. Дотича до наркоопа и понечи да се скрие зад касата. Но завеждащият съгледа Маша и я пита: “Какво е това в ръцете ти?” А Маша отвръща: “Гъба.” Завеждащият є вика: “Виж я ти, каква е наперена! Искаш ли да те взема на работа?” Маша му отвръща: “Ама няма да ме вземеш.” Завеждащият є казва “Ще те взема, и още как!” и я взема да върти касата.
Маша въртя, въртя касата, но не щеш ли – умря. Дойде милиция, състави протокол и накара завеждащия да плати глоба – 15 рубли.
Завеждащият пита: “За какво е тая глоба?” А милицията вика: “За убийство.” Завеждащият се уплаши, плати на бърза ръка глобата и казва: “Само по-бързо махнете от тука тази умряла касиерка.” А продавачът от щанда за плодове се обажда: “Не, не е вярно, тя не беше касиерка. Въртеше само ръчката на касата. Ето я касиерката, седи ей там.” Милицията отвръща:
– За нас е все едно: като е наредено да изнесем касиерката, ще я изнесем.
И милицията се запъти към касиерката.
Касиерката легна на пода зад касата и вика: “Няма да дойда.” Милицията є казва: “И защо, глупачке, няма да дойдеш?” Касиерката вика: “Жива ще ме погребете.”
Милицията се зае да вдига касиерката от пода, но все не можеше да я вдигне – много дебела беше.
– Хванете я за краката – рече продавачът от щанда за плодове.
– Не – намеси се завеждащият, – на мен тази касиерка ми е вместо жена. И затова ви моля, не я разголвайте отдолу. Касиерката вика: “Чувате ли? Да не сте посмели да ме разголвате отдолу”.
Милицията хвана касиерката под мишниците и като я влачеше, я измъкна навън.
Завеждащият нареди на продавачите да подредят магазина и да започнат да продават.
– А с покойницата какво да правим? – попита продавачът от щанда за плодове, като посочи Маша.
– Боже мой – рече завеждащият. – Ама наистина, какво да правим с покойницата?
– И кой ще седи на касата? – попита продавачът.
Завеждащият се хвана за главата. Разпиля с коляно ябълките по тезгяха и каза:
– Хе-хе! Не можете да ме притиснете лесно! На касата ще сложим покойницата, а публиката може и да не разбере кой седи там.
Сложиха покойницата на касата, в устата є боднаха цигарка, за да прилича повече на жива, а в ръцете є за по-правдоподобно сложиха гъбата. Седи си покойницата зад касата като жива, само дето цветът на лицето є е наситено зелен и едното око е отворено, а другото – напълно затворено.
– Нищо – вика завеждащият, – ще мине.
А публиката вече чука по вратата, вълнува се защо не отварят магазина. И най-вече една домакиня в копринено манто като се разкрещя: размахва пазарската чанта и вече се прицелва с ток в дръжката на вратата. А след домакинята някаква бабишкера, нахлупила на главата си калъфка за възглавница, вика, кара се и нарича завеждащия кооперативния магазин пинтия.
Завеждащият отвори вратата и пусна публиката. Публиката се насочи първо към щанда за месо, а после натам, където продават захар и пипер. А бабата тръгна право към рибния щанд, но по пътя погледна касиерката и се спря.
– Господи – рече, – нечиста сила!
Домакинята в коприненото манто, обиколила на бърза ръка всички щандове, и тя се носи право към касата. Но едва погледнала към касиерката, моментално спира, стои, без да гъкне, и гледа. Продавачите също мълчат и гледат завеждащия. А завеждащият поглежда иззад тезгяха и чака да види какво ще стане.
Домакинята в коприненото манто се обърна към продавачите и пита:
– Кой седи на касата?
Но продавачите мълчат, понеже не знаят какво да кажат.
Завеждащият също мълчи.
А в това време народът се стича от всички страни. Вече се събира тълпа и на улицата. Появяват се портиери. Дочуват се свирки. С една дума, истински скандал.
Тълпата беше готова да стои пред магазина, ако ще, и до вечерта, но някой каза, че на улица “Езерна” някакви баби падат от прозорците. Тъй че тълпата около кооперативния магазин пооредя, след като мнозина се преместиха на улица “Езерна”.

31 август 1936 година

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания