Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Падащи баби
Даниил Хармс
17-те коня
Синята тетрадка 10
Случки
Падащите баби
Бобров си вървеше по пътя...
Оптическа измама
Четирима немци ядяха свинско...
Химелкумов
Професор Трубочкин
Обитавахме две стаи...
Американски разказ
Обезоръженият, или несбъднатата любов
Някакъв бояджия седна на една люлка...
История
Улично произшествие
В прозореца, закрит с щора...
Сонет
Когато съпругата замине някъде сама...
Григориев...
За това, как се разпръсна един човек
Един механик реши...
Касиерка
Баща и дъщеря
Един човек, на когото повече не му се ядеше сушен грах...
"Макаров! Почакай!"
Пасакалия № 1
Мария и Аня привличаха хорските погледи...
Иван Андреевич Редкин...
Един човек си легна да спи като вярващ...
Поздравително шествие
Тетрадка
  
Виж още:
Преводна художествена литература /Руска литература /Разкази
Падащи баби
Автори:
Иля Илф (Иля Арнолдович Файнзилберг)
Петров, Евгений
Хармс, Даниил

Баща и дъщеря

Наташа имаше два бонбона. Изяде единия и є остана само един. Наташа остави бонбона на масата и заплака. Не щеш ли, гледа, пред нея на масата пак има два бонбона. Наташа изяде единия и отново заплака. Плаче, а с едно око наблюдава масата дали пак няма да се появи втори бонбон. Но втори бонбон не се появи. Наташа престана да плаче и започна да пее. Пя, пя и изведнъж умря. Дойде баща є, взе я и я отнесе при домоуправителя. "Ето – рече бащата на Наташа, – трябва да удостоверите смъртта." Домоуправителят дъхна на печата и го удари на Наташиното чело. "Благодаря", рече бащата и отнесе Наташа на гробището. Но там беше пазачът Матвей, той по цял ден седеше при портите и не пускаше никого в гробището, тъй че се налагаше да погребват покойниците направо на улицата. Бащата погреба Наташа на улицата, свали си шапката, остави я на мястото, където бе закопал Наташа, и си отиде у дома. Влиза си вкъщи, а Наташа вече си седи там. Че как така? Ами много просто: беше изпълзяла изпод земята и дотичала до вкъщи. Ей такава работа! Бащата така се обърка, че падна и умря. Наташа викна домоуправителя и му казва: "Удостоверете смъртта." Домоуправителят дъхна на печата, удари го върху лист хартия и на същия лист написа: "С това се удостоверява, че този и този действително е умрял." Наташа взе хартийката и тръгна с нея към гробището да я погребва. А пазачът Матвей є вика: "Няма да те пусна и това е." Наташа казва: "Ако може, да погреба само тази хартийка." А пазачът упорства: "Хич не ме и моли." Наташа закопа хартийката на улицата, остави върху копаното чорапките си и си отиде. Влиза си вкъщи, а баща є вече си седи там и сам си играе с металните топчета на малко билиардче.
Наташа се учуди, но не каза нищо и си отиде в стаята да расте.
Расна, расна и след четири години стана голяма госпожица. А баща є се състари и прегърби. Но и двамата, като се сетят как взаимно са се помислили за покойници, се търкалят от смях по дивана. Случва се и по двайсетина минути да се смеят.
А съседите, като чуят смеха, тутакси се обличат и отиват на кино. Веднъж тръгнаха и повече не се върнаха. Май че били попаднали под автомобил.

1 септември 1936 година

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания