Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Падащи баби
Даниил Хармс
17-те коня
Синята тетрадка 10
Случки
Падащите баби
Бобров си вървеше по пътя...
Оптическа измама
Четирима немци ядяха свинско...
Химелкумов
Професор Трубочкин
Обитавахме две стаи...
Американски разказ
Обезоръженият, или несбъднатата любов
Някакъв бояджия седна на една люлка...
История
Улично произшествие
В прозореца, закрит с щора...
Сонет
Когато съпругата замине някъде сама...
Григориев...
За това, как се разпръсна един човек
Един механик реши...
Касиерка
Баща и дъщеря
Един човек, на когото повече не му се ядеше сушен грах...
"Макаров! Почакай!"
Пасакалия № 1
Мария и Аня привличаха хорските погледи...
Иван Андреевич Редкин...
Един човек си легна да спи като вярващ...
Поздравително шествие
Тетрадка
  
Виж още:
Преводна художествена литература /Руска литература /Разкази
Падащи баби
Автори:
Иля Илф (Иля Арнолдович Файнзилберг)
Петров, Евгений
Хармс, Даниил

Някакъв бояджия седна на една люлка...

Някакъв бояджия седна на една люлка и рече: “Засилете ме ей до оная издатина и това е.” Петров и Комаров хванаха въжето.
– Хайде! – каза бояджията и люлката отхвръкна нагоре.
Бояджията се отблъскваше от стената с крака. Люлката излиташе и пак се засилваше към стената. А бояджията пак се отблъскваше от нея с крака.
Петров и Комаров дърпаха въжето поред. Ту Петров, ту Комаров. Докато единият дърпаше, другият за всеки случай държеше свободния му край.
Бояджията се вдигаше все по-високо.
На първия етаж имаше някакъв кооператив. Бояджията се издигна до табелата и опря крак в буквата О.
В това време Комаров увисна на въжето и люлката с бояджията спря срещу прозореца на втория етаж. Бояджията присви нозе, за да не се стовари върху стъклото на прозореца, но в това време на въжето увисна Петров и бояджията се оказа до стената между втория и третия етаж. На стената беше написано с тебешир: “Ванка е дърдорко, а Наташка е глупачка!”
“Виж ти, рече си бояджията и поклати глава, чак дотук са стигнали, дяволите!”
Но на въжето отново увисна Комаров и бояджията видя пред себе си отворен прозорец, а в прозореца – стая. В стаята имаше двама души, единият със сако, а другият като че без сако. Оня в сакото беше стиснал другия, дето май че нямаше сако, и го душеше.
В този момент обаче на въжето увисна Петров и бояджията видя някакъв ръждив корниз.
– Чакай! – развика се бояджията. – Давай обратно!
Петров и Комаров вирнаха глава нагоре и го зяпнаха.
– Какво гледате! Надолу! По-бързо! Там в прозореца душат човек! – викаше бояджията и риташе с крака в отворения прозорец.
Петров и Комаров се засуетиха и увиснаха едновременно на въжето. Бояджията отлетя направо към четвъртия етаж, като здравата удари крака си в корниза.
– Надолу, по дяволите! – изкрещя бояджията над цялата улица.
Петров и Комаров, изглежда, схванаха каква е работата, и почнаха лека-полека да отпускат въжето. Люлката запълзя надолу. На улицата започна да се събира тълпа.
Бояджията се наведе и надникна в прозореца.
Човекът без сако лежеше на пода, а човекът със сакото го беше яхнал и продължаваше да го души.
– Какво става там? – викаха отдолу Петров и Комаров.
– Ами един човек души друг! – изкрещя бояджията. – Ще те науча аз тебе!
С тези думи бояджията се изхлузи от люлката и скочи в стаята.
Олекналата люлка се разлюля и се удари о стената, отлетя далеч от сградата и със засилка фрасна водосточната тръба.
В тръбата нещо зашумя, затрополя, затъркаля се и се посипа. Народът с викове отскочи към средата на улицата. А от водосточната тръба на тротоара изпаднаха три малки парчета от тухла.
Тълпата пак се приближи до сградата.
Петров и Комаров все още бяха вкопчени във въжето и показваха как са дърпали люлката нагоре, как бояджията им е викнал да я отпуснат надолу и как един човек души друг.
Тълпата ахкаше и охкаше, гледаше нагоре и най-после взе решение да помогне по някакъв начин на бояджията. Един човек със сламена шапка предлагаше помощта си и уверяваше, че по водосточната тръба може да се изкатери до края на света. Бабичка със спаружено личице и толкова голям нос, че можеш да го обхванеш с две ръце, настояваше всичките мошеници да бъдат предадени на милицията и да им приберат паспортите, че да се научат те как се мъчат хората.
Петров и Комаров, все още стиснали въжето, говореха: “Няма да го пуснем! Сега вече не! Няма го майстора!”
В това време от вратата на сградата изхвърча портиерът с огромен космат калпак, със син потник и червени галоши, нахлузени върху парцаливи валенки. С вик “Какво става тук?” той се втурна към Петров и Комаров.
Обясниха му, че на четвъртия етаж, ей в оня прозорец, някакъв човек души друг.
– След мен! – викна портиерът и затича към входа. Тълпата се спусна подире му.
Петров и Комаров завързаха въжето за някаква дървена дъга, щръкнала от земята, и със заканата “Не, драги, няма да се измъкнеш!” също потънаха във входа.
Като стигна до площадката на четвъртия етаж, портиерът спря за секунда и се хвърли към вратата, на която имаше табелка с надпис “ап. 8. Звънете 8 пъти”. А под тази табелка висеше друга, на която пишеше “Звънецът не работи. Чукайте”.
Всъщност на вратата и без това нямаше никакъв звънец.
Портиерът застана с гръб към вратата на един крак, а с другия започна да рита по нея.
Народът се натъпка на по-долната площадка и оттам наблюдаваше портиера.
А той риташе вратата така усърдно и червеният галош се мяташе напред-назад толкова бързо, че на бабичката с дългия нос є се зави свят.
Но вратата не се отваряше.
Мъжът със сламената шапка рече, че се наема да отвори всяка ключалка с обикновен пирон.
На което бабата с дългия нос отвърна, че вече са почнали да правят бравите толкова калпаво, та на крадците нищо не им струва да ги отварят и затварят дори и с нокти.
Тогава момъкът с торбата, от която стърчаха свещичка и опашката на някаква солена риба, отбеляза, че френските ключалки се отварят най-лесно, ако ги удариш с чук. Тогава чугунената рамка се чупи и ключалката се отваря сама.
На долния етаж Петров и Комаров си обясняваха един на друг как бояджията влязъл през прозореца и как може да се залови човек, ако държи в ръце ловджийска пушка, заредена с дребни сачми.
А портиерът продължаваше да рита с крак вратата.
– Не отварят – рече портиерът и извъртя шапката си на обратно.

(1934 година)

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания