Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Падащи баби
Даниил Хармс
17-те коня
Синята тетрадка 10
Случки
Падащите баби
Бобров си вървеше по пътя...
Оптическа измама
Четирима немци ядяха свинско...
Химелкумов
Професор Трубочкин
Обитавахме две стаи...
Американски разказ
Обезоръженият, или несбъднатата любов
Някакъв бояджия седна на една люлка...
История
Улично произшествие
В прозореца, закрит с щора...
Сонет
Когато съпругата замине някъде сама...
Григориев...
За това, как се разпръсна един човек
Един механик реши...
Касиерка
Баща и дъщеря
Един човек, на когото повече не му се ядеше сушен грах...
"Макаров! Почакай!"
Пасакалия № 1
Мария и Аня привличаха хорските погледи...
Иван Андреевич Редкин...
Един човек си легна да спи като вярващ...
Поздравително шествие
Тетрадка
  
Виж още:
Преводна художествена литература /Руска литература /Разкази
Падащи баби
Автори:
Иля Илф (Иля Арнолдович Файнзилберг)
Петров, Евгений
Хармс, Даниил

Поздравително шествие

За седемдесетгодишнината на Наташа Артамонов затвори очи, а Хришчов и Молотков стояха над него и чакаха.
– Хайде! Хайде де! – припираше Хришчов.
А Молотков не се стърпя, дръпна стола, на който седеше Артамонов, и Артамонов тупна на пода.
– А, така ли! – развика се Артамонов, като се изправяше. – Кой ме събори от стола?
– Извинете ни – каза Молотков, – но много дълго ви чакахме, а вие все мълчите и мълчите. Като че дяволът ме накара. Просто не ни свърташе вече.
– Не ги било свъртало! – повтори иронично Артамонов. – А аз, възрастният човек, да се търкалям по пода, така ли? Ама и вас си ви бива! Срамота!
Артамонов отупа полепналите боклучета и като седна пак на стола, затвори очи.
– Ама какво правите? А? На какво прилича това? – обади се Хришчов, като местеше поглед от Молотков към Артамонов.
Молотков постоя замислен няколко минути, а после се наведе и дръпна задните крака на Артамоновия стол. Артамонов отпътува от стола на пода.
– Това е гавра! – развика се Артамонов, – Вече втори път ме събарят! Ти ли беше пак, Молотков?
– Ох, просто не знам какво да кажа, другарю Артамонов. Нещо пак ми се размъти мозъкът. Извинете ни, другарю Артамонов! Ние от нетърпение! – рече Молотков и кихна.
– Ще съжалявате – каза Артамонов, докато се надигаше. – Ще съжалявате, изчадия такива!
Артамонов седна на стола.
– Няма да ти простя това – каза Артамонов и заплаши някого с пръст.
Артамонов дълго размахва пръст, а после пъхна ръка в жилетката си и затвори очи.
Хришчов веднага се развълнува.
– Ох! Как може! Пак ли? Пак ли той? Ох!
Молотков побутна Хришчов встрани и с носа на ботуша си изби стола изпод Артамонов. Артамонов тежко рухна на пода.
– Три пъти! – прошепна Артамонов. – Добре-е-е!
В това време вратата се отвори и в стаята влязох аз.
– Стоп! – казах. – Спрете това безобразие! Днес Наталия Ивановна навършва седемдесет години.
Артамонов, както си седеше на пода, обърна към мен глупавото си лице и като посочи с пръст към Молотков, каза:
– А той три пъти ме събаря от стола...
– Млък! – викнах аз. – Станете!
Артамонов стана.
– Хванете се за ръце! – изкомандвах.
Артамонов, Хришчов и Молотков се хванаха за ръце.
– А сега – след мен!
И тъй, потропвайки с токове, потеглихме към Детското село.

2 август 1938 година

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания