Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Разкази
Сура бир
Косю
Рамаданбегови сараи
Кочаловската крамола
Избори
На нивата
Кумец
На широк път
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Разкази
Разкази
Автор:
Страшимиров, Антон
Антон Тодоров Страшимиров (15.VI.1872, Варна – 07.XII.1937, Виена). Роден в семейството на зидар, преселник от Разложко. Учи V (дн. IX) клас в Разград, след това в Земедеделското училище в Садово, но напуска. Редактира в. „Глас от Изток” (Бургас). През 1895 г. заминава за Берн, Швейцария, слуша лекции по литература и география, запознава се с творчеството на X. Ибсен, А. Стриндберг, М. Метерлинк. Заедно с д-р 3. Димитров, д-р Н. Петков и В. П. Гочев редактира литературното научнопопулярно сп. „Праг” (Видин). Участва в македонското освободително движение като четник на Яне Сандански. Редактира в. „Реформи”, орган на Върховния македоно-одрински комитет, и сп. „Звезда” (Търново) – от кн. 5, издава сп. „Културно единство” (Солун). През 1902 г. заедно с Т. Г. Влайков и Ил. Георгиев е един от основателите и редактор (през първите 2 г.) на сп. „Демократически преглед”. От 1901 г. издава сп. „Наш живот”. Участва в Балканската война, а през Междусъюзническата и I световна война е военен кореспондент; сътрудничи на в. „Военни известия” и сп. „Отечество”. Редактира (1921) сп. „Наши дни”, което отразява културния живот в България след войните. Създава и редактира (1922-1923) „Българска общодостъпна библиотека”. След Септемврийското въстание (1923) пише знаменития позив „Клаха народа, както и турчин не го е клал”. През 1926 г. под редакцията на Страшимиров излиза в. „Ведрина”. Страшимиров печата за пръв път през 1889 г. в сп. „Искра” (Шумен) – стихотворението „Мъчно, тясно ми е – простор ми дайте” с псевдоним Мирьо. Първия си разказ „Дулчев” (с псевдоним Т-о) публикува през 1892 г. в сп. „Лъча” (Пазарджик). Сътрудничи на списанията „Ден”, „Мисъл”, „Българска сбирка”, „Ново време”, „Социалист”, „Летописи”, „Просвета”, „Демократически преглед”, на вестниците „Развигор”, „Литературен глас” и др. Страшимировата писателска дейност е доста плодовита и най-разнообразна. Първата му книга „Смях и сълзи” (9 разказа, между които най-бележити са: „Кочаловската крамола”, „Данил”, „Анатема” и „Бойчова майка”), излиза във Видин през 1897 г. След нея почти всяка година издава нови книги. През 1899 г. романът „Смутно време”; през 1900 г. драмата „Прилепски светци”; през 1901 г. „Есенни дни”; комедията „Мрак” и драмата „Вампир”; през 1903 г. повестта „Кръстопът”, която е отличена от първия литературен конкурс у нас; 1904 г. – романът „Среща”; 1906 г. – драмата „Отвъд” и комедията „Свекърва”; през 1910 г. – „Песен на песните”; „Драми” т. I („Вампир”, „Ангелина”, „Къща”), „Драми”, т. II (сценки и драматически етюди), 1911 г. – „Св. Ив. Рилски” (историческа трагедия), „Над безкръстни гробове” (драми); 1916 – „Войни и освобождение”; (1917) „Червени страници”, драмата „Към слънцето”; 1918 г. – „Книга за българите”, „В южните земи”, „Българи, сърби и гърци”; 1921 г. – романът „Бена”; 1922 г. – „Народ и поет [Христо Ботев]”; 1926 г. – „Преход”, и още други между които романът „Без път” (1919), драмата „Ревека” (1908), очеркът „Черньо” (1902). През 1919 г. книгоиздателството на Ал. Паскалев започва да издава съчиненията му и пуска един том („Етюди”) с разкази и очерци; през 1922 г. Министерството на просвещението издава „Антология” от негови творби, съдържаща 9 повести, 5 пиеси и 5 разказа; през 1929 г. книгоиздателство „Хемус” предприема ново издание на съчиненията на Антон Страшимиров, от които са излезли само три тома. Преиздавайки творбите си, Страшимиров внася в някои от тях известни поправки, а на някои сменя и заглавието. Така романът „Без път” по-късно става „Висящ мост”, повестта „Габровка” – „Еснафка” – „Щастието на един век”; разказът „В Кукуш” (из „Етюди”) – „Привет будни” (в „Преход”); „Бойчова майка” (из „Смях и сълзи”) – „Куда” (в „Етюди”); „Нашият народ” е из „Книга за българите”, а самата „Книга за българите” е разширена глава из „Войни и освобождение” (1916); „Вихър” пък е из „Войни и освобождение” и „Червени страници” и пр.
  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания