Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Хрътките на съдбата
Отстраняването на Тарингтън
Ирландеца
Издирването
Музиката на хълма
Покоят на Маусъл Бартън
Хрътките на съдбата
Задача за ваканцията
Вол и омраза
Луиз
Гостите
Семе за пъдпъдъци
Тревоготерапия
Одата
Тайният грях на Септимъс Броуп
Мишката
Меценатът
Средни Ващар
Пици като валс
Шопарът
Отвореният прозорец
Килерът
Тигърът на мисис Пакълтайд
Пътят към кошарата
"Филбойд Стъдж", или как мишката помогнала на лъва
Историята на свети Веспалий
Паническото бягство на лейди Бастабъл
Сприхавия Херман, или историята на големия плач
Преобразяването на Гроуби Лингтън
Ейдриън
Седмата кокошка
Лосът
Великденското яйце
Тобърмъри
Вълчицата
Есме
Гейбриъл-Ърнест
  
Виж още:
Преводна художествена литература /Британска литература /Разкази
Хрътките на съдбата
Автор:
Саки

Есме

– Всички ловни истории си приличат като две капки вода – рече Кловис, – точно както и историите за конни надбягвания са досущ еднакви и...
– Моята ловна история е съвсем различна от онези, които някога си чувал – прекъсна го баронесата. – Това се случи доста отдавна, тогава трябва да съм била на около двайсет и три години. По онова време двамата със съпруга ми все още живеехме заедно; нали разбираш, никой от двама ни не можеше да си позволи да дава издръжка на другия. Въпреки всичко, което казват поговорките по този въпрос, бедността е заздравила повече семейства, отколкото е успяла да разруши. Но затова пък винаги ловувахме с отделни сюрии кучета. Впрочем това няма нищо общо с историята, която се готвя да ти разкажа.
– Още не сме стигнали до срещата на ловците. Предполагам, че е имало среща – рече Кловис.
– Разбира се, че имаше – отвърна баронесата, – обичайната групичка беше на линия, най-вече Констанс Бродъл. Констанс е едно от онези снажни румени момичета, чиято външност така добре се връзва с есенните пейзажи или с коледната украса в църквата.
"Имам предчувствие, че ще се случи нещо ужасно – рече ми тя, – не съм ли малко бледа?"
Беше бледа приблизително като глава цвекло, чула лоши новини.
"Изглеждаш по-добре от обикновено – казах, – но на теб това и бездруго ти се удава толкова лесно."
Тя още не бе успяла да схване смисъла на забележката, когато се наложи да се заловим за работа: хрътките бяха надушили една лисица, скрита в храсталака.
– Така си и знаех – вметна Кловис, – във всички истории за лов на лисици, които някога съм чувал, винаги има лисица и някакъв храсталак.
– Двете с Констанс яздехме добри коне – продължи баронесата невъзмутимо, – тъй че с лекота препускахме в първите редици, въпреки че гонитбата бе разгорещена. Към края обаче трябва да сме се отцепили от останалите, защото по едно време загубихме хрътките от погледа си и се залутахме безцелно из някаква непозната местност. Това беше крайно неприятно и аз лека-полека почнах да губя самообладание, ала тъкмо когато си пробивахме път през един рехав плет, за наша радост зърнахме хрътките, стремглаво преследващи някакво животно в долчинката току под нас.
"Ето ги – извика Констанс, а след миг добави слисано: – За Бога, що за звяр са погнали?"
Създанието със сигурност не беше лисица. На ръст бе над два пъти по-високо, имаше къса грозна муцуна и извънредно дебел врат.
"Това е хиена – провикнах се, – навярно е избягала от парка на лорд Пабъм."
В този момент подгоненият звяр се обърна и пресрещна преследвачите си, а хрътките (само десетина) го обградиха в полукръг и зачакаха с доста глуповат вид. Очевидно се бяха откъснали от основната сюрия, подведени от миризмата на тази неизвестна твар, и сега, когато успяха да хванат натясно плячката си, не можеха да решат как да постъпят с нея.
Хиената приветства нашата поява с видимо облекчение и несъмнени признаци на дружелюбие. Личеше си, че е свикнала на неизменно добро отношение от човешка страна, докато първата є среща с глутница кучета вероятно я бе оставила с лоши впечатления. Хрътките се смутиха още повече, когато плячката им показа такава внезапна симпатия към нас, тъй че съзряха в слабия звук на ловен рог, разнесъл се в далечината, добре дошъл сигнал за дискретно оттегляне. Двете с Констанс останахме сами с хиената в сгъстяващия се здрач.
"Ами сега какво ще правим?" – попита Констанс.
"Много те бива да задаваш въпроси" – казах аз.
"Добре де, не можем да стоим тук цяла нощ с хиената" – сопна се тя.
"Не зная какви са ти представите за уют – рекох, – но на мен и през ум не ми минава да прекарам нощта тук, дори и без хиена. В моя дом може и да не цари семейно щастие, но поне има течаща вода, гореща и студена, и домашна прислуга, както и още някои удобства, които тук липсват. Предлагам да поемем към онзи горист хълм вдясно, струва ми се, че пътят за Краули минава точно зад него."
И тъй, понесохме се в бавен тръс по едва забележимия коларски път, а животното бодро ни следваше по петите. След малко чух неизбежния въпрос:
"Боже мили, какво ще правим с тази хиена?"
"Какво се прави с хиените обикновено?" – троснато попитах аз.
"До тоя момент никога не съм си имала работа с такава твар" – рече Констанс.
"Нито пък аз. Ако знаехме поне от какъв пол е, можехме да я кръстим някак. Навярно бихме могли да є викаме Есме, името, струва ми се, е подходящо и за двата случая."
Все още бе достатъчно светло, за да различаваме обстановката край пътя, и ето че обзелата ни апатия изведнъж се изпари, щом се натъкнахме на малко полуголо циганче, което береше къпини от един нисък храст. Внезапната поява на две жени, яхнали коне и придружени от хиена, здравата стресна хлапето и то избухна в плач, но и без това едва ли щеше да ни послужи като източник на някакви полезни географски сведения. Все пак имаше вероятност да попаднем на цигански катун някъде нагоре по пътя. Изпълнени с тази надежда, но без да пожънем особен резултат, изминахме още една-две мили.
"Чудя се какво ли правеше детето там" – обади се Констанс след малко.
"Просто си береше къпини. Ясно като бял ден."
"Не ми хареса начинът, по който плачеше – продължи тя, – хлиповете му все още кънтят в ушите ми."
Не упрекнах Констанс заради болнавото є въображение. Всъщност усещането, че сме преследвани от настойчив тревожен плач, започна да човърка и моите изопнати нерви. За утеха и компания повиках Есме, която доста бе изостанала. Животното ни настигна с няколко пъргави скока и бързо се стрелна покрай нас.
Чак тогава разбрахме причината за плача, който ни съпровождаше от известно време. Хиената бе хванала циганчето и го стискаше здраво и несъмнено болезнено с челюстите си.
"Милостиви Боже! – изпищя Констанс. – Ами сега какво ще правим? Какво да направим?"
Дълбоко съм убедена, че в деня на Страшния съд Констанс ще задава повече въпроси, отколкото серафимите, които водят разпита на душите.
"Не можем ли да направим нещо?" – хленчеше тя, докато Есме с лекота се носеше пред уморените ни коне.
Лично аз в това време правех всичко, за което бях в състояние да се сетя в такъв момент. Ругаех, гълчах и увещавах Есме на английски, френски и на езика, който използват пазачите на дивеч; размахвах нелепо и безрезултатно късия си ловджийски камшик; замерих звяра с кутията си за сандвичи; всъщност наистина не ми идваше на ум какво повече бих могла да направя в случая. Същевременно продължавахме да препускаме тромаво в падащия здрач. Тъмният грубоват силует на хиената се стрелкаше пред нас, а в ушите ни все така отекваше печалната монотонна мелодия на плача. Изведнъж Есме се шмугна в един гъст шубрак, където не можехме да я последваме. Плачът се извиси до пронизителен писък, а после ненадейно спря. Тази част от историята винаги я претупвам, защото наистина е много страшна. След броени минути хиената пак се присъедини към нас, излъчвайки някакво снизходително примирение, сякаш знаеше, че е направила нещо, което ние намираме за осъдително, но за нея бе напълно простимо.
"Как можеш да оставиш този освирепял от глад звяр да препуска покрай теб?" – запита Констанс, която повече от всякога изглеждаше като цвекло албинос.
"Първо, не мога да му попреча – отвърнах аз – и, второ, не ми се вярва да е гладен точно в този момент."
Констанс потрепери.
"Смяташ ли, че клетото малко създание е страдало много?" – зададе тя поредния си безполезен въпрос.
"Всички признаци говореха за това – отвърнах аз. – От друга страна, може да е плакало само от сръдня. Децата понякога правят така."
Вече бе тъмно почти като в рог, когато внезапно излязохме на главния път. В същия миг проблеснаха светлини, чу се боботене на мотор и един автомобил профуча на косъм от нас. Секунда по-късно се чу глухо тупване, последвано от зловещ пронизителен вой. Колата спря и когато обърнах коня си назад към мястото на произшествието, заварих млад мъж, наведен над тъмна неподвижна маса, просната край пътя.
"Вие убихте моята Есме" – възкликнах с горчивина.
"Ужасно съжалявам – рече младежът. – Самият аз отглеждам кучета и много добре разбирам как се чувствате. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да ви обезщетя."
"Моля ви, погребете я веднага – казах аз, – струва ми се, че мога да поискам поне това от вас."
"Донеси ми лопатата, Уилям" – извика той на шофьора си.
Изглежда, предвидливо се бе запасил с нужните инструменти за бързи крайпътни погребения.
Изкопаването на достатъчно голям гроб отне известно време. "Какво великолепно животно – каза собственикът на колата, когато трупът бе търкулнат в ямата. – Опасявам се, че трябва да е било доста ценно."
"Миналата година взе втора награда в Бърмингам" – казах аз решително.
Констанс гръмко изсумтя.
"Не плачи, скъпа – рекох с треперещ глас, – всичко стана толкова бързо. Едва ли се е мъчила много."
"Вижте – поде младежът отчаяно, – просто трябва да ми позволите да се реванширам по някакъв начин."
Отначало мило му отказах, но тъй като настояваше, накрая му дадох адреса си.
Разбира се, двете с Констанс запазихме мълчание относно тези събития. Лорд Пабъм не оповести загубата на хиената. Когато преди година-две едно животно, строго спазващо плодова диета, бе избягало от парка му, той бе призован да плати компенсации за единайсет разкъсани овце и на практика се видя принуден да снабди с нови попълнения курниците на всичките си съседи. При това положение една избягала хиена би го вкарала в разходи, равняващи се почти на правителствена субсидия. Циганите също не вдигнаха шум за липсващото си отроче, подозирам, че в големите катуни едва ли знаят с абсолютна точност бройката на децата си.
Баронесата се умълча замислено, сетне добави:
– Приключението впрочем не свърши дотук. Не след дълго получих по пощата чудно хубава диамантена брошка с формата на клонка розмарин и името Есме, изписано в средата. По същото време си развалих приятелството с Констанс Бродъл. Виждаш ли, когато продадох брошката, съвсем уместно отказах да є дам какъвто и да е дял от печалбата. Изтъкнах, че Есме отчасти си е моя измислица, а отчасти е свързана с лорд Пабъм – ако хиената действително е била негова, за което, разбира се, нямам никакви доказателства.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания