Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Хрътките на съдбата
Отстраняването на Тарингтън
Ирландеца
Издирването
Музиката на хълма
Покоят на Маусъл Бартън
Хрътките на съдбата
Задача за ваканцията
Вол и омраза
Луиз
Гостите
Семе за пъдпъдъци
Тревоготерапия
Одата
Тайният грях на Септимъс Броуп
Мишката
Меценатът
Средни Ващар
Пици като валс
Шопарът
Отвореният прозорец
Килерът
Тигърът на мисис Пакълтайд
Пътят към кошарата
"Филбойд Стъдж", или как мишката помогнала на лъва
Историята на свети Веспалий
Паническото бягство на лейди Бастабъл
Сприхавия Херман, или историята на големия плач
Преобразяването на Гроуби Лингтън
Ейдриън
Седмата кокошка
Лосът
Великденското яйце
Тобърмъри
Вълчицата
Есме
Гейбриъл-Ърнест
  
Виж още:
Преводна художествена литература /Британска литература /Разкази
Хрътките на съдбата
Автор:
Саки

Отстраняването на Тарингтън

– Господи! – възкликна лелята на Кловис. – Виждам към нас да се втурва един познат. Не помня името му, ала веднъж обядвахме заедно в града. А, да: казва се Тарингтън. Чул e за пикника, който устройвам в чест на принцесата, и сега ще се вкопчи в мен като в спасителен пояс. Няма да ме пусне, докато не го включа в списъка на поканените, а когато го включа, ще ме попита може ли да доведе и цялото си женско домочадие. Това им е лошото на такива курортни градчета – от никого не можеш да избягаш.
– Ако толкова ти се иска да напуснеш полесражението точно сега, аз ще защитавам тила ти – изстъпи се като доброволец племенникът є. – Имаш преднина от десет метра, стига да не губиш време.
Лелята на Кловис откликна с радост на предложението и се отдалечи със скоростта на нилски параход, следвана от кафявия пекинез, който се движеше в талвега є. Отдалечавайки се, тя подхвърли: "Преструвай се, че не го познаваш!" – съвет наистина смел, но смел като за тилов герой.
В следващия миг един подчертано любезен джентълмен поднасяше приветствията си на Кловис. Той му отвърна с безстрастно изражение и внимателно изучаващ поглед, в който нищо не загатваше двамата да са се срещали по-рано.
– Вероятно не можете да ме познаете с мустаци – каза новодошлият. – Пуснах си ги преди два месеца.
– Напротив – рече Кловис, – мустаците са единственото у вас, което ми се струва познато. Бях сигурен, че и преди съм ги виждал някъде.
– Казвам се Тарингтън... – поде отново кандидатът за покана.
– Много полезно име – каза Кловис, – с подобно име никой няма да ви обвинява, ако не сторите нищо особено забележително или героично през живота си. Съгласен ли сте? Но ако все пак в страната се свика извънреден набор войска и вие оглавите ескадрон лека кавалерия, название като Леката кавалерия на Тарингтън ще накара всяко сърце да се разтупти. Докато, ако се казвахте Спупин например, и дума не би могло да стане. Дори при извънреден набор никому не би се искало да принадлежи към Леката кавалерия на Спупин.
Новодошлият се усмихна, с което даде да се разбере, че подобно неуважение не е достатъчно да го отблъсне, и поднови опитите си с търпелива настойчивост:
– Мисля, че би трябвало да си спомняте името ми...
– О, да – отвърна Кловис с безкрайно чистосърдечен вид, – и още как! Тъкмо тази сутрин леля ми ме помоли да измисля имена за четирите бухалчета, които някой є изпратил да си ги гледа; ще ги нарека и четирите Тарингтън. И ако едно-две от тях умрат или отлетят, или ни напуснат по друг характерен за домашните любимци начин, ще останат поне две, за да продължат името ви. А и леля ми няма да ми позволи да го забравя: все ще ме пита "Малките Тарингтън изядоха ли си мишките?" или други такива. Тя смята, че когато човек държи в плен диви животни, трябва непрекъснато да се грижи за нуждите им, и, разбира се, е напълно права...
– Запознахме се веднъж на обяд у леля ви – прекъсна го Тарингтън, пребледнял, ала все още пълен с решимост.
– Леля ми никога не обядва – отвърна Кловис, – тя членува в Националната лига на необядващите.Тази организация по един кротък и ненатрапчив начин върши много, и то добра работа: например с членски внос от половин крона за тримесечие минавате без цели деветдесет и два обяда.
– Трябва да е съвсем нова! – възкликна Тарингтън.
– Не, друга леля не съм имал – отговори студено Кловис.
– Отлично си спомням, че ние се запознахме на официален обяд, даден от вашата леля – настояваше Тарингтън. От блед бе станал розов, с опасно наситени оттенъци.
– Какво имаше за обяд? – запита Кловис.
– О, та не мога да помня това!
– Колко мило, че помните леля ми, след като не можете да кажете какво сте яли тогава. Моята памет работи по твърде различен начин; аз съм в състояние да си представя едно меню дълго след като съм забравил домакинята, свързана с него. Веднъж например, когато бях седемгодишен, на едно градинско увеселение някаква титулувана дама ми даде праскова. За дамата не си спомням нищо, като изключим догадката, че познанството ни е било съвсем бегло, понеже тя ме нарече "мил малчуган"; за прасковата обаче и до ден днешен пазя най-скъпи спомени. Тя бе от онези разкошни представителки на вида си, които ви пресрещат, тъй да се каже, посред път и в един миг ви завладяват изцяло. Бе прекрасен, безупречен оранжериен продукт, който в същото време с успех се представяше за компотен. Всяка хапка от нея разливаше обилен сок в устата ми. Лично мен винаги ме обзема мистична омая, когато мисля за този кадифен валчест плод, който бавно се стопля и стига до съвършената си зрелост през дългите дни и уханните нощи на лятото, за да се появи внезапно в живота ми във върховния момент на своето съществуване. Да, не бих могъл никога да забравя тази праскова – дори да исках. А когато вече бях погълнал всичко ядивно от нея, остана ми костилката, която всяко невнимателно, разсеяно дете сигурно ще изхвърли; но аз я оползотворих, като я пуснах във врата на едно приятелче, облечено в матроска блуза с много широко деколте. Казах му, че е скорпион, и ако се съди по гърчовете и писъците му, то ми повярва. Макар че не знам как малкият глупак си е представял да изнамеря жив скорпион посред градинско увеселение. Както и да е: тази праскова за мен е щастлив и неувяхващ спомен и досега...
Тарингтън, бит по всички линии, вече се бе оттеглил достатъчно далеч, за да не чува Кловис, и се утешаваше с мисълта, че един пикник, украсен от присъствието на този млад човек, едва ли ще е особено приятно изживяване.
– Ще се кандидатирам за парламента – отбеляза си самодоволно Кловис, тръгвайки да търси леля си. – Наложи ли се да се осуети прокарването на неизгоден законопроект, ще бъда просто неоценим.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания