Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Хрътките на съдбата
Отстраняването на Тарингтън
Ирландеца
Издирването
Музиката на хълма
Покоят на Маусъл Бартън
Хрътките на съдбата
Задача за ваканцията
Вол и омраза
Луиз
Гостите
Семе за пъдпъдъци
Тревоготерапия
Одата
Тайният грях на Септимъс Броуп
Мишката
Меценатът
Средни Ващар
Пици като валс
Шопарът
Отвореният прозорец
Килерът
Тигърът на мисис Пакълтайд
Пътят към кошарата
"Филбойд Стъдж", или как мишката помогнала на лъва
Историята на свети Веспалий
Паническото бягство на лейди Бастабъл
Сприхавия Херман, или историята на големия плач
Преобразяването на Гроуби Лингтън
Ейдриън
Седмата кокошка
Лосът
Великденското яйце
Тобърмъри
Вълчицата
Есме
Гейбриъл-Ърнест
  
Виж още:
Преводна художествена литература /Британска литература /Разкази
Хрътките на съдбата
Автор:
Саки

Издирването

Необичаен мир цареше над вила "Елсинор", нарушаван обаче през чести интервали от високи вопли, в които звучеше безумна покруса. Семейство Мъмби бяха изгубили невръстния си син – оттук мирът, произтичащ от отсъствието на малкия, – но го търсеха в див порив, хаотично и без нито за миг да млъкнат, което пък обясняваше виковете, огласящи къщата и градината всеки път, когато близките на изгубеното дете се връщаха, за да започнат претърсването на околността отначало. Кловис, който пребиваваше във вилата временно и неохотно в качеството на гост квартирант, дремеше в един хамак в далечния край на градината, когато новината стигна до него чрез мисис Мъмби:
– Изгубихме бебчо! – пищеше тя.
– Как? – запита лениво Кловис. – Умря ли, животно ли го стъпка, или го бяхте заложили на карти?
– Той си щапукаше съвсем щастливо по моравата – обясни през сълзи младата майка, – а Арнолд току-що се бе прибрал и аз го питах с какъв сос ще желае аспержите...
– Надявам се да е казал холандски – прекъсна я Кловис с внезапно пробуден интерес, – защото, ако има нещо, което да мразя, то е...
– И изведнъж бебчо вече го нямаше! – продължи мисис Мъмби още по-пискливо. – Претърсихме и в къщата, и в градината, и вън пред портите, но никъде не се вижда!
– А чува ли се някъде? – запита Кловис. – Ако не се чува, сигурно е най-малко на две мили от тук.
– Но къде? И как е стигнал дотам? – недоумяваше майката.
– Може би го е отнесъл орел или див звяр – предположи Кловис.
– В Съри няма орли, нито диви зверове – каза мисис Мъмби, ала в гласа є се бе промъкнала нотка на ужас.
– Случват се от време на време да избягат от пътуващи циркове. Понякога си мисля, че собствениците им ги пускат нарочно, с рекламна цел. Представете си какво сензационно заглавие ще излезе в местните вестници: Невръстният син на виден нонконформист1 разкъсан от петниста хиена. Съпругът ви не е виден нонконформист, ала майка му е потомка на Уесли2, а на вестниците трябва да се прощава, ако не са съвсем прецизни по отношение на детайлите.
– Но нали щяхме да намерим останките му – изхълца мисис Мъмби.
– Не мисля, че би имало кой знае колко останки, ако хиената е била наистина гладна, а не само си е играела с плячката си. Както в приказчицата за момчето и ябълката, нали се сещате – нито обелки, нито огризки.
Мисис Мъмби рязко се обърна, за да потърси в друга посока утеха и съвет. Погълната себично от собствените си грижи, тя изобщо не бе забелязала колко силно е развълнуван Кловис по повод на соса към аспержите. Преди да бе изминала и метър обаче, едно изскърцване на страничната порта я накара рязко да спре. Мис Гилпет от вила "Петерхоф" бе пристигнала да научи подробности за произшествието. Кловис бе вече доста отегчен, но мисис Мъмби бе надарена с мъчителната способност да извлича от деветнайсетото преразказване на една история точно толкова радост, колкото и от първото:
– Арнолд току-що бе влязъл, оплакваше се от ревматизъм... – започна тя.
– В тази къща има толкова други неща, от които да се оплаква човек, че аз лично не бих се и сетил за ревматизма – промърмори Кловис.
– Оплакваше се от ревматизъм – продължи мисис Мъмби, опитвайки се да придаде вледеняваща модулация на гласа си, като едновременно съумяваше и да хълца, и да говори бързо и високо.
Прекъснаха я обаче за втори път:
– Ревматизъм не съществува – произнесе мис Гилпет.
Тя каза това с онзи израз на хладнокръвна наглост, който имат келнерите, когато съобщават, че се е свършил евтиният кларет в листата за вина. Но за разлика от тях мис Гилпет не продължи изказването си с предложение за някоя друга, по-скъпа болест: тя отричаше съществуването на всички болести.
През скръбта на мисис Мъмби просветна искра на гняв:
– Предполагам, ще кажеш, че и бебчо не е изчезнал!
– Изчезнал е – съгласи се мис Гилпет, – ала само защото нямате достатъчно вяра, за да го откриете. Само липсата на вяра у вас пречи той да ви бъде върнат съвсем здрав и читав.
– Но ако междувременно е бил изяден от хиена и отчасти смлян – възрази Кловис, който със страстно упорство се придържаше към своята теория, – по него няма ли да се забелязват следи и белези?
Мис Гилпет бе явно смутена от това усложнение на въпроса.
– Сигурна съм, че не го е изяла никаква хиена – рече тя неубедително.
– А, хиената може да бъде също толкова сигурна, че е! Нали разбирате, тя може да вярва точно толкова силно, колкото и вие, и освен това може да знае далеч по-добре от вас къде се намира детето.
Мисис Мъмби отново се разплака.
Внезапно я осени щастливо вдъхновение:
– Роз-Мари – изхлипа тя, – щом вярваш толкова силно, би ли намерила миличкия ни Ерик? Сигурна съм, че притежаваш сили, каквито на нас са ни отказани.
Роз-Мари Гилпет бе изцяло искрена в предаността си към принципите на християнската наука3; дали ги разбираше и тълкуваше правилно обаче – това най-добре биха могли да решат сведущите по този въпрос. Важното е, че в настоящия случай тя имаше без съмнение великолепен шанс да покаже мощта на споменатите принципи в действие, и впускайки се по дирите на Ерик – когото не беше съвсем наясно къде да търси, – мис Гилпет призова и събра цялото наличие от вяра, с което разполагаше. Тя излезе през портата и тръгна по безлюдното открито шосе, а зад гърба є отекна предупреждението на мисис Мъмби: "Няма смисъл да ходиш там, вече проверихме над десет пъти!" Ала ушите на Роз-Мари бяха глухи за всичко друго освен за ликуването на вътрешния є глас: защото посред шосето, играейки си с прахта и няколко увехнали омайничета, седеше бебе с бяла престилка и руса косичка, събрана над едното му слепоочие в "кукуригу", вързано с бледосиня панделка. Мис Гилпет първо взе обичайната за жените предпазна мярка да се огледа наляво и надясно дали не идва кола; после се втурна към детето, грабна го и го понесе въпреки енергичната му съпротива през портите към вила "Елсинор". Яростните писъци на детето вече бяха оповестили факта, че е намерено, и почти изпадналите в истерия родители се затичаха по моравата, за да посрещнат потомъка си, възвърнат им по чудодеен начин. Естетическото въздействие на сцената бе донякъде накърнено поради това, че Роз-Мари с труд удържаше в ръцете си бебето, което със задниче напред се бореше срещу опитите є да го възвърне в развълнуваното семейно лоно. Мистър и мисис Мъмби плачеха в един глас: "Миличкият ни Ерик се върна!" Тъй като младенецът бе заврял упорито юмручета в очите си и от личицето му се виждаше само широко зейналата уста, разпознаването беше само по себе си акт на вяра.
– Не се ли радва миличкият Ерик да бъде пак при мама и татко? – гукаше мисис Мъмби.
Предпочитанието на малкия към прахта и увехналите омайничета бе толкова недвусмислено изразено, че Кловис се смая от нетактичността на такъв въпрос.
– Дай му да се повози на валяка – предложи умно бащата, понеже ревът на бебето продължаваше, без никакъв признак скоро да утихне.
След миг детето бе сложено да седне настрани върху големия градински валяк и някой подръпна ръчката, за да го задвижи. Тогава от кухите дълбини на цилиндъра се чу раздиращ ушите писък, който заглуши дори вокалната продукция на седналия горе младенец, и изпод валяка изпълзя бебе с бяла престилка и руса косичка, събрана над едното му слепоочие в "кукуригу", вързано с бледосиня панделка. Чертите на това второ бебе, както и гласовитостта му не можеха да се сбъркат:
– Миличкият ни Ерик! Нашият! – изкрещя мисис Мъмби, като се метна върху момченцето, притисна го към гърдите си и едва не го задуши с целувки. – Ах, защо Ерик се беше скрил във валяка: за да ни уплаши много-много ли?
Очевидно това беше обяснението за внезапното изчезване на детето и също толкова ненадейното му намиране. Но то не решаваше проблема с първото бебе – бебето самозванец, – което сега хленчеше, изпаднало в немилост, на моравата: двамата Мъмби го гледаха така, сякаш то ги беше подлъгало да го обикнат с безсърдечно и недостойно присвояване на чужда самоличност. Лицето на мис Гилпет придоби пепеляв оттенък, докато стоеше, безпомощно зяпнала фигурката в бяло – толкова радостна за очите є гледка само допреди няколко мига. Кловис я съжали.
– Щом свърши любовта, как непонятна и на влюбения тя е – каза си той.
Роз-Мари първа наруши мълчанието:
– Ако Ерик е този, когото ти държиш, то тогава... тогава кой е... този?
– Това, струва ми се, ти трябва да обясниш – отвърна надменно мисис Мъмби.
– Очевидно – обади се Кловис – това е двойник на Ерик, призован за живот от силата на вярата у Роз-Мари. Въпросът е: какво ще правите с него?
Пепелявият оттенък върху страните на Роз-Мари стана още по-сив. Мисис Мъмби притисна своя миличък Ерик към гърдите си, сякаш се опасяваше, че шантавата съседка може от чиста злоба да го превърне в аквариум със златна рибка вътре.
– Намерих го да седи насред пътя – промълви Роз-Мари със слаб глас.
– Не можете да го върнете и да го оставите там – каза Кловис. – Шосето служи за движение на коли и хора, а не за склад на изхвърлени от употреба чудеса.
Роз-Мари се разплака. Поговорката "Плачеш ли, плачеш винаги сам" се оказа толкова малко вярна, колкото са изобщо повечето поговорки: и двете бебета бяха надули гайдата, а майката и бащата Мъмби не можеха да се овладеят след бушувалия до неотдавна пристъп на скръб. Единствен Кловис оставаше несмутимо весел.
– Трябва ли да остане завинаги при мен? – запита съкрушената Роз-Мари.
– О, не завинаги – утеши я Кловис, – можете да го изпратите във флота, щом стане на тринайсет години.
Роз-Мари се разплака наново.
– Разбира се – добави Кловис, – сигурно ще има безкрайни проблеми с удостоверението му за раждане. Ще се наложи да обяснявате нещата в Адмиралтейството, а там са доста тесногръди.
Облекчение бе за всички, когато от отсрещната вила "Шарлотенбург" дотича запъхтяна бавачка, търсеща малкия Пърси, който се бил измъкнал през портата и изчезнал.
Дори и тогава Кловис сметна за необходимо да отиде до кухнята и да се осведоми лично за соса към аспержите.

1Английски протестант, непринадлежащ към официалната английска църква.
2Джон Уесли (1703-1791) - английски теолог, основал нонконформистката секта на методистите (1729 г.).
3Доктрина, според която всички болести могат и трябва да се лекуват не с медицински средства, а с религиозна вяра (основана през 1879 г. в Бостън, САЩ, от Мери Бейкър Еди).

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания