Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Ранни разкази
Край воденицата
Андрешко
На майчин гроб
Пъдар
Невеста Нена
Прошението на жителите от с. Голяма Неволя до дяда Господа
Гусларят
Престъпление
Кал
Самичка
Косачи
Селско чудо
Пролетна измама
Братя
Тодор и Рада
Задушница
Хитрец
В съдилището
Любов
Моите приятели
Закъснялата нива
Орисия
На оня свят
На браздата
Еленкинът годеж
Печена тиква
Гост
Мило е отечеството
Спасова могила
Изкушение
Вдовец
Кито
Нещастие
Летен ден
Ветрената мелница
Кумови гости
Проклетисаната гора
Душата на учителя
Петко Комитата
Адвокат
Лепо
Рале
Иглика
Старият вол
По жътва
Напаст божия
Самодивските скали
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Разкази
Ранни разкази
Автор:
Елин Пелин

Нещастие

Какво беше се случило, та веселият, жизнерадостният, вечно засменият отец Пиомий като никога седеше на прага на килията си тъжен и замислен?
За тъга ли беше тоя хубав летен ден?
На. По широкия манастирски двор, облян от слънце и радост, мирно и тихо си тече безбурният живот на братята, всички доволни и щастливи. Престарелият отец Сисой, когото братята наричат баба Аглида, като всякога спокойно и машинално си преде на чекръка пред голямата манастирска порта. Двете госпожици – гостенки на тая света обител, важно се разхождат под ръка из двора и весело си приказват. Край тях час по час минава младият отец Игнатий, почтително им се кланя, и лицето му се отваря от усмивка чак до ушите. На куршумения черковен покрив се любят гълъбите. В двора два красиви пауна се перчат срещу слънцето и весело крещят. Наоколо гората и планинските върхове високо и спокойно се къпят в чистия лазур на небето. Всичко по старому си живее в ред и покорност на съдбата и се радва с благодарност на хубавия божи свят.
И сред тая спокойна, набожна тишина се чува сладостният еднообразен шум на двете манастирски чешми, които шепнат нежно на ушите, на сърцето, на ума и на душата и пеят сладко: спи, спи, спи...
Само отец Пиомий е далеч от тая радост. Загубен и занесен седи той на прага на килията, потънал в мисли.
Минават, заминават братята край него, всеки по своята работа, а той едвам отвръща на поздрава им и не вдига очи да погледне. Мина се час, два, три, наближи пладне, а той се не поклати от мястото си.
Игуменът, с голяма въдица в ръка, вече се връщаше от риба, цял зачервен и изпотен. Като мина край него, той извади от джоба си две големи пъстърви, които още шаваха и, какъвто беше си весел, показа му ги със закачлив тон.
– Отче Пиомий, виждащ ли! Още шават!
Отец Пиомий вдигна глава и погледна игумена с такъв жален и съкрушен поглед, че го накара да отстъпи две крачки назад и веднага да стане сериозен.
– Какво има, отче Пиомий, какво се е случило? – запита уплашено и с участие игуменът.
Отец Пиомий въздъхна и се изправи. Лицето му беше бледо като на икона. А той цял изглеждаше каточели току-що го е прегазила някоя кола.
– Какво се е случило, отче Пиомий, да не си болен? – повтори още по-уплашено игуменът. – Седиш, мислиш и въздишаш! Е, че бива ли тъй? Такъв юнак!
– Знаеш ли какво, отче, – проговори отец Пиомий като из гроб, – да посветиш толкова труд, време, грижи и, когато да се радваш на това, което си направил, ти...
– Господи, помилуй нас грешните! – прекръсти се игуменът, съвсем изумен. – Какво се е случило, отче Пиомий?
– Аз съм съсипан, отче игумене, аз съм отчаян! Колко несигурен е човек в надеждите си, – дълбоко въздъхна отец Пиомий.
– Успокой се, отче, може да не е всичко изгубено.
– Не – всичко, всичко е изгубено!. – произнесе с треперящ глас Пиомий.
– Не се отчайвай, отче. Кажи, изповядай ми! Грях ли е? Изкушение ли е, болест ли е?
– Още по-лошо, отче!
– Господи божи! Да не си се влюбил пак? Тю, да му се не види макар! Та разправи, де.
– Така изгубва човек вяра и в доброто, и в бога, и в труда, и във всичко, – отпусна ръце отец Пиомий и пак седна на прага. – Виното-о-о, винцето-тригодишното отиде, та се не видя! – заплака отведнаж той и настави през сълзи: – Ти знаеш ли, отче, какво нещо щеше да стане от него? Изтече, изтече безвъзвратно!
– Нима така! – плесна ръце дядо игумен.
И двамата калугери дълго мълчаха, без да се погледнат. Единият изповяда нещастието си, другият напълно го разбра и го почувствува сам. После игуменът седна до отца Пиомия и го попита с една трогателност, присъща на душите, които обичат едно нещо, вярват в едно нещо и които всецяло се срещат и разбират в това нещо.
– Бре, да му се не види! Е как стана това?
– Нощес се скъсал един обръч на бурето, и виното изтекло до капка.
– До капка!
– До капка-капчена!
– Нещастие!
– Ела, ела само да видиш, – вдигна се отец Пиомий. – От мъка не съм го побарнал. Видох, разклапчах го и бегах да не гледам!
В това време покрай тях замина бързият отец Герасим. Като видя двамата братя разтревожени и тъжни, той се спря и попита с женския си глас.
– Какво се е случило, молим?
– Какво се е случило! Запечатаното буре на Пиомия изтекло, – отговори малко троснато дядо игумен.
– У-у!... Е-е!... Па сега? – присъедини и своята скръб отец Герасим.
След малко дойде отец Никифор, по него отец Максим, по него Теодосий, събраха се всичките братя от манастира. Даже баба Аглида остави чекръка и дойде. И всички цъкаха със зъби, и всички се ядосваха, и всички си шушнеха нещо, сякаш имаше мъртвец.
Отец Пиомий ги въведе в своето малко зимниче, дето бе станало нещастието. Всички с любопитство се натрупаха около бурето, което още сълзеше между разцъфтелите се дъги.
Слаба светлина идеше от единственото прозорче и меланхолично осветяваше покойното буре. Благоуханна миризма от разляното вино пълнеше зимничето. Отците се натрупаха мълчаливо около бурето и по брадатите им лица се четеше дълбоко съжаление, каточе се намираха не пред едно пукнато буре, а пред голямо човешко сърце, разбито от нещастие.
– Бог да го прости! – произнесе някой с тайнствен глас.
И всички с въздишка погледнаха отца Пиомия, който стоеше настрана съкрушен, изгубил вяра и надежда, и всички мълчеха и никой не можеше да намери поне една утешителна думица да му каже

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания