Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Ранни разкази
Край воденицата
Андрешко
На майчин гроб
Пъдар
Невеста Нена
Прошението на жителите от с. Голяма Неволя до дяда Господа
Гусларят
Престъпление
Кал
Самичка
Косачи
Селско чудо
Пролетна измама
Братя
Тодор и Рада
Задушница
Хитрец
В съдилището
Любов
Моите приятели
Закъснялата нива
Орисия
На оня свят
На браздата
Еленкинът годеж
Печена тиква
Гост
Мило е отечеството
Спасова могила
Изкушение
Вдовец
Кито
Нещастие
Летен ден
Ветрената мелница
Кумови гости
Проклетисаната гора
Душата на учителя
Петко Комитата
Адвокат
Лепо
Рале
Иглика
Старият вол
По жътва
Напаст божия
Самодивските скали
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Разкази
Ранни разкази
Автор:
Елин Пелин

По жътва

Усилна жътва кипи из равното Софийско поле. От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви, и морни работници се мяркат там от тъмни зори. Бог тия дни даде страшна жега. Свило се е синьо небе над земята и сипе огън и жар. Над широкото поле трепери адска мараня. Отпуснати и уморени се синеят далечни гори и планини, и сякаш чакат, кога полето а-ха ще пламне в пожар. Птичките са забягнали далеч из хладните усои и не им се чуе гласът. Само гугутка се обажда изрядко от сенчеста круша, или грив гълъб усамотено префюфюква с криле към гората.
Тежко и душно.
Слънцето се е спряло огнено и немилостиво в небесата, но жарките му лъчи не пъдят от полето работливите селяци.
Неуморно те жънат там и трупат златни снопи. Пот се сипе от челата, душата без сила остава, няма почивка. Узрялото жито не чака.
Бог обилно наспори тая година и не прати ни град, ни скакалци, ни грозна напаст за греховните селски души, напатени и настрадани. Зарадва ги той с благодатни майски дъждове и не иска да им отнеме лелеяната в душа надежда за плодовита жътва.
Колко думи, молитвени и чисти, се изтръгнаха от ободрените селски души!
– Бог ни помага! Нека работим, нека работим!
И ей в това усилно време, под адския слънчев пек, над златното поле ехтят песни и се носят на вълни чак до небесата като благодарствени молитви. Подемат се из краището нейде дружни момински гласове, залюлее се песен млада, волна, широка като полето, света като любовта.
Из друга задселски краища се отзове друга, мило, високо, и изпрати надежда и сили.
Левент Никола често оставя тежък сноп и дълго се ослушва. После усмихнат и бодър гледа как жънат сами-самички стара майка и малка сестрица.
Тя се обръща и весело го задява:
– Бате, не мож позна Пенкиния глас!
И прижуреното й пълно личице, младо и свежо, светне от усмивка.
– Долавям, но слабо... слива се с другия и се губи! – отговаря Никола, па наставя:
– Майко, я си почини и ги послушай! Ако схванеш Пенкиния глас, да знаеш, че наистина снаха ще ти стане.
Изправя се старата му майка, усмихва му се с любов и като зажъна рече:
– Ако ти не мож й позна гласа, та аз ли ща, бре синко?
– Да пее сама – през море да е, ще я позная!
В миг млъкна дружна песен и полето затихна. И ето че някъде далече се поде самичък глас – висок, звънлив и треперящ. Той се емна леко и тихо, па полека-лека се засили и се залюля на мощни вълни над полето.
Никола остави снопа и плесна ръце.
– Ето я на – тя е!
И дълго се ослушва.
А песента се ширеше, волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания. Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде. И ту развълнувано глъхнеше, ту смело се вдигаше, сякаш се бореше с някоя безкрайна скръб, с някое злокобно съмнение, и победоносно взимаше връх и се носеше стремително и гордо.
Не изтърпя Никола, а се изстъпи сред нивата и се провикна.
– Еее-ех!
Екливи и ободрителни смехове му отговориха от околните нивя.
Леко се завълнуваха узрели класове и весело си зашушукаха нещо.
Чу го Пенка отдалече и му прати закачлива и обична песен.
Над полето, сякаш с кръст в ръка, прехвръкна надеждата, по нея радостта.
Ободриха се морни души и заехтя полето пак от смях и песни.
Но ето, че дотича из отдалеченото краище босоного хлапе и уплашено обади, че Пенка примряла от жега.
Грозната вест се разнесе из уста в уста по цялото поле.
Пенка примряла от жега!
Боже!
Пак жертва!
Град да бе паднал, не би тъй убил сърцата.
Захвърлиха жътвари остри сърпове и затичаха нататък плахи н тъжни.
– Боже, дано лъжа бъде!
И булки и моми, и мъже и жени, и майки се стекоха на Пенкината нива ужасени.
Край златен сноп бе паднала възнак, като с куршум ударена, Пенка – селско дете обичливо. Бяла пребрадка небрежно бе паднала над чело, да засени хубавото й лице. Тъмнееха гъсти ресници, мъртвешки склопени. Из полуоткрити уста бе потекла струйка алена кръв и обагрила бялата й гушка. Едната й ръка още държеше острия сърп, другата грижливо стискаше ръкойка класове.
Слънчев удар бе убил момичето.
Спусна се Никола изумен, отчаян, разбута навалицата и падна разбит до студеното й мъртво тяло.
– Пенке, моя радост, моя песен!
Гласът му се сподави в ридания.

На другия ден слънцето все тъй жестоко и силно печеше, но из нивите се не мяркаха работници, макар че бе делник. Златни класове се ронеха и гореха самотни.
Полето празнуваше тъжен празник.
Погребваха Пенка.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания НетИнфо БГ