Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Ранни разкази
Край воденицата
Андрешко
На майчин гроб
Пъдар
Невеста Нена
Прошението на жителите от с. Голяма Неволя до дяда Господа
Гусларят
Престъпление
Кал
Самичка
Косачи
Селско чудо
Пролетна измама
Братя
Тодор и Рада
Задушница
Хитрец
В съдилището
Любов
Моите приятели
Закъснялата нива
Орисия
На оня свят
На браздата
Еленкинът годеж
Печена тиква
Гост
Мило е отечеството
Спасова могила
Изкушение
Вдовец
Кито
Нещастие
Летен ден
Ветрената мелница
Кумови гости
Проклетисаната гора
Душата на учителя
Петко Комитата
Адвокат
Лепо
Рале
Иглика
Старият вол
По жътва
Напаст божия
Самодивските скали
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Разкази
Ранни разкази
Автор:
Елин Пелин

Селско чудо

Ах, колко е бедно откъм събития наше село! Нищо, ама нищо необикновено се не случва. Все тия вечни раждания, женитби и умирания, все старите новини, че попът се напил, че учителят се разболял и пр. Не се случва нищо по-чудно, по-необикновено, да даде храна на душите, да пораздвижи умовете. Побоищата, псувните и крамолите, що всеки ден се случват из кръчмите, са станали толкова обикновени, че минават незабелязано почти от никого.
Мъртвило.
А времето тече така бавно, тежко и глупаво. Да си заставен всякога да се занимаваш сам със своите си ядове, да се бориш само със своите си мисли... Е, това просто не може да се трае. А как леко, как хубаво минават дните, когато чуждите недостатъци и чуждите нещастия ни дадат разнообразен материал за приказки.
И от някое време насам, благодарим на бога, наше село е настроено съвършено весело, и навсъде има оживление. Бабите са зарязали еднообразните клюкарски приказки, жените не се карат помежду си за хубостта или за мързела на своите щерки, а мъжете просто празнуват от удоволствие, че в селото се родила новина.
Да, днес всички говорят за оная славна история, що се случи завчера. Тая история се дължи главно на Канджа – кучката на баба Диловица. Канджа е черна, рошава и парцалива, като стопанката си, кучка, която се ползува в селото с популярност по-голяма от тая на Мара врачката, и с една попска слободия денонощно да тарашува по хорските къщи и да донася на стопанката си – кога подлоги, кога цървули, някое решето или някое гърне с масло. Говорят даже, че е съботница, т. е., че вие срещу месечината и има способност да вижда злите духове, кои в нечисти дни бродят из селските тъмнини.
Оная нощ, в потайно време, кога всичко живо бе заспало, из долна махла се понесе грозен писък, та процепи селото и вдигна на крак и мало и голямо.
– О!... О!... Юра-а-а!... – пищеше буля Гаврилица, хазайката на учителката, и безумно махаше от судурмата.
Дигна се олелия, разтичаха се уплашени селяни... Що е?... Пожар ли е?... Звяр ли е?... Човек ли е убит?
В миг тесния Гаврилов двор се изпълни с любопитни и настръхнали селяни.
– Що е? Какво има, мари Гаврилице? – пита кметът.
Гаврил търка сънливи очи из прозореца и се чуди.
– Бре жена, дойди на себе си!... Какво има?
Гаврилица, пребледняла от страх, разправя и не може да се опомни.
– Дойдох от нивата морна, капнала, па легнах отвънка на судурмата, а някой дойде, хвана ме за новите цървули, па ме опя из стълбите надолу, та си главата смлях... Навалицата гръмна да се смее.
– Е, видя ли го? – пита кметът.
– Ох, видох го, добро да го не види!... Мярна ми се, ама познах ли го?... Стори ми се, че в зимника влезе.
– В зимника?
– Стори ми се... ох... погледнете...
Над главите на навалицата щръкна цяла гора от сопи.
– Отворете да видим! – чуха се гласове,
– Разправи подробно, бе Гаврилице, да не ставаме смешни.
– Какво подробно... с черно джубе беше, развея го надолу, ама нали се уплаших.
– С черно джубе, а?... Това е попа! Сигурно той е, – обади се някой. – Ще имаме работа.
Калистрат взе да точи бръснача.
– Изкарайте го... сред село да го обръсна, па да го пратя при дядо владика да си види стоката...
Кметът запали фенер и приближи вратата, а около него се натрупа свят, стръвен да види посраменото лице на дяда попа.
Отвориха предпазливо вратата на зимника. Нещо приломбурка около каците.
– Има си хас да е в пресола – рече някой. Вдигна се смях. Ала когато всички с остървено внимание чакаха да видят печалната катастрофа, из вратата изхвръкна като хала кучката на баба Диловица и с квичене замъкна нещо надолу...
Сопите дадоха място на шегите.
Цялата махла заехтя от продължителен и гръмлив смях на веселия народ...

***

Рано в зори у Диловичини стана друго нещо. Цяло село се събра да гледа, как баба Диловица пищеше като ужилена и с безумни клетви тичаше из двора, скубеше коси и чупеше пръсти. Посред двора спокойно лежеше някакъв сиворъждив сплескан парцал, който не приличаше на нищо...
– Ух, боже, боже, – дигна тя на дълъг прът тоя чуден парцал и го посочи към жените, що пълнеха двора, слисани и нерешителни.
– А, на що прилича това? – крещеше баба Диловица. – Ох, магия е... дано му се на главата трупне, кой това направи...
Рошава, боса, гологлава, парцалива, раз-скубана, стъпила на коритото с тоя ужесен байрак в ръце, зинала като фурия всред тая тълпа от жени, тя приличаше на библейски пророк, който обявява война на нечестивите...
– Жени, – вика тя и дига по-високо парцала, – кажете, ма!... Що да чини?... Боже, боже, изедоха ме, душицата ми изгориха!
Развайкаха се жени, развикаха се и дигнаха се към небесата клетви люти, страшни и сърдечни.
И никоя не смееше да прийде да пипне и да поразгледа това сплескано, престиснато, сиво чудовище, прилично на каче с изметнати дъги.
– Магия е това, не е друго, – викаха едни.
– Да не е змейска риза, ма?
– Да не е магарешко самарче? – обади се някой от мъжете.
– И тантела има – викаше една мома.
– И памук има – викаше една млада булка.
– И ребра има, о ма!...
– Дано му се ребрата броят, кой го стори, дано...
Баба Диловица само крещеше.
И никой не знаеше, какво да правят...
Дойде Марга Ковачката. Тя познаваше. И щом видя рече:
– Това е направа някаква...
– Ох, какво да чина, ма сестро, научи ме – викаше баба Диловица.
– Е, какво – да се изгори на сухи дърва – рече Марга, която знаеше тия работи повече от всички.
И разтичаха се жените да събират дърва, да носят огън от девет огнища...
– Огъня чисти...
– И водата чисти – и вода да светите.
След малко, тъкмо когато изгряваше равнодушното ясно слънчице, сред двора на баба Диловица се изви тънък стълб от дим и залъкатуши бързо към небето, изпращан с устрели и клетви.
Беше се събрало цяло село, говедарят бе зарязал говедата, свинарят – свинете. Косачи бяха се отбили с коси на рамо, жътвари със сърпове...

***

И тъй учителката остана без корсет.
Защото тоя изгорен парцал не беше нито каче с изметнати дъги, нито змейска риза, нито магарешко самарче, паднало за поличба от небето, а корсетът на учителката, който Канджа бе довлякла през тая шумна нощ.
Сега в село всички знаят, защо учителката не изглежда вече като да е дялана на струг в кръста.
Но това не разваля ефекта на събитието и смехът си е пак смях.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания