Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Ранни разкази
Край воденицата
Андрешко
На майчин гроб
Пъдар
Невеста Нена
Прошението на жителите от с. Голяма Неволя до дяда Господа
Гусларят
Престъпление
Кал
Самичка
Косачи
Селско чудо
Пролетна измама
Братя
Тодор и Рада
Задушница
Хитрец
В съдилището
Любов
Моите приятели
Закъснялата нива
Орисия
На оня свят
На браздата
Еленкинът годеж
Печена тиква
Гост
Мило е отечеството
Спасова могила
Изкушение
Вдовец
Кито
Нещастие
Летен ден
Ветрената мелница
Кумови гости
Проклетисаната гора
Душата на учителя
Петко Комитата
Адвокат
Лепо
Рале
Иглика
Старият вол
По жътва
Напаст божия
Самодивските скали
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Разкази
Ранни разкази
Автор:
Елин Пелин

Кито

Нямаше хубост като Славкината, нямаше, няма, няма и да има. То не бе хубост, ами бе чудо. "Лицето ти ясен месец, очите ти две звездички", й пееха ергените, и право бе. Нейното бяло лице сияеше като месеца, а черните й очи светеха като звездички. Ех, като те стрелне с тия очи, та... три години болен да лежиш. А тънката й скършена фиданкова снага никъде я нямаше. А знаете ли, каква песнопойка бе Славка! Който е чул вечерно време славея, как чупи крехкия си гласец и рони звънки звукове в ефира, който е чул омайните песни на горските русалки, той може да разбере, какъв глас е Славкиния. Като викне да запее, заплеснеш се да слушаш.
Славка бе една Славка в селото и ергените право бяха й извадили песента:

Славке ле, сладко пиленце,
Славке ле, мило ангелче,
твоите черни очици
пронизаха ми сърцето.
Устата ти са медени,
снагата ти е фиданка,
гласа ти звънец в усое...

Криво да седим, право да съдим: хубава бе Славка, хубаво бе момичето, ала бе малко вряло и лудичко, малко такова е-ее – като него си.
Всеки речеше: хубава, хубава, ама... Пък то нещо има ли ама, то си не е дип за... хвалене.
Та чудо ли е, че Славка била такава и онакава – хич не е. В тоя свят има всякакви. Червената ябълка е по-червива, казват стари хора, и така си е. А Славка бе червена ябълка, червена, но червива, санким имаше кусур: безсрамлива и присмехулка, па и горделива и вироглава. А да речеш, че баща й и майка й не са я учили? Не, брате, не. И учиха, и наддумваха, и караха се, па и побийваха, ама не ще, та не ще – се лудо, се вироглаво!
Аслъ младите сега са такива, не почитат ни баща, ни майка, нито имат срам от човека. Едно време не бе така, тогава баща и майка се почитаха и уважаваха – дума им на две не ставаше. И старите тогава почитаха и на крака им ставаха и поздравяваха ги... Сега се младите: тия знаят, тия учат, а старите настрана турят. Ама сега господ берекета запря, и болести се появиха, и злини настанаха... Няма обич, няма сговор, всяко навирило глава, па си знае своята. Така и Славка. И караха се, и мъмриха, и учиха, ами кой да ти слуша, нали лудо и подпернато, нали вироглаво?
Иде на хорото, па кога завърти ония дяволски очи, па като те стрелне, а то ти припари нещо на сърцето, припари, па ти се завие свят, па сбъркаш конците, това ти е!
Или пък иде у комшиите, па отвори уста, па тоя такъв, оня онакъв, тая такава, оная онакава... Боже, чувай! И то мома.

***

Такава и онакава Славка, ама я иди кажи пред Кито нещо лошо за нея ее-е... със зъби ще те покъса. Той не даваше за нея лошо да се говори. Та кой би дал да се говори лошо за либето му? А Кито либеше Славка, либеше я лудо и пламенно.
Метнала бе тя на него черните си очи, та бе го стрелнала, и той я залибил...
Ех, младост, па младост, всичко бива в младостта: и любов, и радост, и всичко. Човек да либи и се радва догде е време, остарее ли, запишат ли го в келавия тефтер, това си е!
Кито бе млад. Тамам в години да либи и да се наслаждава от младостта си. Имаше-нямаше осемнадесет години, сега бе току писан новобранец и по Великден щяха да го прегледват. Що бе хубавец, що бе левент Кито, като извил оная снага, като откроил ония плещи, а ръцете му – на-а, да завърти, да те дзвекне веднаж, това ти е! Лицето му, малко опалено от слънцето, представляваше нещо мъжествено, а подноса му се мъдреха едвам поболите му и черни мустаки.
А що знаеше Кито да свири с кавал, който се на пояса си носеше! Като духне в него, като подкара някоя жална-милна, като забръмчи оня кавал... А ти като слушаш, току въздишаш и си готов с всичка сила да извикаш: е-е-е, ех бре! – и да пухнеш капа у земи. Свирец бе това, свирец та чудо!
Либеше Кито Славка, либеше я до полуда, оживяла бе тя на сърцето му: нея сънува, нея бълнува, тя му в главата, тя му в устата.
Либеше я Кито, ала Славка не искаше и да го знае, и да го чуе биле!
– Славке, много ти здраве от Кито, – рекла веднаж Рада, Славкина екранка и Китова комшийка.
– От здраве по колената да се влачи, – отговорила Славка, па–ха-хо-хо-хий... –викнала та се изсмяла.
А знаете ли защо Славка не обичаше Кито? Защото в наше село имаше и чорбаджи Тасов син Никола, за него се надаше тя.
Една вечер Кито срещна Славка на кладенеца и поиска да й напие водата, а Славка не дава. Засрами се оня ми ти Кито, засрами се, ядоса се, па полети, хване кобилицата с менците и напива й водата... Хвръкна пуста Славка, хвръкна като барут, ядоса се, па хоп – излива тая вода, от която пи Кито! А той сиромахът от срам у земи потъна, па оттогава залиня, завяхна, като попарен лист. Как да не повехне, толкова любов, толкова обич, а сега Славка така да го срами и да го не обича? Изгуби Кито ищах за всичко, нито сладко пее, нито на хоро ходи, нито с другари се събира. В делник работи, работи – съсипе се от работа, а в празник втъкне кавала на пояса, па хайде – я в гората при някое кладенче, я на къра под сянка, па като надуе кавала, та засвири... Па и кавала му не свири вече като напред, и той въздиша заедно с него, и той плаче заедно с него. Ох, как жално-жално тътнеше кавала, когато Кито засвиреше песента:

По боле, болен да лежех,
теб, Славке, да не съм виждал,
да ти не знаях лицето,
що ми изгори сърцето;
да ти не знаях снагата,
що ми изгори душата;
да ти не знаях очите,
що ми снизаха сърцето!

Ех, Кито, Кито!! Не може перото да опише твоята мъка за Славка, не може то да излее твоята тъга на книга, не мога аз да изкажа горестта ти, както твоя меден кавал...

***

Събраха новобранците. Кито се зарадва. Как да се не зарадва! Хем ще иде там у гвардейците, хем ще остави Славка тук и няма да я вижда, та така мъката ще му мине. И отиде Кито с весело сърце в службата, облече военния мундир, запаса шашката, качи се на кон. Сега той стана по-хубав, едвам поболите му мустачки сега пораснаха – гъсти, черни, и той ги вече засукваше. Оправи се там. Стана момче да му се не нагледаш! Вечер веселеше войниците с медния си кавал. Там помежду ве¬селие и радост той позабрави дома, позабрави и Славка.
Седя две години там. Идеше Великден, а заедно с него и пролетта. Кито намисли да иска отпуск за у дома. – Сега Славка ще подскокне за мен, –мислеше Кито, –ей нек ме види сега в тази форма, та...
Да, и не напусто се надяваше той. Отпуск му дадоха.

***

Буйно хоро се виеше на мегданя в наше село. Кога писнала оная гайда весело-весело, кога се разскачали ония момци и моми! И смехове и радости обхванали всички.
Отведнаж хорото се пръсна и света се затече надолу към главната улица. Оттам се зададе войник, с пъстра гвардейска форма. Това бе Кито. Гордо-гордо пристъпяше той. Всички почнаха да го поздравляват. Сума ‘‘добре дошел’’ се чуваха и той отговаряше на всички.
Ето насреща му и Славка, пламнала в огън, и тя посегна та си прекъсна ръка с него, и някак тъй крадешком го погледна, погледна я и Кито, и очите им се срещнаха... Това бе достатъчно. С очи те си казаха повече, отколкото биха си казали с устата.
Така или инак, Кито прекара отпуска си весело и превесело, след който той се върна пак в казармите. С присърце доизкара Кито службата и върна се весел дома си.
На другата вечер стана и годежа. След три-четири деня стана и сватбата, дето бе поканен и дядо Стамен – много джумбушлия човек. Той като пи наздравица, обърна се към Кито и каза:
– Ха наздраве – тая година булка, до година дете в люлка!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания