Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Ранни разкази
Край воденицата
Андрешко
На майчин гроб
Пъдар
Невеста Нена
Прошението на жителите от с. Голяма Неволя до дяда Господа
Гусларят
Престъпление
Кал
Самичка
Косачи
Селско чудо
Пролетна измама
Братя
Тодор и Рада
Задушница
Хитрец
В съдилището
Любов
Моите приятели
Закъснялата нива
Орисия
На оня свят
На браздата
Еленкинът годеж
Печена тиква
Гост
Мило е отечеството
Спасова могила
Изкушение
Вдовец
Кито
Нещастие
Летен ден
Ветрената мелница
Кумови гости
Проклетисаната гора
Душата на учителя
Петко Комитата
Адвокат
Лепо
Рале
Иглика
Старият вол
По жътва
Напаст божия
Самодивските скали
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Разкази
Ранни разкази
Автор:
Елин Пелин
Eлин Пелин (Димитър Иванов Стоянов) (1877–1949) Роден в Байлово, Софийско, днес град Елин Пелин на 18 юли 1877 г. Истинското му име е Димитър Иванов Стоянов. Псевдонима си Елин Пелин взема под влияние на писателя Тодор Влайков и с идеята да представи горчивата истина за българското село, както е горчив пелинът. През 1895 г. излизат първите му печатни произведения -разказите „Мило е отечеството” и „На майчина гроб”. През първите години на ХХ век издава четири броя на списание „Селска разговорка”, което пише и редактира почти сам. Списанието има голям успех сред учителството, за което е предназначено. Назначен е на служба в Университетската библиотека от министъра на просветата Иван Шишманов и излиза първата му книга с разкази. В периода 1906-1907 г. е командирован е във Франция заедно с поета Пейо Яворов с мотива „да научат език и да видят европейска култура”, „да се поотракат”. Живеят в Нанси и в Париж. След завръщането си е назначен в хранилището на Народната библиотека. Между 1926 и 1944 г. работи като първия уредник на музея „Иван Вазов” в София. Участва в редактирането на хумористичния в-к „Българан” (1908-1909), на литературното списание „Слънчоглед” (1909). Редактор във в-к „Развигор” (1921-1924). Редактира детски издания като „Веселушка”, „Чавче”, „Светулка”. Член е на редакционния комитет на в-к „Септемврийче” (1945-1949). През 1940 е избран за председател на Съюза на българските писатели, както и е член на Българската академия на науките. Умира през 1949 г. в София като отдавна признат класик на българската литература. Елин Пелин започва да пише още като ученик на село. През 1885 обнародва първите си творби: в сп. „Войнишка сбирка” разказа „Мило е отечеството”, в ученическото списание „Извор” разказа „На майчин гроб”, стихотворенията „Зима” и „Привет”. Под стихотворението „Тихи тъги” (ноем. 1897), отпечатано в сп. „Български преглед”, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. В младежките си години се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения.
  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания