Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворения (1922)
Блокова песничка
Разпятие
Трамвая на Длъгнеков
Грижи за бедните
Любовно писмо
На гурбет
Пързалка в Кюстендил
Дипломация в Лозана
Пролетен грях
Радикалски марш
Из „Тайните на харема”
Криза
Благовещение
Бюфетна злободневка
+ Артист Лойд Джордж
Подаръци за празниците
Манна небесна
Анкетата между дружбаши и блокари
Елин Пелин
Задачи
Есенна печал
Есен в Анадола
Недейте, братя!
Тревожни дни
Пижо, Самохвалов и българската Темида
Конференция
Когато атовете се ритат, магаретата теглят
Февруари (Февруари се навъси...)
Сестрите
Стачка
Юли
Изборна картинка
Чиновнишка песен
Тазгодишния Христос
Митинг за Тракия
Януари (Тегнат сиви небесата...)
Юни
Хроника
Август
Златен оркестър
Изборно хоро
Господа читатели
Тъй рече Александър
Юлски кинофилм
Красавицата
Януари (В хладна тога от кристали снежни...)
Февруари (Бяла зима. Леден вихър се пониса...)
Сандо кеседжия и Марко Кралевики
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Стихотворения (1922)
Автор:
Смирненски, Христо

Анкетата между дружбаши и блокари

I к а р т и н а

В. М и р:
— Хазната, да, хазната
и фондовете безотчетни!
Кажете си бе, братя,
не бяхте ли бедняци сетни?

З е м л. з н а м е:
— А Гешев и Тодорчо дезертьора?
Как наредиха си живота?
Евлогий Георгиев кой омота?
Добри сте вий и „честни” хора.

М и р:
— От Славовица във потури
пристигна президента.
Да не му правим комплименти,
но доста настрана си тури.
Така е, господ му помози:
краварник, вила, лозе —
и два-три чека.
Добре си е човека.

З н а м е т о:
— Струва ни се, между вас
е и Буров Атанас.
Този честен народняк
колко, откъде и как
е успял да наспечели?
Сигур мелницата мели
и банкноти на тестета.

М и р:
— Не горещете се тъй жарко!
Кажете нещо и за Марко.
Той колко ока хвана
от спирта и шарана?
А Райко Даскалов?
Дали е той готов
да обясни
с какви цени
останките на Арсенала
закупи за народния ви магазин?
На тоз юначен син
каква копаня се е дала?

З н а м е т о:
— Споменахте вий за останки.
Ний малко нещичко сме прости.
Кажете ни: тез ваши банки
не са ли от човешки кости?

П р я п о р е ц:
— Я оставете банките вий настрана.
Кажете ни какво стана
сина на президента?
Къде е той в момента,
народни средства да пилее,
на чий гръб скита и живее?
Каква е таз идилия
из кръчмите на Бразилия?

П о б е д а:
— Охо, банкерския колега
изпод тютюнева завеса!
Май гузния негонен бега,
затуй е твоята намеса.

З о р а:
— Мълчете, търтеи забавни,
вий — хранениците държавни!

З н а м е т о:
— А вас, вас с ризите ви неопрани,
кажете кой ви храни!
Грабители, убийци мръсни!
Кой де стигне от народа да откъсне!
Лентяи, кожодери тлъсти,
у кражбите сте най-чевръсти!

П р я п о р е ц:
— Вий, пладнешки хайдути,
дойдохте голи, необути,
а всеки ваш дружбаш днес тъне
в това, що не е виждал и насъне!

З н а м е т о:
— Хайдути ли? Хайдутина
не е ли Ляпчев Арнаутина?
Железниците кой обра?

П р я п о р е ц:
— Обрахте вий народната пара!

З н а м е т о:
— Защо пенявите уста,
натясно щом се хванете?
Добре известно е в света,
че Ляпчев спеше по таваните!
Попитай някое дете,
и то знай как забогате!
Нали той Ляпчев се нарича,
затуй че лапане обича?
А Чапрашика?
Кръвта войнишка блика,
море от призраци го гони
сред тютюнджийските му милиони.

М и р:
— Вий дрънкате за капитали,
но те са повече у вас!

З н а м е т о:
— Така ли?
Да проверим бе, господа, тогаз!

М и р:
— Предлагаме анкета!

З н а м е т о:
— Приета!

II к а р т и н а
К а л ъ ч е в (земледелски анкетьор):
— И тъй, господа,
както е реда,
предлагам аз:
от мое и от чуждо име
да провериме,
откакто сме на власт,
кажи-речи го, три години,
не се ли храним с хлебец и маслини.

Л я п ч е в:
— Въпроса не е там!
Аз и маслини пък не ям.

К а л ъ ч е в:
— Да, така е, без съмнение!
Стамболийски каза ми веднъж:
Ляпчев е добър и честен мъж.
Беден, много беден си е той,
тъне в дългове безброй.
Гол е кат светците древни,
седмица да го лишим от дневни —
няма той що да яде!
Никой няма хляб да му даде.

Л я п ч е в:
— Аз съм бедняк последен,
но президента по е беден.

К а л ъ ч е в:
— По съвест като се говори,
след него Гешев пък е втори.

Т. Т о д о р о в:
— Турлаков пък реди държавни сметки,
обаче ходи без подметки.
А Райко, Райко! Той горкия
се храни все на вересия.

Л я п ч е в:
— Държавника е зле у нас,
макар да бъде и на власт.

К а л ъ ч е в:
— Ах, Буров няма пет пари.
По два дни не яде дори.

Л я п ч е в:
— Ний всички сме голтаци.

Т. Т о д о р о в:
— Безпримерни бедняци.

К а л ъ ч е в:
— А президента сам си жъне,
месо не вижда и насъне.
Едвам за хлебец има.
А как ще мине тази зима?

Л я п ч е в:
— Бедняци сме, бедняци ние!
Стоглав змей у стомаха вие
и под палтенце без хастар
треперяй си по навик стар.

Т. Т о д о р о в:
— Който гледа да живее с чест,
той от глад умира днес!

Р е д а к т о р а н а „У т р о”, председател
на анкетната комисия

— Излишна май е таз анкета,
вий всички тънете в нищета.

К а л ъ ч е в:
— Защо ни е, защо!
Тя няма си место.

Т о д о р Т о д о р о в:
— Та ний по бедност сме известни.

Л я п ч е в:
— Ах, да не бяхме толкоз честни!

Р е д а к т о р а н а „У т р о”;
— Струва ми се, господа,
всичко влезе си в реда.
Щом е така,
подайте си ръка.

Дружбаши и блокари подават си ръце.

Р е д а к т о р а н а „У т р о”:
— Пишете в протокола:
анкетата установи,
че всичко туй, що се мълви,
остава си закачка гола!
Анкетата установява,
народа че е за въже,
затуй че в глад оставя
държавните мъже.

„Ч е р в е н с м я х”:
— Крадци сте всички тука,
тук всеки пипа,
каквото Куко,
таквоз и Пипе.
Народа за въже ще бъде,
щом на въже ви не осъди.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания