Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Какво пее планината
Над водопада
Зелено
Край Стара река
Цветята
Скитане
О Белмекен!
Проломът
Славеите
Излет
Живот
Островчето ми
Орел
Бог
Музика
Чубриките
Яр
Орловото гнездо
Летовището ми
Светкавиците
Далеко...
Китка
Сън в планината
Сълзи
Водопадът плаче
Центурият
Мечта
Войник
Казах...
Дворецът
Подслона
На хълма*
Неразделна
Луната
Видение
Орфей
Сбогом
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Какво пее планината
Автор:
Вазов, Иван

Иван Минчов Вазов (27.06.1850, Сопот – 22.09.1921, София). С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, Иван Вазов отрано се приобщава към руската поезия. През 1865 г. учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (баща на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г. Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на П. Беранже, В. Юго и А. дьо Ламартин. През 1868 г. трябва да помага на баща си в търговията, но той продължава да пише стихове (част от тях излизат през 1880 г. в стихосбирката „Майска китка”). През 1870 г. в „Периодическо списание на Браилското книжовно дружество” излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба”. В Румъния е изпратен през 1870 г., но той продължава да пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание”, списание „Читалище”, вестник „Отечество”, вестник „Свобода” и др. В началото на 1881 г. е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука” – първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878). Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. През тези години поетичният му талант съзрява в целия си блясък, изявява се и дарбата му на белетрист. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове – цикъла „Епопея на забравените”, стихотворенията „Българският език”, „Към свободата”, „Не се гаси туй, що не гасне”, „Новото гробище над Сливница”, повестите „Немили-недраги”, „Чичовци”, разказа „Иде ли?” и др.

Стихотворенията от стихосбирката „Какво пее планината” са писани през лятото на 1917 г. – което Вазов прекарал в Костенец. В Костенец той създава стихотворения за цяла стихосбирка, която издава под името „Юлска китка” (1917). Тези творби заедно с други още, наричани от него „Дисонанси”, изразяват тогавашните му настроения. По това време Вазов е смутен от развитието на събитията. Той предчувства предстоящата катастрофа и престава да пише войнствени стихове. Отново започват да го вълнуват нежните мотиви: „Дисонанси”, „Юлска китка”. През 1921 г. стихотворенията от „Юлска китка” Вазов помества като втори дял в стихосбирката „Любов и природа” и им слага ново заглавие: „Какво пее планината”. Като първи дял в „Любов и природа” влизат стихотворенията от раздела „Триндафилите”, взети от „Люлека ми замириса” (1919). Като предговор към „Любов и природа” Иван Вазов е написан следното:

„Стана нужно преиздаването на тия две поетични китки.

Първата, свита някога под навеите на любовта – тая песен на живота; втората, пак тъй проста и ароматна, набрана в планинския мир – в лоното на природата – тая поема на бога.

Песни на преживени светли, деликатни вълнения; песни, изтъкани от трепетите на сърцето и от виденията на душата.

И най-хубавите може би цветя в цялата моя лирика.

София, януари 1921

И. В.”

  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания