Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Пижо и Пендо
Старата пара
Кумови гости
От Пена до Пижо
Гиго
Три силуета на горубленския път
Отечество любезно
Писмото на Пижо
Ветаро
Гелевата мука и неволя
Самодивско пиле
По пътя
Нощ
Герчо
Нане Джуровата Грозданка
Добра среща
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни
Пижо и Пендо
Автор:
Елин Пелин

Три силуета на горубленския път

Пижо и Пендо купиха орташки едно малко буренце с хубава препечена ракийка и решиха тайно да я продават на комшиите си в село и така да спечелят някой и друг грош.
С тия благи надежди те се измъкнаха из града и тримата. Тримата, тоест, Пижо, Пендо и мършавата кобила Куца Гана, върху чийто самар клапучкаше малкото буренце със скъпоценната течност.
Тримата другари усърдно закрачиха по равния царски друм мълчаливи и замислени. Гана, макар и да накуцваше, вървеше бодро, теглена от милите й спомени за село, което не бе виждала вече два дена. О, как беше обидено нейното свето благонравие в тоя голям град! Цели два дена тя стоя тук вързана в един широк яхър, между толкова коне и айгъри, които подмятаха неприлични цвиления по неин адрес, смееха се безсрамно и пресягаха да я целуват въпреки нейните отчаяни протести.
Сега хладният ветрец, който идеше от Витоша, oсвежи душата й и отвея мъката от обиденото й сърце. Чисти и спокойни селски мечти нахлуха в главата й.
Пижо и Пендо дълго вървяха мълчаливо подир нея, всеки загазил в своите дълбоки размишления и грижи. Най–после го удариха на политика.
– Кажи некоя, бре Пижо!
– Е, що че ти кажем, Пендо!
– Е, па кажи, какви новини научи у градо? Я, ете, от пусто пиенье, ти кажем, не могох носо да си подадем от кръчмата навънка. Ходих да цаньевам, ете, момето у едни хора под Вайс–Воденица. Арни човецето и арни пари даваха, ама да простиш, коконата малко шавръклива ми се виде, та се уплаших.
– Их, бре Пижо! Каков си па ти... По що я позна, че е шавръклива?
– Море шавръклива жена, пиян поп и мъжко магаре, да простиш, они отдалеко се познават.
– Мани друго, Пижо, ами жаден съм, пуста вода па нема.
– Е, че търпиш, човече.
– Море, какво че търпим, да си мачим душата! Току... Я дай от ракийката да смръкнем едни уста.
– Бре, Пендо, мисли – ортачко е – огин е.
– Ортачко–мортачко – жаден съм. Да пукнем ли сакаш! Я точни малко, де!
– Че ти точнем, ама че дадеш галаганче. Барем парите да й не губим, оно се е видело.
– Сичко един галаган имам – на ти го, па точи, че от жажда ококорих очи.
– П–тру!... Стой, Ганке, стой!
Пижо спира Куца Ганка, наточва на Пендо за двадесет пари ракия в една тенекиена чашка и му я подава.
– Ха наздраве, Пижо!
– От здраве да се не куртулишеш, Пендо.
Пендо гаврътна чашката, Пижо му прибра галагана, па подкара Куца Гана и тръгнаха след нея.
Вървят и мълчат, мълчат и вървят.
– Бре, Пендо, и я ожаднех, – обади се по едно време Пижо.
– Е, че търпиш, човече, вода близо нема.
– Море, нечем ти я вода – другояче ме пари, друго ми се пие, ама не знам що...
– Да не е ракия, бре Пижо?
Пижо се чеше по тила.
– Па може и да е...
– Мисли хубаво, Пижо – ортачко е – огин е.
– Я точни от тоя огин, да угасим оня, бре Пендо. Точни ми за галаганче. Да не мрем сред пато от жажда.
Сега пък Пендо спира Ганка, наточва ракийка на Пижо и му я подава. Той я поема с треперяща ръка.
– Наздраве, Пендо.
– От здраве да се не куртулишеш, Пижо.
Гаврътна Пижо ракийката, обърса с длан увисналите си мустаци, даде на Пендо галагана, който бе взел от него, и двамата пак тръгнаха подир Куца Гана.
– Ако не повече, барем три лева че спечелим.
– Сал си мълчи да не усети цинцарино, зерем нече ни опра Искаро дори.
– Коя, цинцарката ли?
– Гле! Дек го чукаш, дек се пука.
– Море, така думаш, ама да изпречим тук цинцарката, тук бурето с ракията, па да кажем: ха сега избирай! Кое че земеш, а?
– Че помислим малко, Пендо.
– Бе и я че помислим, дали теб да ги дадем, дали за своя душа да ги задържим.
Пендо се спря веднага.
– Бре Пижо, пак ожаднех, да се не види макар! Дай ми пак за галаган.
Пижо мълчи, мисли и върви, мисли, мълчи и се чеше по врата. После вика на Куца Гана:
– П–труу! Стой мари, пущино.
Тя послушно застава сред друма, Пижо наточва ракийка на Пендо, взима стария галаган, търка го по брадата и казва:
– Колко косми по брадата, толко пари у абата!
Пендо изпива ракийката, обърсва се и дълго мляще с уста. И тръгват пак мълчаливо.
Вървят, вървят, вятърът свири из клоните на голите върби край пътя, тупа по кожусите, развява гнидявата опашка на Куца Гана и се спуща по дяволите из полето.
– Сега, Пендо, пък я ожъднех – казва Пижо.
– Дай галаганчето, па пий, нали е за душата.
Пак става размяна на единствения галаган.
Подир малко той пак минава в джеба на Пижо и така нататък, и така нататък.
Когато пристигнаха в село, двамата приятели не могоха да намерят къщите си отведнаж и Куца Гана дълго време стоя вързана за една селска върба.
Кой беше спечелил галагана, не знам.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания