Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Разкази за деца
Златна есен
Зъбчето, което се клати
Всичко ново
Старата воденица
Иванка
Пролет иде
Нервозният писател и веселият свирач
Убитата птичка
Върбата
Изостанал
Чочо Пипонкьов
За пръв път в село
Добрите селяни и благодарният господин
Наш Иванчо много знае
Листата
Жерави
Първият училищен ден
Чичо Геле
За детския град
Петкан
Любител на новини
Сокол и гълъбчета
Недоволната жаба
Пролет
Сиромашкото лято
Нов растеж
Приказката за двете жаби
Пак за Петкан
Честно момче
Една разходка
Геврекът на Чочо Пипонкьов
Какво може човекът
Пак страшен сън
Книгите – добри другари
Как Чочо Пипонкьов насади кокошката
  
Виж още:
Детска литература /Разкази
Разкази за деца
Автор:
Елин Пелин

Пролет

Ето я пролетта! Тя не бърза. Тя иде полека полека. Изпърво се чува едно тихо шумоленe по цялата гора. Това е лекото отваряне на пъпките, радостните въздишки на растящите тревици, на едвам покаралите цветенца.
После покрай горите, дето почва да цъфти дрянът, из влажните долини, дето се показва бялото кокиче, се зачева три весели подсвирквания, които се повтарят бързо, леко и живо. Пристигнал е първият хвъркат певец – косът.
Става топличко. Небето се засмива. Радост обхваща всичко. Край селските къщи, весело огрени от слънцето, се чува гласът на сипката. “Сип-сип-сип” – бързо повтаря тя, – “сип, сип, сип”. Наблизо му се обажда мъничкото цъфтитрънче. То сякаш говори: “Цъфти-трън, цъфти-трън, малка пита – голям ден, голям ден!”...
Край синорите, из нивята, се обажда весело и скокливо циганското славейче. Песента на тия певци е къса, писклива, но те я повтарят непрестанно цял ден, от сутрин до вечер.
Там из нивята, дето почва да се зеленее ръжта, стотина живи гласове чуруликат и разправят радостната новина: “Пролетта иде, пролетта иде!” – това са сутрешните песни на чучулигите. Колко се радват! Всяка една играе, пее и се къпе с наслада в пресния сутрешен въздух, пълен със слънце. Всяка се вдига високо към небето с благодарствена песен към бога.
Пролетта иде! Задавеният глас на гълъбите се носи из гората.
Пролетта иде! Сливата готви своята бяла невестинска премяна.
Дойдоха ластовичките и застреляха из въздуха с радостни викове. Пръснаха се по села, по градове, по гори и полета.
Няма лъжа вече – пролетта е дошла.
Ето че покрай пътищата, по върбите из ливадите, край рекичките – навсякъде се носят птичи викове и песни. Някъде пищи кадънката, другаде чуруликат коноплянчето и синигерчето. В лещака свири певецът кос, по-натам се чува бързото бръщолевене на папуняка.
Към сините небеса се понася шум тържествен и звучен, придружен от дълбоката въздишка на гората, от глухото шушлевене на веселия вятър.
В гората еква гласът на кукувицата:
– Ку-ку, ку-ку!...
Тя скача от клон на клон, от дърво на дърво, прехвърка от място на място, обикаля цялата гора, никъде не намира мир и спокойствие.
– Ку-ку, ку-ку!...
Кого вика тя с такъв жалостен глас? Какво е изгубила? Навярно някоя скръб й лежи на сърцето...
Всичко е свършено! Пролетта завладя вече света. И ето че през дивните майски нощи се обажда най-славният, най-даровитият от хвъркатите певци – славеят.
Кому не е замирало сърцето да го слуша?

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания НетИнфо БГ