Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворения, печатани през 1900-1910
Ура!
Юбилейна песен
Иманяр
Май
В тържеството
През снежна Рила...
Бежанци...
Там!
Зима
Петльо, събуди го!
Ластовичка
Великден и пролет
Май
По жътва
Владиката Каравангелис*
Дамяну Груеву*
Химн на Св. Княз Бориса-Михаила
Пред пролет
Ефросина Пантолеон
Приветствена песен*
Зимна нощ
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Стихотворения, печатани през 1900-1910
Автор:
Вазов, Иван

Ефросина Пантолеон

Тя беше богата с голямо наследство,
и понеже той беше хубавец.
                                             Пахимер

„Фросино, вземи Светослава,
вземи го тоз младия княз:
съня ти той вече смущава
и той гори тайно от страст.

Фросино, не бой се, вземи го,
не е той коварен лъстец:
той люби те нежно, люби го –
куманския млад хубавец.

Гол, казваш? Но ти си богата:
ти с злато блестиш, а той с род,
и горда му мисъл крилата
вий гняздо в небесния свод.

Да, беден е – всичко, що влада,
това е едничкий му меч.
Люби го, а кой знай... тъй млада,
ти може би любиш го веч.

На върха на тоз меч съдбата
на цял народ негли стои...
Кой знай – Светославу душата
освен теб и друг блян таи.

Защо се вълнуваш, защо си
смутена от тоз хубавец?
Люби го: той щастье ти носи
а негли и царски венец.”

Така си Фросина мечтайше
на трема високи, една,
а Янтра отдолу сияйше
с лазурено-светла вълнa.

Насреща стърчат старославни
палати с зъбчати стени
на Царевец горди, държавни,
в лазурни кацнaл висини.

Усмихнато лятното слънце
залязва. От ближни хълми
стадa се прибират и звънци
ечат; пъстрополи моми

хоро на Марнo поле люшка
при сетния слънчови зрак
и дълги се сенки клатушкат
до стръмния Янтрини бряг.

Вечерник с тих ромон поклаща
листата – но нищо от туй;
момата самотна не сяща,
не види, не знае, не чуй!

И взора й умислен и ясен
вторачен е в някакъв блян,
във образ пленително красен
на момък напет и засмян.

Страст, нега и женственост вее
от лика му – дива разкош...
Но взорът му сини светлее
от огън мъжествен и мощ.

На вран кон е яхнал юнака,
развяват се руси коси,
панцир на снагата му яка
и меч на бедро му виси.

И взорът му, де свети сила,
към Царевец е устремен...
В захлас е тя погледа впила
на мисли си в тайния блен.

От тайно и сладко вълненье
сърцето u бързо тупти
в девически гърди смутени,
а някой глас тихо u шепти:

„Защо се вълнуваш; защо си
смутена от тоз хубавец?
Люби го, той щастье ти носи,
той носи ти царски венец!”

2 януари 1906

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания