Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Епопея на забравените
Опълченците на Шипка
Кочо
Караджата
Братя Миладинови
Раковски
Братя Жекови
Каблешков
Левски
Бенковски
Волов*
1876
Паисий
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Епопея на забравените
Автор:
Вазов, Иван

Братя Жекови

В една ниска плевня, под тъмната стряха,
двамината братя укрили се бяха.
Четата отмина. По-старият брат
от треската фанат, разтреперан, блед,
лежеше на голо, в ръка с револвера,
и той рече слабо: „Защо тъй трепера?
Животът отива, във огън горйъ.
Под таз плевня тясна страх ме е да мръ...
Ще ми се на воля, в боя, на полето
поне да издъхна и с куршум в сърцето.”
Внезапно на двора шум се чу голям
и глас викна гърлест: „Излезте оттам!”

Стопанът уплашен гости си обади!
Вчера ги прие той, днеска ги предаде.
Защото страхът е бездушен и слеп,
на малките души – съветник свиреп.
Той е дух, що лази. В тъмното му царство
подлостта братува с тъпото коварство.
И човек от него е жълт като смин.
И бащата сочи скрития си син,
и майката пуща детето на друма,
кат бяга, и тихо: „Олекна ми!” – дума,
и не сеща трепет, ни любов, ни жал,
защото душа u страх е завладял.

Но Михаил Жеков, бръз като вихрушка,
Става, болен, бледен, грабва свойта пушка
и гръмва към двора и вика: „Назад!”
И косата щръкна на по-малкий брат.
И турската паплач изрева: „Удрете!”
И битка се почна между враговете.

Дворът веч трепери в гърмежа, в димът.
И двамата братя до входа стойът
с револвери черни и с мъжко решенье
да умрат. Очи им със кръв са налени.
Сърцата им чукат, ръце им трептйът
и пращат във купа и ужас, и смрът.
Плявата е мека, но пропуск не дава.
Куршумите удрят кат о скала здрава.
Боят е неравен: двама срещу сто.
Кат рой ястреби над птиче гнездо,
убийците тичат, реват обикалят
плевнята и пушкат, и в прах се повалят,
кат кокошки много, що ги гази мор,
и кръвта се лее по шумния двор.
– Огън дайте скоро! – викна Мустафата
и падна; куршумът пръсна му главата.
– Да запалим! – вика смаяната сган.

И в плевнята скоро проникна думан.
Михаил остана корав като камък,
но брат му отслабна пред близкия пламък.
– Да се вдадем, рече, тук ще изгорим!
Страшно ме отравя горещият дим! –
Михаил бе страшен. Злобно затрепера:
– Ти не си ми брат бил! – вдигна револвера
и гръмна в тила му. Братът се простря.
Михаил погледна и рече: – Умря! –
И всред гъстий пушек пак рече: – Ще сваря! –
гръмна се в челото и падна в пожара.

И две души бели из грозния плам
фръкнаха към бога, свободни, без срам.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания