Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Епопея на забравените
Опълченците на Шипка
Кочо
Караджата
Братя Миладинови
Раковски
Братя Жекови
Каблешков
Левски
Бенковски
Волов*
1876
Паисий
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Епопея на забравените
Автор:
Вазов, Иван

Кочо

          Защитата на Перущица

O движенье славно, о мрачно движенье,
дни на борба горда, о дни на паденье!
Епопея тъмна, непозната нам,
епопея пълна с геройство и срам!

Храмът беше пълен с деца и невести,
с въстаници бодри и бащи злочести,
които борбата в тез зидове сбра.
Участта си всякой вече я разбра.
Врагът от три деня наоколо храма
гърмеше отчаян. Ни страх, ни измама,
ни бой, ни закани нямаха успех.
Борците държаха и никой от тех
за сдаване срамно уста не отвори
и лицето първи да си опозори.
Оградата беше прилична на пещ,
задушена, пълна със въздух горещ
и със дим барутен. Свирепият глад
издаваше вече своя вик познат.
Децата пищяха уплашени, бледни
пред майки убити и трупове ледни.

Борбата кипеше отвътре, отвън.
Във всичките очи пламтеше огън.
Болнави и здрави, богати, сюрмаси,
русите главички и белите власи
взимаха участье в последния бой.
Майката мълвеше: „Чедо! не се бой!”
И даваше сину напълнена пушка;
и старата баба, що едвам се люшка,
носеше куршуми във свойта пола,
и мъжът, учуден, имаше крила:
отзади, до него, жена му любима
гледаше азлъка пупал дали има.
Децата пищяха, като за път пръв
чуваха гърмежи и гледаха кръв.
И боят кипеше отвътре, отвън.
Много борци хладни спяха вечен сън,
и димът беше гъстък, и смъртта не беше
ни грозна, ни страшна, и кръвта шуртеше
из женски гърди наместо млекo.
Лудост бе пламнала във всяко око.
Старците търчаха с ярост на лице
и търсеха пушки с трепетни ръце...

Отвън враговете диви, побеснели –
сган башибозуци храма налетели –
фучаха, гърмяха, надаваха рев
и падаха мъртви във немощен гнев.
Главатарят техен, с кръв топла оквасен,
на таз жътва дива гледаше безгласен,
и страхът неволно обзе му духът
пред тез раи слаби, що сееха смрът,
и вместо молби, плач пукаха куршуми.

Изведнъж далеко, на голите друми,
войска се зададе, с трясък, тичешком...
Сганта се зарадва, а в божия дом
душите сетиха трепет и смущенье
като пред десница, що принася мщенье.
Битката утихна...разредя димът
и някой глас чу се, че ехти в шумът:
– Ний се бихме, братя, със башибозуци,
защото са мръсни, диви и хайдуци...
Ето царска сила, да се предадем!
– Не щем! – Не! – Не бива! По-добре да мрем!
– Пушките си дайте! – Не! Не! – Що да сторим?
– Да се покорим ли? – Мълчи! да се борим!
– Предателят кой е?! – Долу! – викат с бяс, –
спогодба не става между тях и нас!
Една жена викна: „Чуйте! срам!” и пушна
към войската царска и падна бездушна,
и гърмът разклати смаяний народ!
Трепна всяко сърце и всякой живот,
огънят обфана тия души горди.
– Да се не вдадеме на турските орди! –
И гърмежът почна, и боят със гнев
подзе своя страшен и гробен напев,
но йоще по-страшно и йоще по-гробно.
И смъртта из храма фучеше злокобно.
Отчаянье мрачно лицата вапца,
майки не познаха своите деца.
Отвън срешу храма зяпнали пушкала
забълваха пламък и бомби, и хала!
И стените стари разлюляха с звук
кат внезапний вятър планинския бук,
като тръс подземен многажди повторен.

Изведнъж видяха там зидът съборен.

Перущице бледна, гняздо на герои,
слава! вечна слава на чедата твои,
на твоята пепел и на твоя гроб,
дето храбро падна въстаналий роб!
Слава теб, че ти се одържа до крайност
и бори се в пушек, и падна със сяйност.
Ти в борбата черна и пред турский гнев
издигa високо твоя свилен лев,
и глава не клюмна, и меча не даде,
и твойта светиня срамно не предаде,
и нашта свобода ти я освети,
и за толкоз жъртви гордо отмъсти.
Поклон на теб, граде, пепелище прашно,
на борба юнашка свидетелство страшно!
Твойте чеда бяха силни в трудний час,
твойта гибел беше тържество за нас,
защото ти падна със падане ново
и в нашта исторья тури светло слово.
Защото ти блесна в синия простор,
след многото подлост, сред общий позор!
Защото пропадна и в гроб се халоса,
славно, както Прага, както Сарагоса,
обвита във пушек, окъпана в кръв;
защото ти – сетня – пример даде пръв
как да мре народа и не молu бога,
и не рече: милост! в общата тревога;
и – нищожна, тъмна, без крепост, без мощ,
и със голи ръце, и без никой вожд,
без минало славно, без примери славни,
що малките правят с великите равни,
ти с твойта смърт страшна и храбри моми
Картаген надмина, Спарта засрами.

Но войската скоро храма окръжава,
отвсякъде ужас и смърт приближава.
И сганта, упита от лакома стръв
и гладна за блудство, за месо и кръв,
изскърца със зъби. Бомбите трещяха.
И момите красни с децата пищяха.
Слисаните майки с поглед страховит
блъскаха глави си о голия зид
и падаха, други – с настръхнали власи
във свойте колене душаха деца си.
Във тоя миг Кочо – простият чизмар,
наранен, отслабнал и бунтовник стар,
повика жена си – млада хубавица,
на гърди с детенце със златна косица,
и рече: „Невясто! виж, настая сеч
и по-лошо нещо... Ти разбираш веч...
Искаш ли да умреш?” – И клетата майка,
бледна, луда, няма и без да завайка,
сложи се детето с трептещи ръце
и кат го цалуна в бялото челце,
застана и рече: „То да е отзади!
Удряй!”... И Кочо ножът си извади
кървав из гърди u; и чучур червен
бликна и затече, и Кочо втрещен
погледна детето. То плачеше клето!
„Майка ти не ще е сама на небето!”
Рече и замахна, като в някой сън,
и възви глава си, пламнала в огън.
Главицата падна, трупът се затресе
и кръвта детинска с майчинта се смеси.
И Кочо пак рече: „Не остана мощ,
но за един удар имам сила йощ!”
И ножът димещи опря с две ръце
право, дето тупа негово сърце,
и падна обагрен, грозен, страховит,
с отворени очи и със нож забит.
.......................................................
........................................................
И храмът ехтеше от моми, невести,
кат падаха в кръвье или в безчестье!

И господ от свода, през гъстия дим,
гледаше на всичко тих, невъзмутим!...

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания