Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Руски Паспорт
Убийството на Юлий Цезар
Журналистика в Тенеси
Как редактирах селскостопански вестник
Жив или мъртъв
За бръснарите
Тайнственото посещение
Банкнота от 1 000 000 лири стерлинги
Дупчете, братя, дупчете!
Разговор с Артемъс Уорд
Откраднатият бял слон
Интервюто
Разказ за доброто момче
Разказ за лошото момче
Руски паспорт
Как авторът бе измамен в Нюарк
Канибализъм във влака
Разказ за любовта на ескимоската девойка
Разказът на капитана
Легенда за Загенфелд в Германия
Великата революция в Питкеърн
До кандидат-гения
Макуилямсови и автоматичната сигнализация против крадци
Смъртоносен жребий
  
Виж още:
Преводна художествена литература /Американска литература /Разкази
Руски Паспорт
Автор:
Марк Твен
            

Как редактирах селскостопански вестник

Неотдавна за известно време се нагърбих с редактирането на един селскостопански седмичник, макар да ме човъркаха черни съмнения. Човек, който не знае що е море, едва ли би се хвърлил да управлява кораб. Но обстоятелствата тогава така се бяха стекли, че всяка работа щеше да ми е добре дошла. Щатният редактор на вестника излизаше в отпуска, тъй че аз приех поставените от него условия и седнах на мястото му.
Опиянението, че отново съм на работа, ми даде криле да се трудя цяла седмица с несекващ ентусиазъм. След като предадох броя за печат, цял ден тръпнех в тревога, дали усилията ми ще се увенчаят с успех. Привечер на излизане от редакцията група мъже на входа се отместиха като по сигнал да ми направят път и аз чух един-двама да казват: "Ето го! Това е той!" Естествено, задоволството ми нямаше край. На следващата сутрин намерих подобна групичка на стълбищната площадка, а по цялата улица двойки и отделни люде ме оглеждаха като музеен експонат. Когато приближих, групичката се раздели, хората отстъпиха назад и един се обади: "Погледнете му очите!" Престорих се, че не забелязвам вниманието, което привличам, но тайничко се чувствах особено поласкан и си представих как ще се похваля за това на леля в следващото си писмо. Изкачих стълбите до втория етаж. Зад вратата чух гърлени гласове и бодряшки смях. Отворих я и забелязах двамина каубои с провинциален вид. Щом ме зърнаха, кънтрифизиономиите им пребледняха и се източиха, след което и двамата вкупом се втурнаха към прозореца. Последва мощен трясък и те изчезнаха. Бях смаян.
Половин час по-късно възрастен господин с развята брада и фино строго лице влезе в кабинета ми, възползва се от поканата ми и седна срещу мен. Изглеждаше така, сякаш нещо му тежи. Свали шапката си и извади от нея червена копринена кърпичка и последния брой от нашия вестник.
Сложи вестника в скута си и докато бършеше очилата си с кърпичката, попита:
– Вие ли сте новият редактор?
Аз кимнах утвърдително.
– Някога редактирали ли сте селскостопански вестник?
– Не – отвърнах аз, – това е първият ми опит.
– Така си и знаех. Имате ли познания за селското стопанство?
– Не, струва ми се.
– Някакво неведомо вътрешно чувство ми го подсказа – въздъхна възрастният, сложи очилата си и ме изгледа строго над тях. После сгъна вестника си на предварително определено място. – Искам да ви прочета уводната статия, която вероятно е предизвикала това необяснимо вътрешно чувство. Чуйте и кажете дали е ваше дело: Ряпата не бива да се изскубва, за да не се увреди. Далеч по-добре е някое момче да се качи горе и да раздруса дървото. Как мислите? Кой знае защо, смятам, че вие сте го писали...
– Какво мисля ли? Ами мисля, че е много добре. Смислено и точно. Убеден съм, че всяка година стотици чували ряпа в този град се развалят само защото ги изскубват, преди да са узрели напълно, а ако някое момче се качи на дървото и го раздруса...
– Ще раздруса баба си! Ряпата не расте по дървета!
– А-а, не расте значи? Че кой твърди обратното? Изразът ми всъщност е в преносен смисъл, изобщо не трябва да се схваща буквално. Всеки нормален човек веднага ще разбере, че имам предвид момчето да раздруса лозата...
В този миг възрастният господин скочи, разкъса вестника на малки парченца, хвърли ги на пода, стъпка ги яростно, изплю се върху тях, строши каквото можа с бастуна си и ми заяви, че съм необразован и тъп като крава. После тръшна вратата зад гърба си и ме остави с впечатлението, че е твърде недоволен от нещо. Тъй и не разбрах от какво.
Скоро след това някакъв дангалак с вид на мъртвец, с коса до раменете и едноседмична брада, щръкнала по хълмовете и долините на лицето му, влетя през вратата. Застина на място с пръст върху устните си, напрегнал тяло и свел глава, сякаш се е заслушал в нещо. Аз нищо не чувах, но той продължи да слуша. Отново никакъв звук. Тогава завъртя ключа на вратата и внимателно, на пръсти тръгна към мен. Когато се озова на една ръка разстояние, спря, изучи милиметър по милиметър лицето ми, измъкна от горния си джоб сгънат брой на вестника и заяви:
– Вие сте го писали! Вие! Прочетете ми го бързо моля! Облекчете болката и страданията ми.
Започнах да чета. Докато изреченията се нижеха от устата ми, виждах как дългучът се успокоява, как изопнатите му мускули се отпускат, как тревогата от лицето му изчезва, а върху чертите му плъзват мир и покой, както милозливата лунна светлина облагородява пустинен пейзаж.
Гуаното1 е хубава птица, но отглеждането є изисква непрестанни грижи. Не може да се внася по-рано от юли или по-късно от септември, а през зимата трябва да я държите на топло, където да мъти малките си...
Очевидно ни предстои сезон, оскъден на зърно. Затова ще бъде добре стопаните да започнат сеитбата на житни стъбла и питки от елда през юли, а не както обикновено през август...
Сега нещо за тиквите. Това дребно плодче е любимо на местните жители, защото е по-подходящо за плодови сладкиши от цариградското грозде, а и кравите го предпочитат за храна пред малините, тъй като е по-сочно и насища повече. Тиквата е единственият ядивен плод от семейство портокалови, който чудесно вирее на север. Изключение правят кратуната и горчивата тиква. Но се откажете от практиката да садите тикви в предния двор заедно с розовите храсти, защото вече и децата знаят, че тиквата хич не става за сенчесто дърво...
Когато наближи топлото време и гъсоците почнат да хвърлят хайвера си...
Силно развълнуван, моят слушател скочи и стисна ръката ми:
– Благодаря ви, достатъчно. Убедих се, че съм с всичкия си. Вие прочетохте същото, което и аз, дума по дума. О, когато го прочетох за пръв път тази сутрин, си казах, че наистина съм луд! От тази мисъл нададох такъв рев, че сигурно са ме чули на две мили разстояние. После се втурнах да убия някого, защото, щом съм луд, рано или късно трябва да убия някого, значи можех да започна незабавно. Прочетох отново един абзац за по-голяма сигурност, после подпалих къщата си и тръгнах да убивам. Осакатих неколцина, окачих един приятел на върха на едно крайпътно дърво, където да го намеря, ако ми потрябва. Сетих се, че е добре пътьом да мина оттук, за да уточня нещата. Сега вече не се съмнявам, че човечецът на дървото е голям късметлия. Смятах да му видя сметката на връщане. Сбогом, приятелю, сбогом, вие облекчихте душата ми от непоносимо бреме. Моят разум издържа неистовата лудост на вашите селскостопански статии и вече нищо друго не би могло да го помрачи или разстрои. Сбогом!
Почувствах се неловко заради осакатяванията и палежите, с които длъгнестият се е забавлявал, сякаш бях негов косвен съучастник. Тези мисли обаче се разлетяха като подплашено ято от гръмовно нахлулия в стаята постоянен редактор! Помислих си: "Защо не ме послуша да заминеш за Египет, защо ти трябваше да оставаш тук!"
Редакторът изглеждаше скръбен, безнадежден и унил.
Той огледа пораженията, нанесени от двамината фермери, които скочиха през прозореца, от старика с бастуна и от длъгнестия брадатко, и рече:
– Тъжно, много тъжно. Шишето с мастилото е счупено, а освен него шест прозореца, един плювалник и два свещника. И това не е най-лошото. Очернено е доброто име на вестника, и то завинаги, опасявам се. Наистина, никога досега вестникът не се е продавал в такъв тираж, не се е радвал на подобна популярност. Но кой иска да се прослави с безумие и да се прочуе с мозъчните си увреждания? Приятелю, улицата отвън е претъпкана, хората се катерят по оградата и чакат да те зърнат, да видят един истински хахо. Защото всички са чели уводната ти статия. Позор за журналистиката! Как ти хрумна, че можеш да редактираш аграрен вестник, като не правиш разлика между бразда и брана? И кой е сезонът, в който кравите сменят перушината си? Как може да препоръчваш опитомяване на пора заради веселия му нрав и незаменимите му качества при лов на плъхове! Мидите щели да си траят, ако им се пусне музика! За бога, че мидите и бездруго винаги си траят. И хич не се впечатляват от музика. Ако невежеството е цел на живота ти, не би могъл да пожънеш по-грандиозен успех от днешния. Препоръката ти за честа консумация на диви кестени очевидно цели да погуби моя вестник. Искам веднага да напуснеш работа и да се махнеш от очите ми. Няма да излизам в отпуска, не, ако ти ме заместваш. Защо ми е да примирам от ужас какво ли ще посъветваш читателите следващия път? Защо ми е да получавам аритмия при спомена за разсъжденията ти върху стридените разсади в раздел "Декоративно градинарство". Иди си с мир! Ах! Защо не ми каза, че нищичко не връзваш от селско стопанство?
– На теб ли да кажа бе, царевичен кочан такъв, зелка, карфиол смотан? Как може да ми говориш така безсърдечно. Нали ти казах, че се занимавам с редакторска работа цели четиринайсет години! За какво ти е да разбираш нещо, като редактираш вестник. Ряпа такава! Кой пише театралните критики в пресата? Сбирщина аматьори обущари и чираци аптекари, които разбират от актьорска игра колкото аз – от селско стопанство. Кой пише рецензии за книги? Ония, които не знаят да четат! Кои са водещите финансисти? Глупаци, които не могат да съберат две и две. Кой критикува кампанията в защита на индианците? Хора, които не правят разлика между томахавка и вигвам и нямат представа, какво е да измъкваш стрели от ранените тела на близките си, за да накладеш с тях вечерния огън. Кой пише възванията за трезвеност? Тези, дето ще узнаят що е въздържание, чак в гроба. Кой редактира селскостопанските вестници? Такива като теб, мухлясал картоф такъв. Всички неуспели поети, пропаднали писатели на долнопробни романчета, неразбрани автори на треторазредни пиеси и неоценени драскачи на клюкарски хроники накрая се вкопчват в разните агрономски издания като временно спасение от приюта за бездомници. Само се опитай да ме поучаваш за вестникарския бизнес! Драги ми господине, аз съм сърбал тая попара от алфата до омегата. Заявявам ти най-отговорно, че колкото по-малко знае човек, толкова по-голям шум вдига и за толкова по-голяма заплата претендира! Ако бях невежа, а не толкова образован, колкото съм, и ако бях нахалник, а не толкова скромен, както ми личи, щях да се прочуя и прославя в този враждебен и егоистичен свят. Напускам! Щом така се отнасяте с мен, отивам си с готовност! Изпълних своя дълг. Спазих договора, доколкото можах. Казах, че ще направя вестника ти интересен за всички социални слоеве, и го сторих. Обещах, че ще повиша тиража му до двайсет хиляди, и до две седмици щях да удържа на думата си. Привлякох най-добрите читатели, които жалкият ти селскостопански вестник някога би имал, и при това повечето от тях не биха различили пъпешов храст от лоза праскови, дори от това да зависеше животът им. Е, кой губи тогава – аз или ти, динено дърво такова! Сбогом!
И си тръгнах.


1 Птичи тор, използван и за получаване на фосфор.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания