Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Руски Паспорт
Убийството на Юлий Цезар
Журналистика в Тенеси
Как редактирах селскостопански вестник
Жив или мъртъв
За бръснарите
Тайнственото посещение
Банкнота от 1 000 000 лири стерлинги
Дупчете, братя, дупчете!
Разговор с Артемъс Уорд
Откраднатият бял слон
Интервюто
Разказ за доброто момче
Разказ за лошото момче
Руски паспорт
Как авторът бе измамен в Нюарк
Канибализъм във влака
Разказ за любовта на ескимоската девойка
Разказът на капитана
Легенда за Загенфелд в Германия
Великата революция в Питкеърн
До кандидат-гения
Макуилямсови и автоматичната сигнализация против крадци
Смъртоносен жребий
  
Виж още:
Преводна художествена литература /Американска литература /Разкази
Руски Паспорт
Автор:
Марк Твен
            

За бръснарите

Всичко на света се мени – всичко, с изключение на бръснарите и начина, по който те се отнасят с вас. Тези две неща никога не се променят. Щом веднъж прекрачиш прага на някоя бръснарница, цял живот си обречен да търпиш все едно и също.
Тази сутрин както обикновено реших да се обръсна. Упътих се към бръснарницата и тъкмо приближавах входа є откъм Мейн стрийт, когато видях някакъв тип, устремен към същото място откъм Джоунс стрийт. Обичайна история. Ускорих ход, но напразно – той ме изпревари с една крачка и влезе първи. Аз го следвах по петите, но усилията ми пропаднаха в мига, в който видях как той заема единствения свободен стол, който при това се обслужваше от най-добрия бръснар. Винаги става така!
Седнах да изчакам с надеждата, че все пак по-рано ще се освободи вторият по майсторство от останалите двама бръснари, и така криво-ляво да си оправя настроението. Шансовете бяха достатъчно големи, защото моят човек вече бе започнал да сресва и приглажда клиента си, а по-некадърният му колега още масажираше и натъркваше с брилянтин къдриците на своята жертва. Следях със затаен интерес как изгледите ми за успех ту намаляват, ту нарастват. В един момент забелязах, че бръснар № 2 започва да настига бръснар № 1, и сериозно се загрижих. Безпокойството ми прерасна в тревога, когато бръснар № 1 спря работата си заради някакъв любопитен новодошъл и загуби солидна преднина в състезанието. После обаче бръснар № 1 успя да навакса загубеното и двамата с колегата му почти едновременно махнаха пешкирите и почистиха пудрата от страните на своите клиенти. В този миг всеки от тях можеше първи да извика: "Следващият, моля!" и дъхът ми секна от напрежение. В сублимния момент бръснар № 1 пак спря, този път за да прокара няколко пъти гребена по веждите на клиента си, и вече нямаше съмнение, че е загубил състезанието. Буквално за миг! Скочих възмутен и бързо излязох от бръснарницата. Не исках да попадна в ръцете на бръснар № 2. Откъде бих могъл да се снабдя с онази завидна психическа устойчивост, която дава възможност на човек да погледне прямо и невъзмутимо в очите приключилия с клиента си бръснар и преспокойно да му заяви, че ще изчака да седне при колегата му!
Разхождах се навън петнайсетина минути и после се върнах с надеждата за по-добър късмет. Разбира се, сега и тримата бръснари бяха заети, а освен това други четирима мъже безмълвно очакваха реда си с неприветливи, мрачни и пълни с досада лица, каквито неизменно са лицата на мъжете, принудени да чакат реда си в бръснарски салон. Аз се свих в ъгъла на един стар диван с метални облегалки за ръцете и се заех да убивам времето си в разглеждане на разлепените по стената реклами за всевъзможни шарлатански мазила, пудри, лосиони и бои за коса. После се вглъбих в извънредно занимателната задача да чета омаслените имена на шишенцата с лаврова есенция и номерата на личните бръснарски принадлежности в преградките. След това обходих с поглед по стената покритите с петна и прах евтини гравюри на битки, бивши президенти и излегнати сладострастни султанши, а също и досадната реклама, в която момиченце мери очилата на дядо си. Миг по-късно преминах на всевъзможни ругатни и клетви по адрес на канарчетата или папагалите, които неизменно красят всички бръснарници. Накрая съзрях жалките остатъци от миналогодишни вестници, разхвърляни върху захабената маса, и възторжено се хвърлих да наизустявам тържествените съобщения за отдавна отминали събития.
Най-сетне дойде моят ред. Прозвуча глас: "Следващият, моля!" и аз капитулирах. Пред бръснар № 2, разбира се. Винаги става така!
Предупредих го, че бързам, но той се впечатли не повече от напълно глух човек пред ревящ грамофон. Първо люшна силно назад главата ми и постави под нея платнена салфетка. После мушна дебели пръсти под яката ми и закрепи хавлиената кърпа. След това зачовърка косата ми с неизрязаните си нокти и заяви, че трябва да се подстрижа. Поогледа ме отново и прибави, че прическата ми била твърде дълга за модерния стил и трябвало малко да се отнеме, особено отзад. Отвърнах, че съм я подкъсявал само преди седмица. Той хвърли върху главата ми своя най-критичен поглед и подигравателно ме попита кой ме е подстригвал. Този път събрах смелост и без заобикалки му отговорих: "Вие!" Това го накара да млъкне за известно време. После въздъхна и се захвана да разбива пяната за бръснене, като току се поглеждаше в огледалото, спираше енергичното бъркане, за да се приближи и да огледа критично брадичката си или някоя аленееща се пъпка. Накрая все пак почти успя да намаже с пяна едната страна на лицето ми. Точно се канеше да стори същото и с другата, когато свирепият вой и джафкане на няколко кучета отвън привлякоха вниманието му. Той се залепи до прозореца и остана да изгледа битката докрай. Междувременно загуби два шилинга от залаганията за резултата на сражението и това ми достави неимоверно удоволствие.
После бръснарите се върнаха по местата си, моят приключи със сапунисването и почна да втрива пяната в кожата на лицето ми. Когато го зачерви порядъчно, ме пусна и се захвана да точи бръснача на стар каиш, провесен на стената, но в този миг се завърза спор за някакъв евтин бал с маски, където предишната нощ той се появил в червена батиста и фалшив хермелин, неудачно предрешен като крал. Колегите му го взеха на подбив заради някаква особа, която той уж порутил с чара и обаянието си. Моят бръснар се ядоса и цяла вечност продължи да мърмори и да търси поводи за подновяване на разправията и подигравките.
След всичко това нямаше как отново да не потърси образа си в огледалото. Той остави бръснача и среса мазните си коси най-грижливо отзад напред, прилепи ги към челото си, после пусна няколко кичура на тила и галантно причеса напред двете крила над ушите си. Аз през това време се спичах под изсъхващата сапунена пяна, която непоносимо щипеше лицето ми и проникваше дълбоко в порите.
Накрая все пак некадърникът се захвана да ме бръсне, като забиваше месестите си пръсти дълбоко в бузите ми, за да изопне кожата. За целта лашкаше главата ми във всички посоки – да му е по-удобно за бръснача. Докато обработваше по-грубите части на лицето ми, търпях, но когато се впусна ентусиазирано да стърже, дере и щави брадичката ми, сълзите бликнаха от очите ми. За нула време превърна носа ми в дръжка и опора, докато избръсне ъгълчетата на горната ми устна. Рязко отметна главата ми назад и аз се зачудих дали някога газената лампа на тавана е била почиствана, откакто е окачена там.
По същото време реших да се опитам да отгатна къде е най-вероятно да ме пореже този път, но той майсторски ме изпревари и преди да стигна до някакво твърдо решение, ме клъцна в края на брадичката. Тутакси наточи бръснача и се приготви за новия тур. Хич не обичам да бъда гладко избръснат и въобще не възнамерявах да му позволя втори път да докаже върху мен завидните си умения по остъргване и шкуркане. Съпротивлявах се и го разубеждавах, протестирах, вкочанен от ужас, че ще посегне на долната част от брадичката ми, моето любимо нежно местенце, което никой бръснач не може да докосне втори път, без да го разрани. Бръснарят обаче садистично ми се усмихна и каза, че само ще изглади една мъничка грапавина. В същия миг, преди да се усетя, подло плъзна бръснача си по забранената зона, в резултат на което брадичката ми пламна в ситния обрив на контрата, от който толкова се ужасявах. Бях готов да го удуша, а той преспокойно топна кърпата си в изветрялата лаврова есенция и започна зверски силно да ме пляска с нея по лицето. С всяко движение ме зашлевяваше така, че виждах ореол от звездички да кръжат около челото ми. А той продължаваше невъзмутимо, сякаш това е единственият начин да измиеш нечие лице. После, за да го подсуши, продължи да ме пляска със сухата част на кърпата, като че ли не можеше да го избърше или попие другояче. Никаква християнска милост не може да очакваме от бръснарите, казвам ви!
След като реши, че съм достатъчно избърсан, притисна същата тази порядъчно мръсна кърпа до порязаното. Поръси раната ми със стипца, после отново я заля с лаврова есенция и без съмнение щеше да продължи да я залива и пудри безкрайно, ако не бях възроптал яростно и не го бях ударил на молба да престане. След това обилно натори цялото ми лице с талк, изправи главата ми и замислено прокара ръце през косите ми. Предложи ми хубавичко да я натърка с шампоан и изтъкна, че това е направо наложително в моя случай. Аз го отрязах с признанието, че вчера най-старателно съм си измил косата. Какъв кеф, отново го изненадах неподготвен! Той обаче не се предаде и горещо ми препоръча освежител за коса "Пърхот", който само от едно шише... Поклатих отрицателно глава. Бръснарят кимна разбиращо и се впусна да превъзнася новия одеколон "Уханието на Джоунс" с уверенията, че непременно трябва да си го купя. Отново отказах. След това се опита да ми пробута някакво свое лично изобретение за почистване на зъби – пълен боклук. Отказах за пореден път, но той ме обстреля с ново предложение – този път да ми продаде ножчета за бръснене.
Неуспехът и на последната му офанзива най-после го принуди да се залови за работа – първо ме удави в одеколон, после въпреки протестите ми от глава до пети ме омаза с някаква смрадлива помада, след това с нескриван садизъм изкорени цели кичури от темето ми, докато касапски търкаше и втриваше лосион в нещастния ми череп. След това свирепо разреса косата ми, раздели я на път и със замах съгради върху челото ми неизбежната обърната арка, от която ми се повдигаше. После, докато още четкаше и мажеше с балсам оскъдните ми вежди, се впусна в подробни разяснения за достойнствата на своя черен териер и рижавите му петна, а през това време часовникът удари дванайсет и разбрах, че безвъзвратно съм изпуснал влака.
В този миг бръснарят дръпна пешкира, леко забърса с него лицето ми, прокара гребена си през веждите ми за последно и доволно подвикна: "Следващият, моля!"
Два часа по-късно същият този бръснар се строполи на пода и издъхна от апоплектичен удар. Възнамерявам да отида на погребението му. Ето че дойде мигът на моето отмъщение.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания