Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Руски Паспорт
Убийството на Юлий Цезар
Журналистика в Тенеси
Как редактирах селскостопански вестник
Жив или мъртъв
За бръснарите
Тайнственото посещение
Банкнота от 1 000 000 лири стерлинги
Дупчете, братя, дупчете!
Разговор с Артемъс Уорд
Откраднатият бял слон
Интервюто
Разказ за доброто момче
Разказ за лошото момче
Руски паспорт
Как авторът бе измамен в Нюарк
Канибализъм във влака
Разказ за любовта на ескимоската девойка
Разказът на капитана
Легенда за Загенфелд в Германия
Великата революция в Питкеърн
До кандидат-гения
Макуилямсови и автоматичната сигнализация против крадци
Смъртоносен жребий
  
Виж още:
Преводна художествена литература /Американска литература /Разкази
Руски Паспорт
Автор:
Марк Твен
            

Журналистика в Тенеси

Лекарят ме посъветва да отида на юг, където климатът щял да направи чудеса със здравето ми. И тъй аз заминах за Тенеси и почнах работа като помощник-редактор във вестник "Утринната заря и бойният вик на окръг Джонсън". В първия ми работен ден заварих главния редактор да балансира облегнат между стол със счупен крак и паянтова маса. В стаята имаше и друга маса, затрупана с хартии и ръкописи. В единия ъгъл се кипреше сандъче с пясък, осеяно с фасове и угарки, а в другия стърчеше олющена печка с откъртена от пантите си вратичка. Главният редактор бе издокаран в черно сако от сукно, бели ленени панталони, лъснати до блясък ботуши, гофрирана риза със старомодна яка, карирано шалче и тежък пръстен с печат. Нервно пушеше пура и в безплодните си усилия да намери най-подходящата дума се дръгнеше по главата, в резултат на което прическата му бе неописуема. По свирепо намръщеното му лице умозаключих, че вероятно скалъпва особено заплетена уводна статия. Миг по-късно той ми предложи да прегледам конкурентните вестници и да напиша обзорна статия за "духа на пресата в Тенеси."
Ето какво сътворих:

ДУХЪТ НА ПРЕСАТА В ТЕНЕСИ
В редакцията на седмичника "Земетресение" очевидно погрешно са разтълкували намеренията на железопътната компания "Балихак", която в никакъв случай не възнамерява да пропусне град като Базардвил в дългосрочните си строителни планове. Напротив, железопътните работници обсъждат възможността да го превърнат в една от най-важните гари по линията. Не се и съмняваме, че колегите от "Земетресение" с удоволствие ще отстранят допуснатата неточност.
Междувременно талантливият редактор на хигинсвилския ежедневник "Гръмотевица на свободата" г-н Джон У. Блосъм вчера пристигна в нашия град и отседна в странноприемница "Ван Бюрен".
За съжаление уважаваният ни колега от вечерния вестник "Утринен вой" Мъд Спрингс е изпаднал в заблуждение с предположението си, че г-н Ван Вертер е безспорният победител в местните избори. Вероятно е бил подведен от непълните сведения за предварителните резултати, но без съмнение ще поправи грешката си още преди нашето уточнение.
Приятно е да се отбележи, че в град Блатърсвил ще покриват с паваж тип "Никълсън" понастоящем непроходимите си улици. Тамошното издание "Ежедневно ура" енергично поддържа това начинание и вярва в безспорния му успех.

Подадох ръкописа си на главния редактор. Той сведе очи към него и се навъси. Хвърли поглед по страниците и злокобно сви устни. Не ми костваше много усилия да забележа, че нещо не е наред. В следващия миг той скочи от мястото си и изрева:
– Гръм и мълния! Какво си мислите! Въобще не възнамерявам да говоря за тези говеда с подобни префърцунени слова! Нима допускате, че моите читатели ще търпят такъв бълвоч? Дайте ми перото!
Не бях виждал перо да драска по листа така зловещо и да оре така безмилостно нечии глаголи и прилагателни. Преди да бе преполовил работата си, някой го замери с камък през отворения прозорец и наруши възхитителната симетрия на ушите му.
– А-а! – изохка той. – Това е онзи негодник Смит от брошурката "Морален вулкан", трябваше да се появи още вчера!
После измъкна от пояса си флотски револвер и натисна спусъка. Смит рухна, прострелян в бедрото. Изстрелът осуети точността на поредния запратен камък, който вместо главния редактор уцели скромната ми личност. Костваше ми един пръст.
Редакторът преспокойно продължи работата си върху текста ми. Точно когато приключи, една ръчна граната се търкулна по кюнеца и експлозията є разби печката на хиляди парчета. Не бяха нанесени щети, ако не броим двата зъба, които някакъв блуждаещ къс ламарина изби от устата ми.
– Тази печка е пълна развалина – заяви главният редактор.
Аз кимнах в знак на съгласие.
– Е, и без това не ми е толкова нужна. Знам кой го направи. Ще го пипна. А, ето, вижте как трябва да се пишат материалите.
Протегнах ръка и взех ръкописа. Целият беше така надраскан и нашарен, поправян и зачеркван, че почти не можах да го позная:

ДУХЪТ НА ПЕЧАТА В ТЕНЕСИ
Закоравелите лъжци от седмичника "Земетресение" за пореден път възнамеряват да засипят благородния ни и рицарски читател със своите злобни, брутални лъжи за най-славната инициатива на деветнайсети век – железопътната компания "Балихак". Плиткоумното им опасение, че град като Базардвил ще остане без жп гара, е плод на болните им мозъци, ако въобще имат мозъци. Най-добре ще е да се извинят за долните си клевети и собственоръчно да се задавят с тях, ако възнамеряват да отърват камшика, с който би трябвало да съдерем жалките им кожи.
Лигавият червей Джон У. Блосъм от хигинсвилското подлистниче "Гръмотевица на свободата" пак се дотътри тук и сега се налива като смок в странноприемница "Ван Бюрен".
Безмозъчният мерзавец от клозетния вестник "Утринен вой" Мъд Спрингс като последен изпечен лъжец обяви, че Ван Вертер е победил в местните избори. Височайшата мисия на журналистиката е да тръби истината, да изкоренява заблудата, да образова, усъвършенства и издига обществения морал, да спомага хората да станат по-благородни, праведни, милосърдни, добри, благочестиви и щастливи. А този долен мошеник и мижитурка опетнява честното име на журналистиката със своите злословия и пошлости.
На блатърсвилци пък им се приискал никълсъновски паваж, че и затвор и приют за бездомни. Що за нахалство да се надяваш на пътна настилка в жалко градче като Блатърсвил с две кръчми, ковачница и окаян парцал, гръмко наречен вестник "Ежедневно ура", в който оная отрепка Бъкстър с привичния си идиотизъм си въобразява, че може да редактира и сипе мъдрости.

– Ето така трябва да се пише – люто и без излишни дрънканици. От сладникави статийки като вашата направо ми призлява.
В това време през прозореца с трясък и звън влетя тухла и здравата ме халоса по гърба. Отдръпнах се с усещането, че почвам да преча.
Главният рече:
– Май беше полковникът. Чакам го от два дни. Ей сегичка ще доприпка тук.
И беше прав. Миг по-късно полковникът изникна на прага с драгунски револвер в ръка и каза:
– Сър, доколкото разбирам, имам честта да се обърна към жалкия страхливец, наричащ себе си главен редактор на това мизерно вестниче.
– Да, сър. Заповядайте, седнете и внимавайте със стола, липсва му един крак. Значи съм удостоен с честта да разговарям с противния лъжец и подлец полковник Блатърскайт Текумзе?
– Съвършено вярно. Имам да уредя с вас една малка сметка. Ако не сте зает, можем да започваме.
– Имам да довърша една статия за "Обнадеждаващият прогрес на моралното и интелектуалното развитие в Америка", но може да почака.
Свирепият гръм от двата пистолета прозвуча едновременно. Главният редактор загуби кичур коса, месестата част на бедрото ми приюти нечий куршум, а лявото рамо на полковника бе леко ожулено. Двамината стреляха отново. Този път получих куршумче в ръката. При третия двоен изстрел уцелиха дясното ми кокалче. Тогава заявих, че ще изляза да се поразходя, тъй като очевидно се отнася за личен въпрос, а аз съм деликатен и... Но дуелиращите се разгорещено настояха да си остана, където съм. Докато презареждаха, обмениха мнения за изборите и за тазгодишната реколта, а аз се заех да превържа раните си. В следващия миг подновиха гърмежите и пет от шестте изстрела пронизаха моя милост. Шестият рани смъртно полковника, който с чувство за хумор отбеляза, че му се налага да си тръгне, защото имал спешна работа в погребалната агенция на другия край на града.
Главният тръсна глава и се обърна към мен:
– Мда... Очаквам гости за вечеря и трябва да се приготвя. Нали ще ми направите услуга да изчетете коректурите и да посрещате посетителите?
Аз се понамръщих при мисълта за посетителите, но все още бях твърде замаян от канонадата, прокънтяла в ушите ми, за да намеря разумен повод да откажа.
– Джоунс ще дойде тук в три – продължи той. – Подредете го здравата с камшика. Гилеспи ще се отбие преди него – изхвърлете го през прозореца. Фъргюсън ще се появи към четири – убийте го. Това е всичко, струва ми се. Ако ви остане свободно време, напишете унищожителна статия за полицията и хубавичко насолете главния инспектор. Камшикът е под стола, оръжията – в чекмеджето, а мунициите – в ъгъла. Превръзките са в горния шкаф. В случай на произшествие вървете при Лансет, хирурга на долния етаж. Печатаме му безплатни обяви.
През следващите три часа преживях небивали ужасии: Гилеспи се появи и незабавно ме метна през прозореца. Джоунс пристигна в уречения час, измъкна от ръцете ми камшика и хубавичко ме нашари. После нахълта някакъв, който не фигурираше в разписанието, и почти отнесе скалпа ми. След него друг непредвиден посетител на име Томпсън ме превърна в купчина месо и кокали. За капак влетяха цяла тълпа побеснели редактори, засегнати мошеници, обидени политици и ядосани главорези, притиснаха ме в ъгъла и цял час бесняха, ругаха и размахваха оръжия пред лицето ми. Въздухът заискри от проблясващата стомана и вече се готвех да се простя с живота си, когато главният редактор пристигна с друга тълпа, този път от възторжени поклонници и приятели. Последваха бой и сеч, каквито ничие перо не би могло да опише. Имаше застреляни, промушени, накълцани, удушени, пребити, взривени, изхвърлени през прозореца. Изви се кратко торнадо на трескав боен танц, придружен с неподходящи за детски уши реплики, и после всичко приключи. След пет минути настъпи гробна тишина. Двамата с окървавения ми шеф седяхме сами и оглеждахме полесражението, осеяно с кървави останки. Той рече:
– Тук много ще ви хареса, като му свикнете.
Аз отвърнах:
– О, не. Разбирате ли, с малко практика бих могъл да пиша като вас, да овладея пиперливия ви език. Но, да си кажа правичката, подобна безкомпромисност на изказа крие доста неудобства и човек е изложен на различни опасности. Без съмнение енергичният ви стил има за цел извисяването на читателската аудитория, но, от друга страна, аз не обичам да привличам общественото внимание, а с тази работа това е неизбежно. Не мога да пиша спокойно, като ме прекъсват толкова често. Подобни изживявания за мен са новост и даже са увлекателни в известен смисъл, но не ми харесва да осакатяват мен, когато стрелят по вас през прозореца. Разбирате ли, някой пуска бомба по кюнците на печката, за да ви достави удоволствие, но разлетелите се парчета ми избиват зъбите. Ваш приятел наминава, за да си размените комплименти, и между другото ме надупчва с куршуми така, че кожата ми не е в състояние да задържи дори моралните ми принципи. Вие отивате да посрещате гости, но пристига Джоунс и нашарва гърба ми с камшик, после нахълтва Гилеспи и ме хвърля от прозореца, след него влетява Томпсън и ме разпердушинва, а съвършено непознат тип ми откъсва скалпа с непринудената лекота на стар познайник. После за по-малко от пет минути всички мерзавци в окръга се изтърсват пред мен, нашарени с краските на войната, изкарват ми акъла и се готвят да ме одерат жив с томахавките си. Наистина през целия си живот не съм имал толкова одухотворени мигове, като днес. Много ви харесвам, възхищавам се от спокойствието и невъзмутимостта ви при общуване, но някак си не съм свикнал с тях. Сърцето на южняка е горещо и буйно, гостоприемството му към непознати е пословично. Но редовете, които написах днес и в чиито безчувствени фрази майсторската ви ръка добави пламенния дух на тенесийската журналистика, ще разбунят цяло гнездо оси. Тълпи от редактори ще довтасат гладни да схрускат някого за закуска. Е, отказвам да присъствам на пиршеството. Пристигнах на юг заради здравето си, дваж пъти заради него ще си тръгна, и то незабавно.
След тази тирада се сбогувахме с взаимни съжаления и аз побързах да се настаня в болница.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания