Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Руски Паспорт
Убийството на Юлий Цезар
Журналистика в Тенеси
Как редактирах селскостопански вестник
Жив или мъртъв
За бръснарите
Тайнственото посещение
Банкнота от 1 000 000 лири стерлинги
Дупчете, братя, дупчете!
Разговор с Артемъс Уорд
Откраднатият бял слон
Интервюто
Разказ за доброто момче
Разказ за лошото момче
Руски паспорт
Как авторът бе измамен в Нюарк
Канибализъм във влака
Разказ за любовта на ескимоската девойка
Разказът на капитана
Легенда за Загенфелд в Германия
Великата революция в Питкеърн
До кандидат-гения
Макуилямсови и автоматичната сигнализация против крадци
Смъртоносен жребий
  
Виж още:
Преводна художествена литература /Американска литература /Разкази
Руски Паспорт
Автор:
Марк Твен
            

Разказът на капитана

За стария капитан Ураган Джоунс, мир на праха му, се говореха много и все хубави неща! Нeколцина от нас го познаваха още приживе. Аз обаче го познавах най-добре, тъй като с него сме плавали заедно цели четири пъти. Той беше забележителен човек – пръкнал се на бял свят в трюма на някакъв кораб и каквото образование имаше, го бе получил все от екипажа. Животът му започнал от каютите на моряците в носовата част на кораба и стъпка по стъпка го изкачил до висините на капитанския мостик. Повече от петдесет от всичките си шейсет и пет години той прекарал на вода – плавал надлъж и нашир през многобройни морета и океани, видял какви ли не земи и климатът им неизменно оставял своя отпечатък върху браздите на лицето му.
Когато човек е прекарал петдесет години от живота си по море, той няма как да знае що за акули са хората на сушата и какви подводни рифове крият нравите им. И нашият капитан не опровергавал това правило, защото освен повърхностните вълнички на нещата той не се бил докосвал до... какво ти, дори не подозирал за глъбините на познанието. И защо му е, щом можел да срича началното а-бе, макар дори и замъглено и изкривено от нефокусираните лещи в бинокъла на необучаваното му съзнание. Такъв човек, макар вече с посивяла брада, цял живот си остава едно голямо дете. Така си е – възрастният Ураган Джоунс не беше нищо друго освен едно невинно, обичливо, остаряло хлапе.
Когато духът му бе в покой, той бе тих и хрисим като агънце, но когато се гневеше, мигом се преобразяваше в ураган, на фона на който прякорът му изглеждаше като безобидна приятелска закачка. Беше възхитително неустоим в схватките, защото притежаваше внушително телосложение и дръзка неустрашимост. От глава до пети бе изрисуван с картинки и крилати фрази, татуирани с червено и синьо мастило. Аз бях жив свидетел как след тридневно куцукане из кораба със запретнат крачол последното неизписано местенце по тялото на капитана под левия му глезен получи своя дан във вид на яркочервен, възпален и отекъл от мастилото облак, насред който се четеше: "Добродетелта сама си е о-та." Това би трябвало да означава "Добродетелта сама си е отплата", но както се сещате, нямаше достатъчно място да се изпише цялото.
Ураган Джоунс беше дълбоко и искрено религиозен и безспирно ругаеше като продавачка на риба. За него това не бе грях, тъй като моряците не биха разбрали заповед, ако не е доизяснена с някоя възсолена ругатня. Капитанът минаваше за задълбочен изследовател на Библията и безрезервно вярваше на всичко, писано в нея. Е, естествено, имаше си собствени методи за прочит и тълкуване, тъй като смяташе, че принадлежи към "напредничавата" школа мислители, за които всички чудеса могат да се интерпретират чрез познанието на природните закони. Така и Джоунс се опитваше да разсъждава в стила на хората, които обобщават шестте дни на сътворението в шест отделни геоложки епохи. Без да си дава сметка за това, той представляваше пиперлива карикатура на съвременните прекалено страстни поддръжници на науката, които я превръщаха в своя религия. Човекът, когото ви описвам, беше разгорещен любител на беседите и споровете и не пропускаше възможност да се развихри в тях.
По време на едно от съвместните ни пътешествия на борда на кораба ни имаше свещеник, но капитанът дори и не подозираше, защото в списъка на пасажерите не се отразяваха професиите на пътниците. По ирония на съдбата капитанът бързо се сприятели с преподобния Питърс и честичко си намираше повод да разговаря с него. Разказваше му какви ли не истории и интригуващи подробности от личния си живот и с нескривана охота втъкаваше бляскава нишка богохулство в своите словесни платна, с която вливаше свеж дух в изнурената от досадно безцветие реч. Веднъж капитанът го попита:
– Питърс, ти някога чел ли си Библията?
– Ами... да – отвърна свещеникът.
– Както го казваш, май се опитваш да ме метнеш, а? Слушай, хвани се сериозно и поне веднъж я прочети! Ще видиш, че си струва. Не губи кураж, а постоянствай. Първоначално нищо няма да схванеш, но постепенно нещата ще почнат да ти се изясняват и тогава вече няма да я оставяш дори в клозета.
– Да, и други така са ми казвали.
– Ама така си е. Няма книга, равна на нея. Това е книга на книгите, Питърс. Вярно, вътре има някои заплетени неща – не всеки може да ги проумее, но трябва да се спреш на тях по-внимателно. Веднъж схванеш ли ги, всичко става ясно като бял ден.
– И чудесата ли, капитане? – Питърс искрено се забавляваше.
– Да, синко, и чудесата. До едно. Ето например онази работа с пророците на Ваал1, вероятно те е озадачила?
– Ами...
– Хайде, признай си, озадачила те е. И няма нищо чудно, щом не си имал опит в разкриване на подобни неща. Естествено, дошло ти е твърде много. Искаш ли да ти обясня тази история и да ти покажа как да стигаш до същността на подобни въпроси?
– Да, капитане, наистина, моля ви...
Капитанът продължи зарадван:
– Добре, момче, ще ти разкажа с най-голямо удоволствие. Виждаш ли, най-напред четох дълго, после се отдадох на задълбочени разсъждения, докато най-после започнах да проумявам какви точно са били хората в древните библейски времена, а после всичко си дойде на мястото. Ето как успях да се справя с историята за Исак2 и пророците на Ваал.
Измежду видните фигури в древността е имало няколко изтъкнати личности и Исак е бил един от тях. Той, естествено, е имал своите неудачи, при това многобройни. Не е моя работа да го обвинявам или оневинявам, защото той изиграл пророците на Ваал, при това съвсем оправдано, като се има предвид, че шансовете хич не били на негова страна. Искам да разбереш, че изобщо не е имало някакво чудо, и ей сегичка ще ти го разясня тъй, че сам да можеш да го проумееш.
Та значи времената били доста сурови... Говоря за времето на Исак. Тогава имало 450 пророци на Ваал и само Исак бил презвитериански пророк. Естествено, пророците на Ваал иззели изцяло занаята. И значи на Исак му се стъжнила работата, губел клиентела и бил доста потиснат, но си наумил как да продължи да пророкува и да удари шута на Вааловите пророци. Хваща се той здравата, хубаво обмисля всичко и какво прави? Първо почва да подхвърля намеци, туй-онуй, че другите били такива и онакива. Тихомълком подкопавал доброто им име. Разбира се, завързала се кавга, която, тъй или иначе, трябвало да се реши публично. Исак предложил да се съберат на върха на планината и всеки да помоли своя бог за една дребна работа – нищо особено, само да хвърли огън от небето върху предварително приготвен олтар! "Може да не е много, казвал Исак, само че ще може ли Ваал да го стори за вас?" Пророците на Ваал отвърнали високомерно, че ако Исак си е приготвил олтар, те са готови веднага да проверят чий бог е по-могъщ. Освен това заядливо намекнали на Исак да си приготви застраховката.
И тъй, на другата утрин всички израилтяни се събрали навръх планината. Дошла и голямата тълпа от пророците на Ваал и се скупчили на едната страна, а от другата, съвсем сам, Исак сновял нагоре-надолу и си подготвял работата. В решителния момент Исак останал спокоен и невъзмутимо подканил съперниците си първи да демонстрират величието на своя бог. Те не чакали втора покана, а пристъпили към действие. Четиристотин и петдесетте пророци се строили около олтара, изпълнени с вяра и надежда, и почнали да шептят молитвите си. Молили се час, два, три часа... Чак до пладне. Но напразно. Всичките им усилия останали безуспешни. Естествено, засрамили се, в крайна сметка толкова хора ги гледали, пък и Исак не спирал да ги подиграва. Напълно ги объркал, всял смут в душите им, казал им: "Вие май не се молите достатъчно високо. Сигурно богът ви е задрямал или пък е излязъл от небесните си сараи да се поразтъпче. Трябва по-силничко да викате." Така им говорел. Виждате ли колко подло е постъпвал Исак. Какво да го правиш! Карамба!
Тогава пророците на Ваал подновили молитвите си и цял следобед най-усърдно и благочестиво отправяли призиви към върховната сила да прати огън върху техния олтар. Напразно, не успели да получат дори искрица! Накрая, към залез слънце, съвсем грохнали и си признали, че са се провалили.
И какво прави Исак тогава? Внимавайте! Пристъпва хитроумно напред и нарежда на някакви свои приятели да излеят върху олтара четири варела вода. Хората били крайно озадачени, защото как ще запали някой, пък бил той и бог, мокрите дърва пред олтара? В крайна сметка съперниците на Исак се провалили със сухи дърва, а той се надявал да подпали мокрите. Тъй или иначе, излели водата. А Исак пак наредил: "Излейте още четири варела!" и после: "Още четири!" Представяте ли си, цели дванайсет варела! Водата се стичала навсякъде по олтара, запълнила догоре изкопания ров наоколо, който сам побирал повече от две бъчви. Някои от присъстващите вече се канели да си обират крушите, защото решили, че Исак е полудял. Но те не го познавали и не знаели каква хитра лисица е той. Тогава Исак коленичил на земята и започнал уж да се моли. Почнал той да нарежда пламенни безспирни молитви за езичниците по далечни земи, за сродните църкви, за държавата и страната, надълго и нашироко искал прошка за греховете и окайвал онези, които са на власт... Знаете, цялата обичайна програма, докато всички се изморили и започнали да мислят за нещо друго. Изчакал ги той хубавичко да се разсеят, огледал се тайно никой да не го види и точно тогава измъкнал клечка кибрит, драснал я в подметката си и пуф! Олтарът избухнал в пламъци като превзет на абордаж пиратски кораб. Дванайсет варела вода? Гръм и мълнии, не! Не, синко, петрол! Петрол са изсипали приятелите на Исак!
– Петрол ли, капитане? – заинтригуван попита свещеникът.
– Да, драги. Имало го е в изобилие из цялата страна и Исак го е знаел. Ти прочети Библията и трудните места да не те плашат. Като ги обмислиш и като си ги изясниш, вече няма да ти създават проблеми. В Библията няма лъжа, всичко е истина, ти само трябва да се заловиш за работа, да четеш благочестиво и да разбереш кое как е станало.


1 Финикийски бог; в преносен смисъл - фалшив бог, идол.
2 Капитанът греши, име се предвид пророк Илия (Тесвитец), Трета книга на Царете, 18:18-39.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания