Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Руски Паспорт
Убийството на Юлий Цезар
Журналистика в Тенеси
Как редактирах селскостопански вестник
Жив или мъртъв
За бръснарите
Тайнственото посещение
Банкнота от 1 000 000 лири стерлинги
Дупчете, братя, дупчете!
Разговор с Артемъс Уорд
Откраднатият бял слон
Интервюто
Разказ за доброто момче
Разказ за лошото момче
Руски паспорт
Как авторът бе измамен в Нюарк
Канибализъм във влака
Разказ за любовта на ескимоската девойка
Разказът на капитана
Легенда за Загенфелд в Германия
Великата революция в Питкеърн
До кандидат-гения
Макуилямсови и автоматичната сигнализация против крадци
Смъртоносен жребий
  
Виж още:
Преводна художествена литература /Американска литература /Разкази
Руски Паспорт
Автор:
Марк Твен
            

Как авторът бе измамен в Нюарк

Рядко говоря за себе си, но понякога ме облекчава. Иска ми се сега да смъкна товара, който нося в душата си, но сякаш повече за да представя пред вас осъдителната постъпка на един безмилостен господин, а не толкова от желание да превържа с лековития балсам на изповедта нараненото си сърце. Всъщност никога не съм виждал балсам, дори идея нямам, какво представлява. И все пак мисля, че правилно съм употребил израза.
Неотдавна четях лекции пред студентите в Нюарк. Един следобед разговарях с група младежи и един от тях ми разправи за чичо си, който загубил всякаква способност да се вълнува и да изпитва каквито и да е емоции. Със сълзи на очи младежът възкликна:
– О, само ако можеше да го видя пак да се засмее! Или отново да се разплаче!
Аз много се впечатлих. Нима можех да остана безчувствен към страданието му? Прииска ми се да му помогна и реших да направя всичко, което е по силите ми.
– Доведете го на моята лекция – предложих аз. – Заради вас ще направя невъзможното, само и само да върна чувствата на любимия ви чичо!
– Наистина ли? Ще успеете ли? Ако му помогнете, цялото ми семейство ще ви обсипе с вечни благодарности и благословии... Толкова го обичаме, толкова искаме той да е щастлив. О, учителю, можете ли да върнете смеха му? Способен ли сте да изтръгнете сълзи от пресъхналите кладенци на очите му?
Студентът направо ме трогна. Разчувстван, отвърнах:
– Синко, доведи възрастния си роднина. Знам остроумия и вицове, които ще го накарат да пукне от смях. Знам такива тъжни истории, че не само ще се разплаче, но направо ще се спомине от рев.
Същата вечер младежът пристигна с чичо си и го настани на втория ред да го виждам добре.
Че като подхванах! Започнах с леки духовитости, преминах на остроумия, продължих с хуморески, извадих искрящи анекдоти, засипах го с шеги, застрелях го с най-смешните истории, подлютих го с най-новите вицове, използвах целия си арсенал от цветисти епитети и сравнения, пъхтях, потях се, нападах, късах и хвърлях, ръфах, докато пресипнах.
И през всичкото време той не помръдна – нито една, дори най-бегла усмивка, нито една случайна сълза! Бях смаян.
Приключих лекцията с истерично смешна история – отчаян и необуздан изблик на хумор. Запратих срещу него своя последен анекдот! После рухнах на стола си слисан и грохнал.
Един от асистентите ми се приближи до мен, пръсна лицето ми със студена вода и рече:
– Защо се разгорещихте толкова?
– Опитвах се да разсмея онзи дебил на втория ред.
А той ми отвърна:
– Е, губите си времето, той е глух, ням и кьорав!
Кажете сега, мили хора, защо племенникът на онзи старец се подигра така със сирота като мен? Като човек ви питам, като брат ви питам, защо му трябваше да постъпва така с мен?

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания