Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Руски Паспорт
Убийството на Юлий Цезар
Журналистика в Тенеси
Как редактирах селскостопански вестник
Жив или мъртъв
За бръснарите
Тайнственото посещение
Банкнота от 1 000 000 лири стерлинги
Дупчете, братя, дупчете!
Разговор с Артемъс Уорд
Откраднатият бял слон
Интервюто
Разказ за доброто момче
Разказ за лошото момче
Руски паспорт
Как авторът бе измамен в Нюарк
Канибализъм във влака
Разказ за любовта на ескимоската девойка
Разказът на капитана
Легенда за Загенфелд в Германия
Великата революция в Питкеърн
До кандидат-гения
Макуилямсови и автоматичната сигнализация против крадци
Смъртоносен жребий
  
Виж още:
Преводна художествена литература /Американска литература /Разкази
Руски Паспорт
Автор:
Марк Твен
            

Откраднатият бял слон

I.

Веднъж във влака един достопочтен и добродушен старец, чиято физиономия гарантираше безусловната достоверност на всяка дума, излязла от устата му, ми разказа следната любопитна история:
– Сигурно знаете колко почитат белите слонове в Сиам. Те са свещени животни и единствено кралете имат право да ги притежават. Цялото население на държавата се прекланя пред белите слонове.
Навярно помните, че преди пет години между Великобритания и Сиам избухна спор за някои гранични територии. Ние победихме и тогава кралят на Сиам, за да подобри междудържавните отношения, пък и в знак на покорство и признателност си науми да изпрати подарък на кралицата. Нали знаете, такава е традицията в източните страни за омилостивяване на победителя. Да, но на кралица трябва да направиш кралски подарък. И какъв дар би могъл да бъде по-достоен от един бял слон!
Така се случи, че точно мен натовариха с висшата чест да ескортирам и да връча подаръка на нейно величество. Приготвиха за нас специален кораб и много скоро акостирахме с белия си товар в пристанището на Ню Йорк. Трябваше животното да се съвземе, преди да продължим пътуването за Лондон.
Две седмици всичко беше наред, после дойде катастрофата. Сбъдна се най-ужасяващият кошмар на тревожните ми нощи! Откраднаха белия слон!
Слугите ме събудиха посред нощ и треперещи от страх, ми съобщиха каква беда ни е сполетяла. Втресе ме. Поболях се от тревога. Пребледнях и онемях. Премигвах безпомощен като пеленаче. После дълго и мъчително бавно успях да се съвзема. Със сетни сили измъдрих следното трезво решение – ще действам по единствения цивилизован начин, тоест да ида в полицията.
За щастие там ме посрещна прочутият главен инспектор Блънт. Беше набит човек, среден на ръст и за да покаже, че мисли съсредоточено, свирепо сбърчваше вежди и почукваше с пръст по кънтящото си чело. Ето на това му казвам аз умен човек! Още щом го зърнах, разбрах, че той и само той ще разплете загадката! И ведри струи живителна надежда облъхнаха кахърното ми сърце. Подробно му разказах какво се е случило. Той обаче ни най-малко не се разтревожи, дори не трепна! Значи добре познава опасностите и знае как да запази желязно самообладание. Посочи ми стол да седна и сдържано рече:
– Извинете, но трябва да помисля на спокойствие.
С тези думи той подпря глава с ръка и хлътна в дълбок и тежък размисъл. Няколко минути не смеех да помръдна, да не би да смутя или не дай си, боже, да прекъсна свещения му мисловен труд. Накрая той вдигна глава и в категоричните черти на лицето му прочетох, че почти е заловил престъпника. Мозъкът му очевидно бе свършил непостижимо за простосмъртните количество работа и явно бе скроил безотказен план за по-нататъшно действие. Когато инспекторът заговори с дълбок и внушителен глас, вече знаех, че съм в сигурни ръце:
М-да! Това без съмнение е твърде необикновен случай. М-да! Трябва да сме извънредно предпазливи, внимателно да проверяваме всяка стъпка и да мислим, да мислим много, преди да поемем риск със следващата. Освен това трябва да пазим абсолютна тайна. Пълно мълчание. С никого не споделяйте какво се е случило, в никакъв случай не коментирайте пред репортерите. Те ще знаят само толкова, колкото е необходимо за успешното ни разследване.
Инспекторът сигурно бе докоснал невидим звънец, защото пред нас изникна някакъв младеж.
– Аларик, кажи на репортерите да останат засега – момчето излезе. – А ние да пристъпим към работа... Първо, към случая трябва да приложим строга система. Нищо в тоя занаят не дава резултат, ако нямаш предварителна система.
Той грабна перо и хартия.
– И така. Име на слона?
– Хасан Бен Али Бен Селим Абдала Мохамед Мойсей Ал Хамал Ал Джабар Джамсечеджибой Дхулип Султан Ебу Будпур.
– Много добре. Прякор?
– Джъмбо.
– Отлично. Място на раждане?
– Сиам.
– Родителите му живи ли са?
– Не... Починали са.
– Има ли братя или сестри?
– Не. Единствено дете е.
– Така. Да минем към другата графа. Сега опишете обекта до най-малка подробност, до бенка, до косъм – много е важно за разследването.
Аз се почесах по ухото и започнах да описвам слона, а инспекторът ме прекъсваше с въпроси за уточняване. Ето какво е записал:
Откраднатият бял слон е с височина 5.48 метра; дължина от върха на челото до началото на опашката 4.96 метра; дължина на хобота 4.88 метра; дължина на опашката 4.54 метра; обща дължина заедно с хобота и опашката 14.38 метра; дължина на бивните 3.25 метра; ушите съответстват на посочените размери; отпечатъкът на крака е голям колкото капак на средна по размер бъчва, животното е сиво-бяло на цвят; на всяко ухо има дупка за промушване на скъпоценности с размер на чинийка за сладко. Обича да пръска околните с вода и да закача с хобота си хората; леко накуцва с десния заден крак и има малък белег на лявата подмишница, причинен от някогашен цирей. В момента на открадването на гърба си е имал носилка за петнайсет души и е бил застлан със златоткано килимче.
Главният инспектор сигурно пак докосна невидимия звънец, защото Аларик отново цъфна от нищото. Блънт му подаде описанието и каза:
– Веднага да се отпечатат петдесет хиляди екземпляра, които да се разпратят до всички детективски бюра и заложни къщи на континента.
Момчето излезе, а инспекторът се обърна към мен:
– Трябва ми снимка на откраднатия слон.
Дадох му. Той я погледна критично и отсече:
– Ама хоботът му тук е навит и тикнат в устата. Слонът обикновено не стои в такова положение, това може да ни подведе. Нищо, още утре Аларик ще уреди да се направят петдесет хиляди копия от тази снимка и да се разпратят по пощата заедно с описанието. Още нещо – ще трябва да обявим възнаграждение, разбирате ли. Каква сума сте готов да дадете?
– Вие каква сума смятате, че е подходяща? – смутено попитах аз.
– Като начало, да речем, двайсет и пет хиляди долара. Това е работа сложна и отговорна, съществуват хиляди възможности крадците да избягат или да се укрият. Тези типове имат приятели къде ли не...
– Значи знаете кои са?
Инспекторът остана непроницаем като сфинкс и тихо изрече:
– Не берете грижа. Може да знам, може и да не знам. Ние обикновено първо опознаваме маниера за работа на крадеца и така добиваме представа за самия него. Не се занимаваме с кокошкарски работи. В случая имаме извънредно сериозно престъпление и двайсет и пет хиляди могат да се окажат твърде незначителна сума като възнаграждение.
В крайна сметка решихме за начало да обявим гореспоменатата сума като награда. Веднага след това главният инспектор ми демонстрира как никаква евентуална улика не убягва от вниманието му:
– Полицейската практика често е разкривала далеч по-заплетени случаи чрез издайническите особености на жертвата или крадеца. Например апетита. Я ми кажете какво яде вашият бял слон?
– Ами яде... Яде всичко. Може да погълне човек или Библия... Каквото му попадне.
– Добре, но е твърде общо. Нужни са повече подробности, само те подреждат късчетата от истината. Кажете колко хора може да изяде на един път, ако са пресни?
– Няма значение, пресни ли са или не, поглъща средно по пет човека.
– Много добре... пет човека... записвам. Кои националности предпочита?
– Ааа, той не е придирчив, стига да са познати… Ама и на непознати не отказва.
– Чудесно. Сега за библиите. По колко библии консумира на едно ядене?
– По едно пълно издание.
– Не, господине, моля ви, не е достатъчно прецизно. Какъв формат, джобен или издание с илюстрации?
– Не му пука особено за илюстрациите...
– Не, не ме разбрахте... Говоря за обема. Обикновената библия тежи около килограм и двеста, а голямата, с илюстрациите идва към три-четири килца. Та колко библии с илюстрации може да изяде наведнъж?
– Ще изяде толкова, колкото му дадат.
– Значи да пресметнем в долари колко ще им струва на крадците да му купуват библии с илюстрации на Доре! Една такава струва сто долара, но ако е с подвързия от руска кожа и скосени ръбове...
– Ще му трябва тираж от петстотин екземпляра, значи към петдесет хиляди долара или повече.
– Много добре! Какво друго яде? Искам пълни подробности.
– Би се отказал от библиите, за да похапне четворни тухли, тухлите би заменил с бутилки от боза, а вместо шишета ще предпочете дрехи втора ръка, тях би изоставил заради сиамски котки, които обаче пренебрегва, ако има панирани стриди, тях би отхвърлил заради пушена шунка, шунката пък би зарязал за пудра захар, а вместо захар ще избере кокосов сладкиш и ще го изостави, за да похапне картофки със сирене, от които ще се откаже заради едро смлени трици, триците би заменил със сено, а сеното с овесени ядки, вместо към овесени ядки ще посегне към варен ориз, тъй като основно са го хранили с варен ориз. Няма нещо, което да не яде, с изключение на масло, и то само защото не са му давали да опита.
– Ха така. Сега да уточним количеството на едно ядене...
– Ами някъде между четвърт и половин тон.
– А какво пие?
– Всичко, що е течност. Мляко, вода, уиски, меласа, рициново масло, терпентин, карболова киселина, сода каустик... Каквото и да ви хрумне, можете да го запишете. Абсолютно всичко, което може да се излее.
– Бравос. А количеството?
– От пет до петнайсет варела – зависи колко е жаден.
– Ето това аз наричам сигурни улики, по които да го открием.
По невидима команда отново изникна Аларик.
– Аларик, извикай капитан Бърнс.
Бърнс довтаса. Инспектор Блънт го осведоми за издирването и заповяда:
– Капитан Бърнс, разпоредете полицаите Джоунс, Дейвис, Холси, Бейтс и Хакет да дирят слона! А детективите Мозес, Дейкън, Мърфи, Роджърс, Тъпър, Хигинс и Бартоломю да заловят крадците.
– Слушам, сър.
– Поставете подсилена стража от трийсет отбрани мъже и още трийсет да дават наряд на мястото, откъдето е бил откраднат слонът. Нека бдят денонощно никой да не приближава – освен репортерите!
– Слушам, сър.
– Поставете цивилни ченгета на железопътните гари, по параходните и фериботните станции и на всички входни и изходни шосета. Да се обискира всяко подозрително лице. Снабдете всичките ни хора със снимки и с описание на слона и им наредете да претърсват влаковете, фериботите и останалите плавателни съдове, пристигащи и напускащи района. Ако откриете слона, задръжте го и незабавно ме уведомете. Информирайте ме за всяка открита улика.
– Слушам, сър.
– Подгответе нареждане за пристанищната полиция да охранява цялата гранична линия с повишена бдителност. Разпратете цивилни детективи по всички железопътни линии на север до Канада, на запад до Охайо и на юг до Вашингтон. Поставете експерти във всички телеграфни станции, които да четат пристигащите телеграми. Да четат даже и шифрованите съобщения. И всичко да се извършва в пълна секретност – подчертавам – п-ъ-л-н-а секретност. Ще ми докладвате в точно определените часове.
– Слушам, сър.
– Вървете!
И той излезе. Инспектор Блънт помълча, а пламъкът в очите му се охлади и постепенно угасна. После се обърна към мен и каза със спокоен глас:
– Не обичам да се хваля, но ще намеря слона.
Ръкувахме се сърдечно и аз му благодарих. Чувствах се безкрайно признателен. Възхищавах се и се дивях на върховния му професионализъм. После си тръгнах обнадежден и окрилен, без спомен за тревогите, с които бях прекрачил кабинета на главния инспектор Блънт по-рано същия ден.


II.

Каква беше изненадата ми, когато на сутринта видях, че всичко това до най-малката подробност беше отпечатано по първите страници на вестниците. Даже имаше подробни пояснения за различните версии и теории на всеки детектив – кой как интерпретира кражбата, как смята, че е била извършена, кои са крадците, къде са избягали, какво е станало с откраднатия слон. Цифром и словом вестниците посочваха цели единайсет вероятни положения в ситуацията и с тях изчерпваха всички възможности и уличаващи следи. Дори само този факт е достатъчно красноречиво доказателство, какви независими мислители са детективите! При това всяка теория беше съвършено различна от останалите! Нямаше такова нещо – да се покриват или да си приличат, сякаш една майка ги е родила – не!
Но имаше една удивителна подробност, която сродяваше всичките въпросни единайсет теории. Те до една заявяваха категоричната си увереност и пълно единодушие по въпроса, как, тоест откъде, крадците са извели слона. Ето за какво става дума: При огледа на местопрестъплението се оказа, че единствената врата към помещението, в което държахме драгоценния подарък за нейно величество, беше здраво залостена – значи крадците не са осъществили пъкления си план през парадния вход. Задната част на постройката обаче бе напълно срутена и вместо нея зееше огромна безформена дупка. И тук, забележете, всичките единайсет версии категорично и единодушно отричаха възможността слонът да е бил изведен оттам, защото очевидно отварянето на пробойната в задната стена е бил един хитро скроен план от страна на крадците с цел да подведат хода на следствието. Но будните детективи на главния инспектор Блънт не са вчерашни, знаят си работата и никой изпечен крадец не може току-така да ги заблуди. И тук идва гениалното им прозрение – слонът е бил отмъкнат през някакъв друг (макар и засега неустановен) изход! Сами разбирате, че това не би хрумнало нито на мен, нито на някой явен профан, но отраканите полицейски копои не се затрудниха дори и за миг да разнищят тази детинска гатанка. И тъй, единственото нещо, за което бях сигурен, че е лишено от каквато и да било тайнственост, всъщност се оказа майсторски изработена престъпна мистификация.
Всичките единайсет теории назоваваха едни и същи крадци, като общият брой на заподозрените извършители надхвърляше трийсет и седем закоравели рецидивисти. Различните вестникарски версии до една приключваха с най-авторитетното и единствено меродавно мнение на главния инспектор Блънт. Ето част от шокиращите му разкрития, публикувани в местния печат:
Началникът отдавна знае кои са двамата главни извършители. Имената им са Дъфи Юначагата и Макфадън Рижия. Десет дни преди извършването на настоящата кражба главният инспектор е допускал възможността заподозрените да направят подобен опит, затова тайно започнал да ги следи и подслушва. За нещастие точно през въпросната нощ им загубил дирите и преди отново да ги открие, птичката, тоест слонът, излетяла...
Дъфи и Макфадън са най-дръзките и безскрупулни мошеници в бранша. Главният ни инспектор има сериозно основание да подозира, че именно те са задигнали печката от полицейския участък в онази мразовита зимна нощ миналата година, когато в резултат на това коварство началникът и всички дежурни детективи още преди пукването на зората вече бяха предадени в грижливите ръце на лекарите – кой с измръзнали нозе, кой с вкочанени пръсти, кой с изпаднали от студ уши и разни други части.
Прочел едва половината от това съобщение, аз вече немеех пред невероятната проницателност и експедитивност на главния инспектор. Този човек не само виждаше като на длан онова, което ставаше в момента, но за него дори и бъдещето не криеше никакви тайни.
Скорострелно излетях към кабинета му в полицейския участък и споделих с него искреното си съжаление, че навремето не е арестувал онези бандити, та да предотврати настоящите им изстъпления и поразии. Знаете ли какво ми отговори той? Каза ми просто, недвусмислено и ясно:
– Нашата работа не е да предотвратяваме престъпленията, а да ги разкриваме и наказваме. Как, драги, да разкрием и да наложим наказание за дадено престъпление, ако то не е извършено?
Това е то! Аз все пак плахо отбелязах, че секретността, която целяхме в началото, сега е опорочена от вестниците, че не само фактите, с които разполагахме, ами и всичките ни планове и намерения вече са обществено достояние. Даже са оповестени имената на заподозрените! Значи те сега несъмнено ще се потрудят да променят външността си или да се укрият.
– Нека се крият, драги, нека се крият! Скоро ще им стане ясно като две и две четири, че когато аз съм се заел с тях, няма бягство от правосъдието. Справедливият ми юмрук ще ги настигне, където и да са, десницата ми ще ги докопа дори в жалкото им скривалище и ще се стовари отгоре им безпогрешна като ръката на съдбата. А колкото до вестниците, трябва да поддържаме добри отношения с тях. Слава, репутация, почит сред обществото – нали за това неуморно се труди и се излага на риск редовият американски детектив. Ето защо трябва да оповестяваме фактите, които сме установили, иначе хората ще си помислят, че сме некадърни и че нищо не сме разкрили. Трябва да излагаме пред обществеността своите теории и работни версии, защото на света няма друго по-странно или смайващо откритие от теорията на един детектив за даден случай, нали? Пък и какво друго би донесло на униформения или цивилния полицейски труженик по-голямо възхищение и уважение в очите на хората от широко оповестените му разкрития? Да, драги, трябва да огласяваме плановете си, защото пресата държи своевременно да разполага с тях, а не можем да им откажем, без това да прозвучи надменно или обидно. Журналистите са наши първи приятели, чрез тях постоянно трябва да информираме обществото за активните си действия, иначе хората ще мислят, че напразно си плащат данъците. Пък и ще отречете ли колко приятно е да разгърнеш още дъхащия на мастило сутрешен вестник и да зърнеш в него снимка на скромната си персона редом с тлъсто заглавие "Необикновената теория на ненадминатия инспектор Блънт за еди-кой си случай"? Или смятате, че е по-добре пред журналистите да мълча като мушната гайда и след това да понасям нелицеприятното им отношение към полицията като институция. Даже по-лошо – да търпя подигравки и злобни коментари по мой адрес.
– Разбирам ви и дълбоко оценявам убедителността на вашите аргументи. Но осмелявам се да отбележа, че в изявленията ви по вестниците тази сутрин сте отказали да коментирате някои второстепенни въпроси...
– Да, такава е практиката ни и резултатите са положителни. Освен това аз все още не съм си изградил цялостно мнение по тези въпроси.
Връчих на инспектора значителна сума, с която да посреща текущите разходи на оперативния си отдел, и зачаках нови разкрития. Надявахме се, че всеки момент телеграмите ще почнат да пристигат една след друга. Междувременно препрочетох вестниците, после прегледах отново бюлетина с описанието на слона и забелязах, че нашето възнаграждение от $ 25 000, изглежда, се обещава само на действащи детективи. Изразих мнение, че трябва да предложим паричната сума на всеки, който успее да залови крадците или слона. Но инспекторът ме сряза:
– Детективите са тези, които ще намерят слона, гарантирам ви. Тъй че възнаграждението ще отиде точно където трябва. Ако някой друг нещастник се случи да открие вашето животно, то бъдете сигурен, че е успял само защото нечестно и подло е дебнал детективите и се е възползвал непочтено от техните улики и разкрития. А това в края на краищата пак означава, че детективите са тези, които следва да получат наградата. Възнагражденията в случаи като настоящия са предназначени единствено да стимулират онези достойни личности, които посвещават цялото си време, умствени способности и тренирана проницателност за разгадаването на този вид загадки. А не да облагодетелстват разни случайни и неуки граждани, които, без да искат, са се натъкнали на следа или разкритие. Те не са заслужили наградата с някакви собствени качества и усилия...
Как да отречеш безспорната логика и разумността на това разсъждение!
В този момент телеграфният апарат в ъгъла започна трескаво да трака и като резултат получихме следното съобщение:


Флауър Стейшън, щата Ню Йорк, 7.30 ч сутринта

"Попаднах следа Точка Намерих дълбока диря една ферма наблизо Точка Следвах две мили източно без резултат Точка Мисля слонът поел на запад Точка Ще го търся натам Точка"

Детектив Дарли

– Дарли е един от най-добрите ни хора – гордо рече главният инспектор. – Сигурен съм, че скоро ще получим ново известие от него.

Пристигна телеграма № 2:

Баркърс, щата Ню Джърси, 7.40 ч сутринта

"Пристигам току-що. Нощес във фабрика за стъкло с взлом откраднати осемстотин бутилки. Единствена вода в голямо количество наоколо – на пет мили. Тръгвам веднага. Слонът явно жаден. Шишетата празни."

Детектив Бейкър

– Това също звучи обнадеждаващо – отбеляза инспекторът. – Нали ви казах, че вкусовите пристрастия на обекта винаги са добра следа.

В този миг ни стресна пристигналата телеграма № 3:

Тейлървил, щата Лонг Айланд, 8.15 ч сутринта

"Копа сено недалеч изчезнала през нощта. Подозирам изядена от слона. Имам следа и тръгвам веднага."

Детектив Хъбард

– Този слон бая километри е навъртял наоколо! – възкликна инспекторът. – Знаех си, че не ни е лесна задачата, но пак ще го хванем.

Не закъсня и новата телеграма от Дарли:

Флауър Стейшън, щата Ню Йорк, 9 ч сутринта

"Следвах дирите три мили на запад Точка Огромни, дълбоки, неравни Точка Току-що срещнах фермер Точка Твърди, че не са следи от слон Точка Казва, че са дупки от изровените през миналата зима фиданки Точка Лично той ги бил изтръгнал, че да не измръзнат Точка Чакам заповеди за действие Удивителна"

Детектив Дарли

– А-ха! – изрева инспекторът. – Съучастник на крадците! Работата става дебела!
После издиктува следната телеграма-отговор за Дарли:

"Арестувай този човек – фермера, и го накарай да признае и да назове съучастниците си. Продължавай по дирите, ако ще и до другия край на континента!"

Главен инспектор Блънт

Получихме следващата телеграма доста отдалеч:

Кони Пойнт, щата Пенсилвания, 8.45 ч сутринта

"През нощта е била разбита канцеларията на газовата станция. Откраднати са всички неплатени сметки за последните два месеца. Тръгвам по следата."

Детектив Мърфи

– О, милостиви боже! – прекръсти се инспекторът. – Нима повереният ви слон яде и неплатени газови сметки?
– От невежество – да, но те не са достатъчно хранителни и не могат да му поддържат живота. Не и ако към тях не се гарнира още нещо.
После дойде следната вълнуваща телеграма:

Айрънвил, щата Ню Йорк, 9.30 ч сутринта.

"Току-що пристигам. Селото е хвърлено в ужас. В пет часа сутринта оттук минал бял слон. Някои казват, че поел на изток, други – на запад, трети – на север, четвърти – на юг, но признават, че не са изчакали да видят точно. Убил кон. Запазил съм кичур от опашката на коня за улика. Убил го с хобота. От характера на удара вадя заключение, че е бил нанесен отляво. От положението на трупа мога да съдя, че слонът вероятно е пътувал на север по железопътната линия за Бъркли. Има приблизителна преднина от 4 часа и половина, но поемам незабавно по дирите му."

Детектив Хос

Аз едвам сподавих радостните си възклицания. Инспекторът обаче остана непроницаем като сфинкс. Тържествено натисна невидимия звънец:
– Аларик, прати тук капитан Бърнс.
Бърнс се яви.
– Колко души имаме готови за незабавни действия?
– Деветдесет и шест, сър.
– Веднага ги пратете на север. Нека се концентрират около железопътната линия за Бъркли северно от Айрънвил.
– Слушам, сър.
– И да се движат в пълна секретност. Щом другите се освободят, дръжте ги в готовност за действие.
– Слушам, сър.
– Вървете!
– Слушам, сър.
Не след дълго пристигна нова телеграма:

Сейдж Корнърс, щата Ню Йорк, 10.30 ч сутринта

"Току-що пристигам. Слон минал оттук 8.15 часа. Всички са успели да избягат от града, с изключение на един полицай. Слонът е нападнал някакъв телеграфен стълб. Обаче уцелил полицая. Разполагам с къс от униформата му като веществено доказателство."

Детектив Щум

– Значи слонът е поел на запад – безстрастно констатира инспекторът. – Само че няма да се измъкне, гадината, защото моите хора са пръснати из целия район.

Следващата телеграма гласеше:

Гловърс, 11.15 ч

"Току-що пристигам. Селото е опустяло, останали са само болни и старци. Слонът минал преди три четвърти час. В момента се провеждало заседание на сдружението "Не на въздържателите!". Слонът мушнал хобот през един прозорец и залял залата с вода от близкия резервоар. Някои от антитрезвениците са я погълнали и са предали богу дух, други са полуудавени. Детективите Крос и О‚Шонеси минавали през града, но в източна посока и изпуснали слонската вандалщина. Целият район на мили околовръст е в пълна паника. Хората бягат от домовете си. Където и да се дянат, слонът неизменно ги настига и избива."

Детектив Брант

Готов бях да надяна траур, толкова се разстроих от опустошенията на моя повереник. Но инспекторът ме успокои с думите:
– Нали разбирате – стягаме обръча около него. Той усеща присъствието ни, затова е така освирепял. Пак е свърнал на изток. Не страдайте толкова, скоро ще го хванем.
Очакваха ни и други тягостни известия. Ето какво пристигна по телеграфа:

Хоганспорт, 12.19 ч

"Пристигнах. Слонът е минал оттук преди половин час, оставил е след себе си невъобразима паника, суматоха и разрушения. Върлувал из улиците. Двама водопроводчици минавали наблизо. Единият е убит, другият успял да се скрие в шахтата. Всеобща скръб и печал."

Детектив О`Флеърти

– Сега вече го хванахме натясно. Нашичкият е заобиколен отвсякъде с хората ми – заяви инспекторът. – Нищо не може да го спаси.
Заредиха се телеграми от детективи, които бяха изпратени в съседните щати Ню Джърси и Пенсилвания да проследяват дири и загадъчни случаи, като опустошени хамбари, ограбени фабрики, претършувани библиотеки на неделни училища. Телеграмите до една бяха изпълнени с големи надежди... Надежди, които после прерастваха в убеденост. Инспекторът скръсти ръце:
– Ще ми се да можех да се свържа с тях и да ги пратя на север, но за жалост това е невъзможно. Моите детективи ходят в телеграфните станции само за да изпращат рапортите си. После отново поемат съвестно да си вършат работата и просто не знаеш къде да ги търсиш.
И не щеш ли, в този миг пристигна следната телеграма:

Бриджпорт, щата Кънектикът, 12.15 ч

"Барнъм предлага $ 4000 годишно за изключителната привилегия да ползва слона като пътуваща реклама, докато детективите го търсят. Иска да лепи по него афишите за цирка си. Настоява за незабавен отговор."

Детектив Богс

– Но това е пълен абсурд! – възкликнах аз.
– Естествено – отвърна инспекторът. – Очевидно г-н Барнъм, който се смята за особено умен, не знае с кого си има работа. Само че аз много добре го познавам.
И той продиктува своя отговор на телеграмата:

"Предложението на г-н Барнъм – отхвърлено. Или $ 7000, или нищо."

Главен инспектор Блънт

– Така... Обзалагам се, че няма да ни се наложи дълго да чакаме отговора му. Господин Барнъм със сигурност още кисне в телеграфната станция... Винаги действа така, когато сериозно се захване с нещо. Най-късно до три...

"Съгласен."

П. Т. Барнъм

Тракането на телеграфа го прекъсна с този отговор. Преди да мога да отреагирам или дори да изкоментирам въпросния забележителен епизод, следната телеграма отклони мислите ми в друга, при това твърде неприятна посока:

Боливия, щата Ню Йорк, 12.50 ч

"Слонът пристигнал тук от юг и в 11.50 ч продължил към гората. По пътя си разпръснал едно погребение и значително намалил броя на опечалените. Гражданите изстреляли към него няколко дребни оръдейни снаряда и после се разбягали. Детектив Бърк и аз пристигнахме десет минути по-късно от север, но погрешно сметнахме няколко дупки от снаряди за отпечатъци от стъпки и така загубихме доста ценно време. Накрая все пак попаднахме на вярната следа и по нея се отправихме към гората. После пълзешком и вперили зорки очи в следите от стъпките, стигнахме до гъсталака. Бърк вървеше пред мен. За нещастие животното пред нас бе спряло да поотдъхне. Бърк, който бе забил поглед в земята, твърдо решен този път да не изпусне дирята на звяра, толкова се увлече напред, че се блъсна в задните крака на слона. Колегата веднага скочи на крака, сграбчи опашката му и възкликна радостно: "Претендирам за наград...", но тъй и не можа да продължи, бедният, защото един-единствен удар на огромния хобот размаза смелчагата на пихтия. Аз хукнах назад, а слонът се обърна и ме подгони към гората, като се движеше със свръхестествена за размерите си скорост. С мен щеше да е свършено, но за щастие в това време оцелелите от траурната процесия се появиха отново и отвлякоха вниманието на слона убиец. Току-що научих, че от опечалените в това погребално шествие не е останал ни един, а от покойника няма и следа, но това не е чак такава загуба, като отчетем, че гробарите вече са достатъчно претрупани с работа. Междувременно слонът отново изчезна."

Детектив Мълруни

Не получихме други вести освен от усърдните и изпълнени с увереност детективи, посетили щатите Ню Джърси, Пенсилвания, Делауер и Вирджиния. Те до един следваха всевъзможни пресни и насърчителни дири... Но малко след два часа подир обед пристигна следната телеграма:

Бакстър Сентър, 2.15 ч

"Слонът беше тук, целият облепен с циркови афиши. Разтури събрание на духовници, като нарани и осакати повече от половината радетели за нов и по-добър живот. Гражданите го подмамиха в едно оградено място и поставиха пазач. Когато детектив Браун и аз пристигнахме малко по-късно, влязохме в заграждението, за да установим дали настоящият бял слон отговаря по вид и описание на търсения. Всички отличителни белези съвпадаха, с изключение на един, и то защото не успяхме да го проверим – белега от някогашен цирей под мишницата. За да се увери напълно, детектив Браун пропълзя отдолу да погледне, но тутакси бе направен на кайма, тоест главата му бе премазана, а останки на практика не се намериха. Всички се разбягаха. Включително и слонът, който свирепо сипеше удари наляво и надясно. Звярът избяга, но остави ясни кървави дири от раните, причинени му от оръдейния обстрел. Повторното му откриване е извън всякакво съмнение. Пое на юг през гората."

Детектив Брент

Това бе последната телеграма. Привечер падна мъгла, толкова гъста, че на три стъпки пред себе си човек не различаваше нищо. Това продължи цяла нощ. Наложи се фериботите и омнибусите да бъдат спрени от движение.


III.

На следното утро вестниците отново бяха пълни с всевъзможни детективски теории. Освен това отразяваха в подробности и детайли трагичните факти около преследването на белия слон, както и доста други сведения, получени по телеграфа от многобройните им кореспонденти в съседните щати. Крещящи заглавия с тлъсти букви изпълваха цели страници. Просто ми призляваше. Ето какво съобщаваха водещите ежедневници:

"БЕЛИЯТ СЛОН ВЪРЛУВА!", "СЛОНЪТ СЕЕ НЕИЗБЕЖНА СМЪРТ!", "ОБЕЗЛЮДЕНИ СЕЛИЩА, СТРАХ И ВЦЕПЕНЯВАЩ УЖАС!", "СИАМСКИЯТ УНИЩОЖИТЕЛ ВЗЕМА НОВИ ЖЕРТВИ!", "СМЪРТ И РАЗРУХА ПОД СТЪПКИТЕ НА БЕЛИЯ СЛОН!", "ДЕТЕКТИВИТЕ ГО СЛЕДВАТ!", "РУИНИ И ОПУСТОШЕНИЯ, СЪСИПАНА РЕКОЛТА, НЕОПИСУЕМА КАСАПНИЦА!", "ТРИДЕСЕТ И ЧЕТИРИ ТЕОРИИ НА НАЙ-ПЪРВИТЕ ДЕТЕКТИВСКИ СИЛИ В ПОЛИЦИЯТА!", "ЕДИНСТВЕНО ТУК – ТЕОРИЯТА НА ГЛАВНИЯ ИНСПЕКТОР БЛЪНТ!"

– Ето! – възкликна инспектор Блънт и за малко да се поддаде на всеобщата трескава възбуда. – Това е страхотно! Досега никоя детективска служба не е постигала такъв успех! Никой друг не е имал такъв щастлив шанс! Славата ни ще се разнесе по всички кътчета на земята, името ми ще пребъде навеки и никакви превратности на съдбата не ще го затъмнят.
Аз обаче не изпитвах ни най-малка радост. Чувствах се така, сякаш лично бях извършил всички тези кръвопролития, разрушения, престъпления и вандалщини. Сякаш на моите плещи лежаха цялата вина и отговорност, а слонът бе само оръдието в ръцете ми, невинният изпълнител на пъкления ми план. А как само бе нараснал списъкът с ужасните му деяния! Там пишеше, че в някакво селище "слонът се намесил неправомерно в изборите и отнел живота на петима души, които съвсем неволно превишили правата си и гласували по няколко пъти". А веднага след това повереният ми слон унищожил двама нещастници на име О‚Донъхю и един на име Макфланиган, които "само ден по-рано пристигнали в свещената земя за онеправданите от цял свят, за да намерят в нея дом и убежище. Тези мъченици тъкмо се канели за първи път да упражнят неотменяемото право на глас на всички американски граждани, когато били застигнати от безмилостните удари на Белия отмъстител от Сиам". Другаде пък "слонът се натъкнал на някакъв побъркан проповедник, който наскоро бил предизвикал сензация с героичните си нападки срещу танците, театрите и разни други неспособни да му отвърнат със същото човешки забавления, и безмилостно го прегазил". А на трето място "Белият отмъстител от Сиам убил някакъв комисионер по продажба на гръмоотводи". И така списъкът бързо нарастваше и ставаше все по-кървав и по-съкрушителен. Шейсет души бяха убити, а двеста и четирийсет – ранени. Всички съобщения съдържаха сведения за активната всеотдайност на детективите и до едно завършваха с репликата, че "демоничното същество е било видяно от триста хиляди жители и четирима детективи, двама от които са намерили своята гибел".
Пребледнял от ужас, очаквах отново телеграфът да затрака. Скоро съобщенията започнаха да пристигат и всички съдържаха нови и нови разочарования за мен. Не след дълго стана ясно, че всички дири на слона са загубени. Мъглата му бе позволила незабелязано да се изплъзне и да намери надеждно скривалище. Телеграми от невероятно отдалечени места съобщаваха, че в еди-кой си час неясна гигантска бяла маса – без съмнение слонът – се мярнала в мъглата. Та тази гигантска маса била забелязана в Ню Хейвън, Ню Джърси, Пенсилвания, във вътрешността на Ню Йорк, в Бруклин и дори в самия търговски център на Ню Йорк. Но всеки път неясната гигантска маса бързо изчезвала яко дим. Всички детективи, разпратени в този огромен периметър, ежечасно изпращаха своите доклади, всички до един разполагаха с някаква диря и устремно преследваха нещо.
Но денят измина без някакъв реален резултат.
Следващият ден също.
И последващият.
Репортажите по вестниците започнаха да доскучават, излаганите факти бяха досадни, повтаряха се или направо дразнеха с незначителността си, дирите не водеха доникъде, а теориите почти изчерпаха умопомрачителния си арсенал от елементи на изненада, досетливост и проницателност.
Послушах мъдрия съвет на главния инспектор и удвоих възнаграждението.
Минаха още четири еднообразни дни. След това дойде жестокият удар за бедните отрудени детективи: журналистите вече отказваха да публикуват техните теории и студено им заявяваха: "Писна ни от вас!"
Две седмици след изчезването на слона по съвет на главния инспектор увеличих възнаграждението на $ 75 000. Това беше твърде голяма сума, но аз предпочитах по-скоро да жертвам цялото си състояние, отколкото да не оправдая доверието, оказано ми от правителството.
Сега, когато детективите изпаднаха в немилост, вестниците тотално се обърнаха срещу тях и започнаха да ги заливат с хаплив сарказъм. Полицейско-вестникарската война даде храна на пътуващите актьори, които взеха да се предрешават като детективи и да се щурат като обезумели в търсене на слона из декорите на пътуващите сцени по най-невероятни и причудливи начини. Карикатуристите пък започнаха да си вадят хляба, като изтипосваха детективите в картинка как оглеждат околността с далекоглед, а в това време слонът зад гърба им краде ябълки от джобовете им. Освен това правеха какви ли не неприлични шаржове на детективската значка – нали сте я виждали отпечатана в златно на гърба на детективските романи – едно широко отворено око с надпис: "Ние никога не спим." Пияниците по кръчмите или барманите, когато искаха да минат за особено духовити, подхвърляха небрежно: "Сипи още едно, че да не заспя и да ме сгази слонът!" или "Желаете ли от нашия нов коктейл "Задрямал детектив"? Обществената язвителност нагнетяваше атмосферата, но полицаите не даваха ухо на тези жлъчни и злостни подмятания.
Ала имаше един човек, който въпреки всичко оставаше спокоен, недосегаем за врявата на деня и невъзмутим като египетския обелиск. Той бе непоклатимият стожер за всички ни – главният инспектор. Безстрашният му поглед никога не униваше, непоколебимата му увереност нито за миг не се разколеба. Той все казваше:
– Нека си дърдорят. Най-добре се смее онзи, който се смее последен.
Възхищението ми към този човек вече прерасна в благоговение. Аз бях неотклонно до него. Бях намразил кабинета му и с всеки изминал ден ми беше все по-трудно да го понасям. Но щом той го търпи, твърдо реших аз, значи и аз ще продължавам да го търпя... Поне докато ми стигнат силите. Тъй че пристигах редовно и оставах докрая – единственият външен представител на човешкия род, който, изглежда, беше способен да устои на това изпитание. Всички се чудеха как успявам, как, по дяволите, го правя! Аз самият често стигах до твърдото и неотменимо убеждение, че трябва да дезертирам, но в такива моменти се взирах в това невъзмутимо и безчувствено на вид лице и така устоявах.
Близо три седмици след изчезването на слона една сутрин точно когато се канех да заявя, че май е време да свия знамената и да се откажа от диренето, великият детектив Блънт възпря позорното ми намерение с гениално предложение за нов майсторски ход.
Имаше предвид споразумение с крадците. Умът на инспектора беше истински шедьовър на майката природа. Изобретателността на този човек надминаваше всичко, което бях виждал или сънувал до момента, а трябва да отбележа, че в живота си съм общувал с най-острите умове на света. Та ето какво предложи Блънт: с категорична убеденост той заяви, че може да постигне споразумение и да върне слона срещу $ 100 000. Аз отвърнах, че бих могъл да събера тази сума само в крайно належащ случай, пък и какво щеше да стане с горките детективи, които така всеотдайно бяха работили през последните седмици? Той побърза да ме успокои:
– За тях не берете грижа. Те са професионалисти. Пък и при договореност те винаги получават половината.
Това обори единственото ми прилично възражение. И тъй, инспекторът написа две бележки със следното съдържание:

"Скъпа Госпожо,

Вашият съпруг може да спечели тлъста пачка (и абсолютно гарантирана защита пред закона), ако си уреди незабавна среща с мен."

Главен инспектор
Блънт

По двама от най-доверените си хора той изпрати едната записка до "предполагаемата жена" на Дъфи Юначагата, а другата – до "предполагаемата съпруга" на Макфадън Рижия.
За по-малко от час пристигнаха следните обидни отговори:

"Дърт глупако, Дъфи Юначагата пукна още преди две лета."

Бриджет Махони

и

"Главен тъпако, откакто висна на въжето, Макфадън Рижия вече година и половина сигурно ври в пъкъла. Това го знае куцо и сакато, ама не и един детектив."

Мери О`Хулиган

– Отдавна подозирах тази коварна възможност – каза инспекторът. – Показанията им отново доказват абсолютната безпогрешност на интуицията ми.
Щракащият мозък на главния инспектор сътвори нов план. Веднага щом някакъв ход се окажеше непригоден, този титан на детективите беше готов със следващия. Незабавно написа обява и я тиражира в сутрешните вестници. Аз си запазих копие, ето го:

А – ксвблв. 242 Н. Тйнд – фз ? 328 вмлг. Озпо, 2 м! огв.; Шт.

Блънт ми обясни, че ако крадецът е жив, това съобщение ще го накара да отиде на обичайната явка. После добави, че тази явка била мястото, където обикновено се уреждали всички делови въпроси между детективи и престъпници. Въпросната среща щяла да се проведе на другия ден в полунощ.
Дотогава нямаше какво друго да правим, освен да чакаме. Затова, без да губя време, излязох от канцеларията, искрено благодарен за предоставената ми от съдбата глътка въздух извън праха на полицейския участък.
В единайсет часа следващата вечер отнесох въпросните $100 000 и ги предоставих в сигурните ръце на инспектора. Скоро след това той се сбогува с познатата дръзка и непоколебима увереност в погледа.
Вече изтече цял час, откакто инспекторът се бе отправил към явката. Цял час, изпълнен с непоносимо напрежение. И в този миг долових дългоочакваната песен от стъпките на Блънт, станах и залитайки, със секнал дъх се втурнах да го посрещна. Как победоносно пламтяха доблестните му очи!
– Споразумяхме се! Утре подигравчиите ще запеят друга песен. Вървете след мен!
Той взе една запалена свещ и заслиза надолу по стълбите към огромния сводест сутерен, в който обикновено дремеха поне шейсетина детективи в очакване на някаква задача. Сега двайсетина от тях играеха карти, за да убият работното си време.
Аз го последвах надолу. Той закрачи още по-бързо, спусна се към дъното, което тънеше в мрак, и точно когато вече почвах да губя съзнание от жега и вълнение, той се препъна, строполи се върху стърчащите крайници на някакъв огромен предмет и докато падаше, го чух да възкликва:
– Честта на нашата благородна професия е спасена! Ето ви го вашия бял слон!
По-късно научих, че са ме отнесли в кабинета на главния инспектор и там са ме свестили с карболова киселина. Всички детективи от службата нахълтаха вътре и настана такова пиршество, каквото не бях виждал дори при сватбата на китайския император. Отваряха се каси шампанско, хвърчаха тапи, вдигаха се тостове. Повикаха репортерите и следваха безкрайни и възторжени ръкостискания и поздравления. Естествено, главният инспектор Блънт беше героят на деня – на него дължахме щастливата развръзка. Достойният детектив беше толкова горд, търпелив, достоен и твърд, че го наблюдавах с нескривано удоволствие. Какво значение имаше, че вече бях равен по състояние със сетния бездомен просяк. Че белият слон, поверен на грижите ми, беше мъртъв. Че постът ми в държавните служби бе вече отписан поради фаталната ми небрежност. Че трябваше да се простя с надеждите за заслужена пенсия заради провала ми при изпълнението на изключително важна дипломатическа мисия... Нали обществото най-после се успокои, нали хиляди красноречиви погледи недвусмислено изразяваха възхищението си от главния инспектор, нали бе спасена честта на детективската професия, нали отвсякъде се разнасяха гласове: "Той е! Той е истински цар – само му дайте улика, друго не трябва! После гледайте дали на тоя свят ще остане нещо скрито, което той да не е в състояние да намери!"
Подялбата на петдесетте хиляди долара беше най-дългоочакваният момент на тържеството. Никой не скриваше огромното си удоволствие. Щом приключи, докато все още прибираше своя дял в джоба си, главният инспектор произнесе кратка реч, в която заяви: "Похарчете си ги със здраве, момчета, вие си ги заслужихте. Дори нещо повече – вие извоювахте лавров венец за детективската професия!"
В този миг пристигна телеграма, която гласеше:

Монро, Мичиган, 10 ч вечерта

"За първи път от три седмици попадам на телеграфна станция. Изминах на кон хиляда и седемстотин мили дотук, все по дирите на слона. С всеки изминал ден стават все по-ясни, по-големи и по-пресни. Не се тревожете – до седмица ще го пипна. Без всякакво съмнение."

Детектив Дарли

Главният инспектор даде заповед за три пъти "ура" в чест на детектив Дарли, един от най-блестящите умове на полицейската служба, после нареди да му пратят телеграма да зареже следите и да се връща у дома, за да си получи своя дял от възнаграждението.
Така завърши тази удивителна история за откраднатия бял слон. На следния ден вестниците възобновиха предишния ласкав тон и буквално заляха детективите с хвалебствия и славословия. Имаше и едно възмутително изключение – някаква презряна малотиражка заявяваше: "Какъв велик детектив! Хо-хо! Той може и да е малко мудничък в намирането на такава дреболия, като забутан някъде си слон, може да го търси по цял ден и нощем да спи до гниещия му труп в продължение на три седмици, но в края на краищата ще го открие – стига да разбере кой го е сложил там, та да го сложи на мястото му!"
Горкият Джъмбо, загубих го завинаги. Топовните снаряди го бяха ранили смъртоносно, той със сетни сили бе допълзял до това враждебно място в мъглата и там, заобиколен от своите врагове и под непрекъснатата заплаха да бъде открит, бе чезнал от глад и мъки, докато смъртта най-накрая му бе донесла желания покой.
Споразумението ми струваше $ 100 000. Разходите ми по детективите възлизаха на още $ 42 000.
Никога повече не пожелах да заема държавен пост или да се нагърбя с правителствена поръчка. Съсипан съм и поемам, накъдето ми видят очите...
Но възхищението ми към човека, когото смятам за най-великия детектив на света, е все така непомрачено и ще си остане такова завинаги.



Разказът е изключен от "Един скитник в чужбина" заради опасенията, че някои от подробностите са преувеличени, а други не отговарят на истината. Преди да се докаже, че въпросните подозрения са неоснователни, книгата бе пратена за печат - бел. авт.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания