Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Руски Паспорт
Убийството на Юлий Цезар
Журналистика в Тенеси
Как редактирах селскостопански вестник
Жив или мъртъв
За бръснарите
Тайнственото посещение
Банкнота от 1 000 000 лири стерлинги
Дупчете, братя, дупчете!
Разговор с Артемъс Уорд
Откраднатият бял слон
Интервюто
Разказ за доброто момче
Разказ за лошото момче
Руски паспорт
Как авторът бе измамен в Нюарк
Канибализъм във влака
Разказ за любовта на ескимоската девойка
Разказът на капитана
Легенда за Загенфелд в Германия
Великата революция в Питкеърн
До кандидат-гения
Макуилямсови и автоматичната сигнализация против крадци
Смъртоносен жребий
  
Виж още:
Преводна художествена литература /Американска литература /Разкази
Руски Паспорт
Автор:
Марк Твен
            

Легенда за Загенфелд в Германия

I.

Преди повече от хиляда години имало едно мъничко кралство, възхитително кралство-играчка, което не познавало завистта, злобата и суетата на някогашните войнствени времена. В него тихо и кротко живеели добросърдечни и простодушни люде, навсякъде царяло ласкаво неделно спокойствие и по тези земи нямало ни зложелателства, ни недоволство.
Един ден старият крал починал и на трона се възкачил невръстният му син Хюбърт, който бил толкова добър и благороден, че любовта на народа към него прераснала в страст и чисто благоговение. Само че древните гадатели при раждането му проучили звездите и направили следното пророчество:
Хюбърт ще навърши четиринайсет години и тогава ще чуе гласа на една божия твар, която ще спаси живота му. Ако кралят познае този най-сладостен звук, древната династия ще бъде продължена и народът ще се предпази от война, мор и сиромашия. Тежкљ ви обаче, ако кралят направи погрешен избор!
Когато кралят навършил тринайсет години, държавните мъже, парламентът и простият народ вече говорели само за едно: за древното пророчество. Как да го тълкуват? Хем пишело, че спасителната твар сама ще се избере в уречения час, хем пък последното изречение подсказвало, че кралят трябва сам да посочи и да се пази от погрешен избор.
Към края на годината надделяло мнението, че е най-добре малкият крал предварително да направи своя избор. И тъй, държавният съвет издал указ в утрото на първия ден от новата година всички люде да донесат в двореца своите гласовити твари. Хората се подчинили и всичко било готово за състезанието, на което кралят да определи онова същество с най-сладостен глас, което да спаси държавата. И тъй, пременен и съпроводен от главните служители на короната, кралят се възкачил на своя златен трон и се приготвил за прослушването.
Една след друга пред краля внасяли сладкопойни птици, които омайвали слуха му с песните си. Сред огромното множество от изкусни певци било много трудно да се избере един, още повече че евентуалната грешка щяла да има толкова ужасни последици. Кралят се притеснявал, страхувал се да не сбърка, губел доверие в собствения си слух. Ставал все по-напрегнат, а лицето му изразявало само едно – отчаяние. Неговите министри, които дори за миг не сваляли очи от него, веднага зашушукали: "Той загуби кураж... Хладният разум го изостави... Сигурно ще сгреши... Всички сме обречени!"
След час кралят помълчал известно време и после рекъл:
– Внесете отново щиглеца!
Щиглецът подхванал своята ликуваща песен. Кралят вече се канел да вдигне скиптъра си в знак, че е направил своя избор, но се спрял и промълвил:
– Почакайте. Внесете дрозда. Искам да пеят заедно.
Донесли дрозда и двете птички излели в двуглас чудна песен. Кралят се колебаел, но после на лицето му се изписало, че е готов с избора си. Надеждата се върнала в сърцата на министрите, в този миг скиптърът започнал да се вдига, но някакъв странен скърцащ рев се чул откъм вратата, нещо като "И-и-и у-у-у! Ооо-иии-ооо-и-о-и-о!".
Всички се стреснали. В залата влязло най-милото, най-сладкото, най-хубавото селско девойче на около девет години. Кафявите му очи блестели от детско нетърпение, но когато съзряло важните личности и раздразнението по лицата им, то спряло объркано и скрило очи зад грубата си престилка. След миг надзърнало плахо и тихо заговорило:
– Господарю мой, кралю честити, прости ми, нищо лошо не съм искала да сторя. Нямам баща, нито майка, самичка съм на този свят, но си имам козичка и магаренце и те са всичко за мен! Козичката ми дава най-вкусното мляко, а ревът на милото ми магаренце е най-сладостната музика за моите уши. Щом разбрах, че кралят ще обяви най-гласовития певец сред всички животни, за да спаси короната и народа си, дойдох право тук да чуете магаренцето ми...
Целият двор избухнал в смях, а детето побягнало обляно в сълзи. Главният министър лично се разпоредил стражите да изхвърлят девойчето и магарето му от двореца и повече кракът им да не стъпва там.
После прослушването на птиците продължило. Те пеели с всички сили, но скиптърът в десницата на краля оставал неподвижен. Надеждата бавно угаснала в сърцата. Минал час, после два, но решение нямало. Денят превалял и хората обезумявали от тревога и страх. Паднал здрач, сенките ставали все по-плътни. Кралят и неговите придворни вече не можели да различават лицата си. Никой не смеел да помръдне или да проговори. Никой не донесъл свещи или факли. Голямото прослушване се провалило и всички искали да скрият лица от светлината и да потулят тревогата в собствените си сърца.
И изведнъж от най-далечния ъгъл на залата се разнесла божествената мелодия на славея!
– Станете! – извикал кралят. – Нека камбаните възвестят на народа, че изборът е направен и не сме сбъркали. Кралят, династията и народът са спасени. Нека славеят бъде почитан из цялата страна. Така заповядва кралят!
Всички били опиянени от радост. Дворецът и градът цяла вечер сияели, осветявани от празнични огньове, хората пеели и танцували, а тържественият звън на камбаните не секвал нито миг.
От този ден славеят станал свещена птица. Песента му звучала във всяка къща, поетите го възхвалявали, художниците го увековечавали в картините си, фигурки на славеи окичвали всяка арка, куличка, шадраван или обществена сграда. Дори в кралския съвет никой не вземал важно решение, без гадателите да са разтълкували какво е изпяла свещената птица.


II.

Така изтекла половин година. Дошло лятото и младият крал отишъл на лов. Потеглил към гората с цяла свита от придворни, соколи, коне и хрътки. Постепенно се откъснал от придружителите си и се озовал сам-самичък насред гъста гора. Поел по една пътека, за която решил, че ще го изведе отново при хората му, но сгрешил. Яздел все по-нататък и по-навътре и смелостта започнала да го напуска. Паднал здрач, а той продължавал да се лута из безлюдни непознати гори. По едно време в тъмнината пришпорил коня си през един гъст храсталак, надвиснал над стръмен каменист склон, и политнал надолу. Кон и ездач се строполили в пропастта. Животното издъхнало на място, а кралят останал да лежи със счупен крак. Измъчвали го непоносими болки и всеки час му се струвал по-дълъг от месец. Напрягал слух да долови звук на надежда за спасение, но не се чувал ни глас, ни рог, ни лай на хрътки. Накрая съвсем се отчаял и рекъл: "Нека смъртта дойде, щом така ми било писано!"
В този миг звучната песен на славея огласила нощта.
– Спасен съм! – възкликнал кралят. – Това е свещената птица и предсказанието се сбъдва. Самите богове ме предпазиха от грешка в избора!
След няколко часа радостта му почнала да помръква. На краля все му се струвало, че чува приближаването на свитата си, и всеки път се оказвало горчиво разочарование, защото никаква помощ не пристигала. Точели се безкрайни еднообразни часове, а свещената птица продължавала да пее. Кралят се усъмнил правилно ли е избрал, дали не е сгрешил. Призори птицата замлъкнала, настъпило утрото, с него връхлетели гладът и жаждата, а помощ нямало. Денят нараснал и взел да преваля. Кралят проклел славея.
В този миг откъм гората се разнесла песента на дрозда. Кралят си казал: "Явно това бе истинската птица, а моят избор е бил погрешен. Сега вече скоро ще дойде помощ."
Но часове наред никой не пристигал. Кралят останал да лежи безчувствен, а когато се свестил, доловил песента на щиглец. Заслушал се с безразличие, вярата му го напуснала и той си казал: "Тези птици не могат да доведат помощ. Аз и моят народ сме обречени." Оставало му да чака смъртта, защото бил изнемощял от глад, жажда и болки. Часове наред лежал без надежда, изтерзан и умиращ. После в зората на третото утро внезапно в гърдите му се надигнал неудържим копнеж за живот и от душата му бликнала искрена и пламенна молитва към небесата да се смилят над него и да му позволят отново да види своя дом и приятелите си. В този миг от далечината долетял слаб, едва доловим... ах, колко сладостен... неизразимо приятен звук за отпадналия му слух:
– И-и-и у-у-у! Ооо-иии-ооо-и-о-и-о!
– Тази песен е хиляди пъти по-сладка от гласа на славея, на дрозда или на щиглеца, защото тя не просто носи надежда, а е сигурен знак за спасение! Свещеният певец се избра сам, както предрече оракулът. Предсказанието се сбъдва и моят живот, домът ми и народът ми са избавени. От този ден нататък провъзгласявам магарето за свещено!
Божествената музика приближавала все повече и зазвучавала все по-силна и по-ласкава за слуха на загиващия страдалец. Надолу по склона се спускало милото магаренце и си хрупало тревица. То видяло мъртвия кон и ранения крал, отишло при тях и ги подушило ласкаво. Кралят го погалил, а то коленичило на земята, както правело, когато мъничката му господарка искала да се качи на гърба му. С огромни усилия момъкът успял да се преметне върху животното и да се задържи, стискайки големите му сиви уши. Магарето отнесло краля в колибата на селската девойка. Тя го настанила на своя сламен тюфлек, дала му прясно козе мляко и после изтичала да съобщи на кралската свита.
Кралят оздравял. Първата му работа била да провъзгласи магарето за свещено и неприкосновено. Втората – да назначи това магаре в своя кабинет като главен министър на короната. Третата – да заповяда да се унищожат всички статуи и изображения на славеи и да бъдат заменени от статуи и изображения на свещеното магаре. Четвъртата му работа била да обяви, че когато селското девойче навърши петнайсет години, той ще я направи своя кралица – и удържал на думата си.

Такава е легендата. Тя обяснява защо плесенясали фигури на магарета украсяват всички старинни стени и сводове. Тя отговаря на въпроса, защо векове наред, та чак до наши дни главните министри в кралските кабинети и в повечето правителства са все магарета. Освен това хвърля светлина върху друг феномен – защо от толкова векове всички велики поеми, всички речи, книги, кралски укази и тържествени песни неизменно започват с вълнуващите думи:
– И-и-и у-у-у! Ооо-иии-ооо-и-о-и-о!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания