Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Руски Паспорт
Убийството на Юлий Цезар
Журналистика в Тенеси
Как редактирах селскостопански вестник
Жив или мъртъв
За бръснарите
Тайнственото посещение
Банкнота от 1 000 000 лири стерлинги
Дупчете, братя, дупчете!
Разговор с Артемъс Уорд
Откраднатият бял слон
Интервюто
Разказ за доброто момче
Разказ за лошото момче
Руски паспорт
Как авторът бе измамен в Нюарк
Канибализъм във влака
Разказ за любовта на ескимоската девойка
Разказът на капитана
Легенда за Загенфелд в Германия
Великата революция в Питкеърн
До кандидат-гения
Макуилямсови и автоматичната сигнализация против крадци
Смъртоносен жребий
  
Виж още:
Преводна художествена литература /Американска литература /Разкази
Руски Паспорт
Автор:
Марк Твен
            

Разказ за лошото момче

Живяло някога едно много лошо момче. То се казвало Джим, въпреки че в книгите за неделното училище лошите момчета винаги се казват Джеймс. Та колкото и да е странно, това момче се казвало Джим.
Майка му нито била силно набожна, нито страдала от тежка болест, заради която с радост да легне в гроба и да намери покой, стига да не са безпределната є любов към Джим и тревогите, че без нея светът ще бъде груб и студен към нейното момче. В книгите за неделното училище на лошите момчета майките им пеят приспивна песен с нежен, скръбен глас, целуват ги за лека нощ, после коленичат до леглото им и ридаят. Но с този малчуган нещата стояли другояче. Майка му си била съвсем читава – без туберкулоза или нещо подобно, била по-скоро дебела, отколкото слаба, освен това не се тревожела кой знае колко за Джим. Казвала, че ако синът є си строши врата, няма да е голяма загуба. Приспивала Джим с плесници и никога не го целувала за лека нощ, напротив – така го зашлевявала, че му писвали ушите.
Веднъж лошото момче откраднало ключа за килера, вмъкнало се вътре, здравата си похапнало от сладкото и напълнило буркана с катран, за да не разбере майка му. Но нито било обзето от ужас, нито чуло всевишен глас да казва: "Това е грях! Знаеш ли къде отиват лошите момчета, които излапват сладкото на добрата си майчица?" Джим не се разкайвал, не си обещал никога вече да не прави така, не отишъл при майка си да є разкаже всичко и да я моли за прошка, че тя да го благослови със сълзи на гордост и благодарност в очите. Нищо подобно. Така може би се случва с другите лоши момчета по книжките, но не и с Джим. Чудна работа! Изял той сладкото, изкискал се и си рекъл, че "светне ли се старата, ще побеснее и ще се разпищи". Един ден майка му наистина разбрала, но той енергично отрекъл и тя го набила жестоко.
Веднъж Джим се покатерил да краде ябълки, но клонът не се счупил, той не паднал, не си строшил ръката, не бил нахапан от голямото зло куче на съседа, после не му се наложило да линее с месеци наред в постелята, че да се разкае и да стане добро момче. Нищо подобно! Преспокойно си набрал ябълки и благополучно слязъл от дървото. Освен това цапардосал кучето с един камък. Необикновена история! В нравоучителните книги за неделното училище изобщо няма подобни неща.
Друг път Джим откраднал джобното ножче на учителя си, но се изплашил, че ще го открият, и го пуснал скришом в каскета на Джордж Уилсън – добро и честно момче, което обожавало неделното училище. Когато ножчето изпаднало от каскета, горкият Джордж свел глава и се изчервил, сякаш бил виновен. Оскърбеният учител го обвинил в кражба и посегнал да стовари пръчката върху разтрепераните му рамене. В този миг противно на написаното в книжките между тях изобщо не се явил никакъв беловлас висш съдник, който да го спре с думите: "Пощадете невинното момче – ето го подлия престъпник!" Джордж отнесъл боя, вместо с почести да го поканят в дома на висшия съдник, а Джим бил предоволен, защото много мразел примерните момчета и не пропускал да каже, че "не може да ги диша тия сополанковци".
А най-странното от всичко било, че една неделя Джим отишъл да кара лодка и не се удавил! Друг път го застигнала буря, докато ловял риба в неделя, и не го ударила мълния! Хубаво прегледайте книгите за неделното училище, преровете ги страница по страница, никъде няма да намерите такъв случай. Изобщо! Защото там пише, че всички лоши момчета, които карат лодка в неделя, неизбежно се давят и излязат ли на неделен риболов, върху им се стоварва мълния. Как Джим се е отървал от всичко това, си е пълна загадка.
Сигурно магия пази този Джим, защото дал на слона в зоологическата градина тютюн за дъвчене, но той не му откъснал главата с хобота си. Не успял да обърка ментолова есенция с азотна киселина, не си прострелял три-четири пръста с откраднатата пушка на баща си. Даже веднъж в яда си ударил сестричката си в слепоочието, но тя не започнала да припада в дългите летни дни, нито издъхнала с нежни думи за прошка на уста, които да удвоят мъката в разбитото му сърце. Нищо подобно – останала си съвсем невредима.
Накрая Джим избягал от къщи и заминал отвъд океана. Когато се върнал след години, не го посрещнала вестта, че обичните му спят своя вечен сън в тихия двор на църквата и че обраслата с бръшлян къща на детството му отдавна се е превърнала в развалини. Съвсем не, той се прибрал у дома пиян като кирка и тутакси се озовал в полицейския участък.
Минало време, той се оженил и се сдобил с голяма челяд. Една вечер посякъл цялото си семейство с брадва, после натрупал състояние от всевъзможни измами и мошеничества и сега е най-злият и коварен мерзавец в родното си място. Уважават го хората, защото е един от законодателите в щата.
Така че този грешник Джим е по-голям късметлия от всички онези лоши момчета на име Джеймс от книгите на неделното училище.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания