Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворения
Хубаво момче
Малка приказка
Суроваки
Врабча сватба
На Еленка
Жерави
Пеперудка
Сурваки на децата
Зимна вечер
Страшната шейна
По жътва
Цъфналата слива
За разтуха
Ясна басня
Пролетна приказка
Бик и елен
Вее топъл юг
Сурва, весела година
Кокиче
Дядо Мраз
Зайчето
Венци
Весели очички
Врабче
След ваканцията
Дядо Мраз
Баба Марта и децата
Кой?
Сбогом, птички!
Иде пролет
Зайо-Байо
Страшен сън
Есен в гората
Жерави
Колко чист...
Чучулига
Две врабчета
Първи сняг
Цифри-бележки за успеха
Почна учебната година
Цветен месец
Калинке-Малинке
Баба Марта се накичи
Врабчето зиме
Чудната певица
Под есенното слънце
Майска песен
Мамо, събуди ме
Юни
Лош предвестник
Предпролетен сън
Зимна приказка
Два ветрища
Добре дошел, кос
Пролетта да поздравим
За листенцата
Новите другари
Есен
Сънят на поточетата
Гост
Малък Сечко
Отиват си вече
На декември
Врабчово писмо
Зима без сняг
Гладното чавче и аероплана
На полето
Пролетен празник
Кукувице, самотнице
Къса приказка
Ах, летото вече мина
Моите книжки
Излъганият дявол
Сняг нощеска наваля...
Мартеничка
Косачи
Лято
Другарска разходка
Жабешка песен
Кукувица кукна пак
Април
Цар Мраз Първи
Птичка и дете
Прощавайте, кукли
Щурче–Свирче
Майски празник
Пролет
Синигерова жалба
На шейната
Домашното огнище
Глухо шушнат си горите
Трето приключение на Търкалан, Грухталан и Патаран
Предпролетна песен
Пекна слънце
Пусти скакалец
Дете и врабче
На шейната
На щуреца
Мечо слънце
Идат вече
Първото цвете
Първа слана
Първият час
Хей, юнак
Кукувица кука
Хей, шейнице моя малка
Предпролет
Къде?
Край на зимата
Пред дъжда
Жаби
Под нашата стряха
Приказка
Поточе
Есента запея
Воденичка
Самохвалец
Пролетна картинка
Баба Марта
Есен златокоса
Лъжливо слънце
Слънчице
Кокиче
Немирници
Българска майка
Меча зима
Родно село
Гроздобер
Олеле, мамо
Първият училищен ден
Добре дошли!
Жътва
Тръгнал жабок
Празник
На Баба Марта
На припека
Пчелица
Кацна бръмбар на трънка
Първо слънце
Септември
Дядо Сечко
Баба Марта винце пила
Веят ветрища
Април
Радостният Чочо
Теменужка
Прощавайте, пътници-птици!
Нова песен
Днес във дневника ще драсна…
Есен и песен
Млад овчар
Бяло и черно
Кокиче, кажи ми
Зайо
Вали, вали
Снежинка
Училищна песен
Падна сребърна слана
Майска нощ
Вечер
Мойте ластовички
Снежен ден
Облак
Жаба
Златна есен
Приятели
Чуден рисувач
Ласто-ласто-ластовичко
Стара баба на дренки
Куко и Пипе
Кукувица кука
Ваканция
Сама Лисана в капана
  
Виж още:
Детска литература /Поезия
Стихотворения
Автор:
Елин Пелин
Eлин Пелин (Димитър Иванов Стоянов) (1877–1949) Роден в Байлово, Софийско, днес град Елин Пелин на 18 юли 1877 г. Истинското му име е Димитър Иванов Стоянов. Псевдонима си Елин Пелин взема под влияние на писателя Тодор Влайков и с идеята да представи горчивата истина за българското село, както е горчив пелинът. През 1895 г. излизат първите му печатни произведения -разказите „Мило е отечеството” и „На майчина гроб”. През първите години на ХХ век издава четири броя на списание „Селска разговорка”, което пише и редактира почти сам. Списанието има голям успех сред учителството, за което е предназначено. Назначен е на служба в Университетската библиотека от министъра на просветата Иван Шишманов и излиза първата му книга с разкази. В периода 1906-1907 г. е командирован е във Франция заедно с поета Пейо Яворов с мотива „да научат език и да видят европейска култура”, „да се поотракат”. Живеят в Нанси и в Париж. След завръщането си е назначен в хранилището на Народната библиотека. Между 1926 и 1944 г. работи като първия уредник на музея „Иван Вазов” в София. Участва в редактирането на хумористичния в-к „Българан” (1908-1909), на литературното списание „Слънчоглед” (1909). Редактор във в-к „Развигор” (1921-1924). Редактира детски издания като „Веселушка”, „Чавче”, „Светулка”. Член е на редакционния комитет на в-к „Септемврийче” (1945-1949). През 1940 е избран за председател на Съюза на българските писатели, както и е член на Българската академия на науките. Умира през 1949 г. в София като отдавна признат класик на българската литература. Елин Пелин разказва за своите шопи, за своето село. Той си поставя като главна художествена задача да покаже „какво става на село”. Но неговият идеал е патриархалното българско село преди епохата на класово разслоение. Като художник с обострен усет за промените в бита и нравите на селяните, той вижда социалните процеси, които разрушават патриархалния модел и пораждат драмата на героите. През 20-те и 30-те години на XX век Елин Пелин пише предимно за деца -лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки. Произведенията му за деца са изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие. Автор е на един от най–хубавите български юношески романи 2 части – „Ян Бибиян” (1933) и „Ян Бибиян на Луната” (1934), на книгите „Златни люлки” (1909), „Кумчо–Вълчо и Кума–Лиса” (1918), „Гори Тилилейски” (1919), „Сладкодумна баба” (1919), „Правдата и кривдата” (1920), „Песнички” (1927), „Поточета бистри” (1931), „Приказки и басни” (1949) и др.
  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания