Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Гусла
Из „Гусла” (1881)
Трябва!
На Ком
Звукове
Гълъби
Апатията
Епитафия
На детето
Сантиментална разходка по Европа
Поет и вдъхновение
Дъхът на пролетта
При гробът
Среща
Оставете ме да плача
На бала
Старият книгопродавец
Злочеста
Дай ръка!
Дипломираните
Малини
Зимна вечер
Уломки
Пустота
Практическият человек
Мила момне
Светете, тихи небеса...
За любовта не говори...
Царят умря!
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Гусла
Автор:
Вазов, Иван

При гробът

(На загиналите солдати (часови) в пожара на 25 декември 1880 в Пловдив)

Спете тихо, служители прости
на дълга, на светата родина,
мир на ваште страдалчески кости,
чест на вашата скръбна гробнина!

Млади йощ, бой и смърт невидели,
вий знаяхте как се храбро гине,
вий знаяхте, о синове смели,
що е чест и безукорно име.

Вий казахте: „Да умрем е тежко
без борба, на стихията жертва,
но за нас няма студ, няма жежко
при дълга, при войнишката клетва.”

Нека лютият дим да ви дави
и свирепият плам да ви пали –
вий остахте всред мъките прави,
никой своя живот не пожали.

Изтърпяхте страдания много!
Но смъртта пред страха бе приятна.
Вий честта си запазихте строго,
вашто знаме остана без пятно.

Спете тихо... България праща
вам венец и от зло се не плаши,
таквиз синове честни дор ражда,
дор я кичат гробове кат ваший.

1881

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания