Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Гусла
Из „Гусла” (1881)
Трябва!
На Ком
Звукове
Гълъби
Апатията
Епитафия
На детето
Сантиментална разходка по Европа
Поет и вдъхновение
Дъхът на пролетта
При гробът
Среща
Оставете ме да плача
На бала
Старият книгопродавец
Злочеста
Дай ръка!
Дипломираните
Малини
Зимна вечер
Уломки
Пустота
Практическият человек
Мила момне
Светете, тихи небеса...
За любовта не говори...
Царят умря!
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Гусла
Автор:
Вазов, Иван

Среща

Във живота сме жъртви и двама,
по сляп случай се сбрахме, сближихме;
между нази дълбока бе яма,
ний безумно се в нея фърлихме.

Ний не бяхме за щастье родени,
чужди бяхме по дух, по сърцата,
нашта свръзка бе знак за мъченье,
тя бе присмех горчив на съдбата.

Помня аз, о душице злощастна,
твойто първо и тайно страданье
и борбата в сърце ти безгласна,
що задуши туй гордо признанье.

Нашта дружба била би по-къса
и раздялата – лека, без горест,
мойто сърце не щеше се къса,
нито твойто да плаче от болест!

Аз не щях да те любя безумно,
нито ти да ме любиш и мъчиш,
като трябвало скоро, безшумно
аз от теб, ти от мен да се лъчиш.

Разделихме се. Мрачна далечност,
време, бездни стоят между нази;
ала сякам и сaмата вечност
аз за тебе ща, душо, прегази.

Ала не!... Да те видя не смея!
И напразно защо да се мъча?
Аз не могьл бих с теб да живея,
ни отново от теб да се лъча.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания