Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Гусла
Из „Гусла” (1881)
Трябва!
На Ком
Звукове
Гълъби
Апатията
Епитафия
На детето
Сантиментална разходка по Европа
Поет и вдъхновение
Дъхът на пролетта
При гробът
Среща
Оставете ме да плача
На бала
Старият книгопродавец
Злочеста
Дай ръка!
Дипломираните
Малини
Зимна вечер
Уломки
Пустота
Практическият человек
Мила момне
Светете, тихи небеса...
За любовта не говори...
Царят умря!
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Гусла
Автор:
Вазов, Иван

Злочеста

О, недейте обсипва с презренье
тая жъртва без име в света,
помислете как страшно тя вене
йоще млада в срама и в скръбта.

Съжалете таз хубост нещастна,
съжалете тез мокри очи,
таз тъга безнадеждна, безгласна,
що в них ясно, тъй ясно личи.

Не заслужава тя съд безпощаден
(тя е гладна, трепери от студ).
Ваший смях е язвително-хладен,
ваший поглед – убийствен и лют.

Може би не сама тя прегърна
доброволно таз горка съдба,
не веднага от правий път свърна,
не пропадна без тежка борба.

Тя падна под гнева на живота,
като хиляди други в светът,
за да буди вражди и охота
и да лази нищожна в прахът.

Не гонете я с хули, и тя е
равна нам и доброто желай,
тя е щерка, сестра, тя жена е,
и тя чувствува, мисли, страдай.

Тя бе слабо и крехко създанье,
разчовъркайте ваште души,
усетете на миг състраданье
към цвета, що го буря скърши.

Ти далеч си от Рона кристална
и от родното слънце, климат!
Сиротице, каква чест печална
те донесе в тоз край непознат?

Подслон никъде ти не намираш,
ти си странна, под чуждо небе,
ти за помощ ръка не простираш,
и да простреш, напразно ще е.

Не за шум, веселби, не за корист
тя тури си тоз търнов венец!
Помислете си нейната горест!
Представете си нейний конец!

Каква скръб безнадеждна я губи!
Я се взрете в туй бледно лице,
задушете инстинктите груби
и попитайте вашто сърце:

кой ли вихър я в бездната фърли?
Кой ли удар я млада свали
във разврата и нуждите върли,
в туй море, пълно с рев и скали?

Дали зло? дали страст пък фатална?
или глад? ил вражда? ил любов?
Кой разбра участта й страдална?
Кой чу нейний отчаяний зов?

Кой е крив? Обществото ли? Тя ли?
Ил живота – енигма, мечта?
Ил живота, де никой не жали
сред голямата, вечна борба?

Дето страстите нам са кърмило,
а пък слепият случай закон,
дето злото навред се е впило
и нещастьето дигнало трон!

Ний не знайм! О, не фърляйте и камен,
замислете се вий по-добре
и духът, в който грей божи пламен,
ще прости ил поне разбере...

Пловдив, ноември 1880

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания