Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Гусла
Из „Гусла” (1881)
Трябва!
На Ком
Звукове
Гълъби
Апатията
Епитафия
На детето
Сантиментална разходка по Европа
Поет и вдъхновение
Дъхът на пролетта
При гробът
Среща
Оставете ме да плача
На бала
Старият книгопродавец
Злочеста
Дай ръка!
Дипломираните
Малини
Зимна вечер
Уломки
Пустота
Практическият человек
Мила момне
Светете, тихи небеса...
За любовта не говори...
Царят умря!
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Гусла
Автор:
Вазов, Иван

Дипломираните

Non, d’aucune chevalerie
Je n’ai le brevet sur velin.
Je ne sais qu’aimer ma patrie,
Je suis vilain et tres vilain.
                           Beranger

Да, господа, така, невежествен съм аз!
Не съм достоен, знам, да бъда между вас.
Злочест съм аз, уви, че в мойта младост трома
кат вази не грабнах поне една диплома,
за да блеща всегда с таз книга-талисман,
що ректор някой си небрежно ми надраска,
и с нея да вървя надменен, горд, засмян,
и да ми служи тя за було и за маска
на всичко, всичко, що бездарно, тъмно, зло
природата тури под моето чело
и кат разковник скъп към щастье да ме води
през всичките врати и служби, и доходи.
Наистина, простак, невежествен съм аз,
не съм прахосал част от мойта пролет тъмна
да свърша някой курс и някой още клас,
да мога по-подир със право аз да гръмна:
„Коленичете вси, и малък, и голям!
При вас спасител същ и гений днес довтаса!
Аз чел сам Блунчли; Фохт и Кант и – Дарвин сам
в главата ми стоят; другар ми е Бентам,
учил съм даже таблиците на Лапласа!”

О, не, не съм учен и в ваший горд разряд
кат мен невежа път не може си пробие.
Туй казвах си го аз, казахте го и вие.
Аз прост съм человек, и сам съм виноват!
Кат вази не успях, завършил факултета,
кат бомба таз страна да стресна, да връхлетя
и от обскурна твар – без подвизи, без труд,
богат да стана в три дни – във четири – прочут!
(Страната туй дължи на мойта свяст висока)
и по каприза свой съдбата u безока
да поведа без страх в каквато щъ посока.

Аз нямам право днес кат вас да съм хлевуст.
Оскъден съм сега от знания дълбоки,
на книгите не знам названьята изуст,
за слава нямам аз претенции високи.

Аз бедно съм дете на естеството днес,
кумирът ми е друг, не ваший интерес.
Аз малко се учих и малко ази чина.
Не съм донесъл плод от никоя чужбина.
Под тоя небосвод родих се и раснaх,
и само тоз въздух отечествен дишaх,
и – саморасляк див – на тая почва дива
намирах си храна и пиях струя жива.
Навикнах йоще млад да вярвам в честността,
да мисля, че у нас към ближний любовта,
съзнаньето в дълга, полетът към зората,
към правдата света, към зрака, към борбата
готовността за все: за жъртви, за беди,
когато се касай за работи свети –
неща, излишни вам и много редки тука –
за мене са поне най-красната наука!

Таз книга четох аз. Не мога като вас
с загадъчен диплом звездите днес да свалям
и с гръмки имена аз мойто да разфалям,
да казвам що знам аз, а не какво съм аз.

А имам йоще таз наивност във светът
да мисля, че сърцето трябва при умът,
че нашият кумир не състои в златото,
че можем, ако щем, и без скрепен диплом
да бъдеме добри и честни мълчешком.
Доброто аз не правя, но верувам в доброто.
Далеч е идеалът, но аз го гоня пак.
Аз слаб съм и неук, но пак се сещам як
и трудя се безспир на всякой, който чува
и търси красното с приветливо лице,
туй слово да предам, що в моето сърце
природата го вдъхва и господ го диктува.

Така е, господа. Блестящият диплом
не може днес да е, по моя разум хром,
мерило и аршин на нашата полезност
и несъмненен знак за несъмнена честност.
Примери мога дa, и не един, не два,
че без диплом гръмлив, без шум и без слова
мнозина братя вън от учената класа
и без да са поне слушали за Лапласа,
умяха с своя труд, заслуги и талент
да си въздигнат в нас нетленен монумент.
И тоз хартиен къс, челото ви що киче,
не може ви предa стан по-друг, по-висок
и на забвеньето от червяка жесток
не може ви спаси във гроба ви дълбок.
Защото изворът на всякое величье
във дарбата стои, не в външното отличье
и славните мечти в сърцето ни цъфтят,
и само оттам могат високо да летят.
И Левски беше прост. Черковният канон
бе всичкият му курс. А вижте как грей он!
И Ботев, тоз герой, тоз мрачния певец,
и без диплом умря в Балкана кат борец.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания