Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Гусла
Из „Гусла” (1881)
Поезията
Двете сестри
Зимна песен
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Гусла
Автор:
Вазов, Иван

Поезията

Ако ти някой каже,
че нищо веч не важе
поезията тук;
че тя е вещ бездушна,
излишна и ненужна
и само празен звук;

че който се пленява
от нея, смешен става
и считат го за лек;
че тя не грей, не чуди
и никой дух не буди
във тоз реален век;

ако това ти каже
и философът даже,
не верувай тогаз.
Поезията в нази
всегда ще да запази
свой трон, светлик и власт.

Кой смей да уверява,
че слънцето не сгрява,
че кремът зле вони,
че славеят не знае
ухото ни да смае,
че мая не плени?

Поезьята е чувство –
божествено изкуство.
У млад или у стар –
у всите души тя е,
де ту се мълком тае,
ту с буен пламти жар.

Навярно друг е векът,
мени се человекът.
възреньята, духът.
Нърави, нужди нови
въз други веч основи
положиха светът.

Поезията красна
обаче не угасна!
И никой друг преврат
не ще да я убие,
защото тя се крие
в душевният ни свят.

У богът и у царят,
у робът и козарят
поезията трай
и ще да трай, додето
в гърди ни бий сърцето,
вълнува се, играй;

додето има младост
и страст, и скръб, и радост
в живота ни суров;
дор розите миришат,
дор смъртните въздишат
от яд и от любов!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания