Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Гусла
Из „Гусла” (1881)
Трябва!
На Ком
Звукове
Гълъби
Апатията
Епитафия
На детето
Сантиментална разходка по Европа
Поет и вдъхновение
Дъхът на пролетта
При гробът
Среща
Оставете ме да плача
На бала
Старият книгопродавец
Злочеста
Дай ръка!
Дипломираните
Малини
Зимна вечер
Уломки
Пустота
Практическият человек
Мила момне
Светете, тихи небеса...
За любовта не говори...
Царят умря!
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Гусла
Автор:
Вазов, Иван

На Ком

Отселе я вижу потоков рожденье
И грозное первых обвалов движенье.
                                           Пушкин

Оставих ви без горест, о весели долини,
ливади миризливи и сенчести градини:
високо, към небето, стреми се моят кон.
Аз чувствувам се близко до светлий небосклон.
А ямите бездънни ми зеят под краката
и буките столетни шумтят в дълбочината.
На пътя ми, въз върха, висок, пустинен, див,
бял облак се изпречва, кат призрак странен, жив,
и движи се, и мърда над стръмнините крути,
като кораб въздушен с платната си надути.

Зад мен, пред мен се дигат плешивите глави
на ридове, покрити със папър и треви;
ветрищата играят и конят ми послушни
по стръмнината пъпли с извивки лъкатушни.
Пред взора ми омаян, от север и от юг,
на всякоя минута изпъква изглед друг
и нови хоризонти, и небеса по-ясни,
и видове чудесни, един от друг по-красни,
гори, поля, долини се сливат в чуден цвет,
хармония и хубост, и тишина навред!

Но ето ме на върха и вихърът мъгляви
пред мен кат сън премина, простора ми остави.
О, чудо! О, картина! Кацнал на тез скали –
на тоз престол грамаден на бури и орли, –
аз гледам в далний север, през степите сънливи,
премрежения призрак на Дунава светливи;
на юг се очъртава сред океан злато
на Витоша гигантска сърдитото чело;
зад нея снежна Рила огромни дига плещи,
а по-далеч се мяркат Родопите зловещи.

А още по-нататък аз жадно впивам взор
и фъркам със душата през синия простор
в оназ страна печална и сродна, и прекрасна,
де мойте братя пъшкат в неволя най-ужасна.
Забравени от нази, от бога, от светът,
на мстителния варвар те падат под гневът.
И виждам там при Вардар, шумливи и кристални,
окови и тъмници, и образи страдални,
очи, ръце, напразно обърнати към нас!
О, братя македонци, поклон горещ на вас!

Един сред тез пространства, избягнал от светът,
на тез пустини неми понятен ми й гласът.
Свидетели безсмъртни на векове минaли
аз в тях чета, разбирам, кат в някои скрижали,
на мирови преврати дълбоките следи
и славата геройска на нашите деди.
И в облаците, дето на върха там се трупат,
кат ято сиви орли накацали въз трупът,
аз видя сенки сродни и духове безчет,
слезнали от небето на тоя долен свет.

Пред мойте очи будни, пред моят ум крилат
от призраци и мисли минува рой познат;
миналите епохи с сегашната се срещат
събитья стари, нови в едно се кадро смещат,
на робството при стона ехти победний звук,
юнаци, мъченици ведно възкръсват тук:
при Крума стои Ботев, при слепият Иваца
е Левски, герой разпнат; при Симеона каца
орелът руски; Гурко сьс Самуила там
ведно летят и водят дружините насам...

Оттук окото волно прегради не намира.
Вселената пред мене покорно се простира.
Душата гордо диша. От тия планини
умът към нещо светло, голямо се стреми,
и както тез могили, без тръне и без храсти,
душата ми е чиста от зависти и страсти,
и пълна с упоенье, забравя за светът,
при туй величье нямо утихнува ядът
и само ветровете – възушни буйни орди,
от връх на връх пренасят напевите си горди.

Приветствувам ви сладко, далечни висини –
Амбарице, Купено, в лазурни глъбини
челата си забили безгласни великани,
мен родствени и близки, със облаци венчани.
Картините ви дивни познати са на мен,
те спомени възбуждат свещени тоя ден
за дни фъркати, красни, кога с другари млади,
като сърни летяхме над бездни, водопади
и от хълмите голи ветрищата със вой
отнасяха кат плячка далеч калпака мой.

Минаха веч години от туй щастливо време.
Ала и днес духът ми, кат фърля всяко бреме,
крилат лети, играе в лазура и светлика
над твоите обятья, о, планино велика!
Аз жадно се опивам с безкрайния ти шир,
с живителний ти въздух, с дълбокия ти мир,
със твоя вид чудесни, със твойта дива хубост,
със твоята свобода и девственост, и грубост.
И кат орела диви – твой домакин крилат,
аз гордо поглед фърлям над всичкий долен свят.

Берковица, 1880

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания