Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Гусла
Из „Гусла” (1881)
Трябва!
На Ком
Звукове
Гълъби
Апатията
Епитафия
На детето
Сантиментална разходка по Европа
Поет и вдъхновение
Дъхът на пролетта
При гробът
Среща
Оставете ме да плача
На бала
Старият книгопродавец
Злочеста
Дай ръка!
Дипломираните
Малини
Зимна вечер
Уломки
Пустота
Практическият человек
Мила момне
Светете, тихи небеса...
За любовта не говори...
Царят умря!
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Гусла
Автор:
Вазов, Иван

Дъхът на пролетта

Сладкий дъх на пролетта
до нас иде вече,
призракът на младостта
трепти отдалече...

Йоще клоните стърчат
без цвят и без шума
и дъбравите мълчат
без песен, без дума.

Планините с зимен сняг
венчани са всички,
равнината е без злак,
въздухът без птички.

Но духът на пролетта
невидим се носи
и надеждата света
трепка ни с крило си.

Ах, усещам я и аз
пролетта прекрасна,
чувам и аз нейний глас,
макар и да гасна,

макар че веч на света
без радост се скитам,
с зимите, не с пролетта
години си считам;

макар че цветята мен
нищо ми не вричат
и декември с май засмен
в нищо не отличат.

Скоро ще се разшумят
долини, горички
и цветя ще се явят
ведно с лястовички.

Ведро небе ще синей
над златното слънце,
под земя ще се засмей
и малкото зрънце.

Ах, усещам пролетта.
пролетта омайна,
по таз тиха дремота
и хармонья тайна,

по тоз топъл дъх свещен,
що света упива,
по туй сърце, дето в мен
тъй силно се свива!...

Пловдив, 1881

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания