Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Чифликът край границата
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Глава 28
Глава 29
Глава 30
Глава 31
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Романи
Чифликът край границата
Автор:
Йовков, Йордан

Глава 10

Между Давид Кьосето, бащата на Йосифа, и Манолакя съществуваха стари връзки. Преди години, когато още нямаше сеялки, Давид беше "тоумджията" на чифлика, т. е. той засяваше нивите, защото сеенето с ръка беше мъчна и тънка работа... Тъй, година след година, Давид стана свой човек на Манолакя, а Йосиф и Нона се знаеха още от деца. Йосиф беше с две–три години по-голям. Докато бяха малки, те рядко се спогаждаха, защото Нона, като всяко разглезено дете, беше своенравна, искаше да я слушат, да властвува над другите, а синът на Давид Кьосето не се покоряваше лесно и също като баща си беше заядлив и присмехулник. По-нататък, колкото повече растяха, те се срещаха все по-рядко и ако не бяха чужди един на друг, не бяха и много близки. Това лято, като се върна от чужбина, Нона завари не предишния Йосиф, а възмъжал, умен и симпатичен момък. Не беше и грозен. За Нона не беше мъчно да разбере, че една от учителките в Сеново, някоя си Славка Шанова, като че не беше равнодушна към Йосифа, нито той към нея. А това, както сама Нона казваше, тя не можеше да търпи. Вътре в една седмица всичко се промени – оскърбена, отчаяна и разплакана, Славка веднага след изпита си замина, а Йосиф и Нона се сприятелиха много и ходеха все заедно. Не след много в Сеново се появи и Галчев.
Към сина на Давид Кьосето Манолаки имаше особена слабост. Детето, което беше милвал едно време, когато баща му го довеждаше в чифлика, сега беше умен и добър момък. По-нататък Манолаки не искаше да слуша нито за "крайните идеи" на Йосифа, както се изразяваше кметът Алекси, нито обръщаше внимание на клюките, че Йосиф бил бунтувал селяните против него. Строг и затворен спрямо другите, с Йосифа той обичаше да се разговаря и за политика, и за всичко. Освен туй, тайно от домашните си, той прибягваше до помощта на Йосифа и в някои свои сметки.
От чардака те бяха минали в стаята на Манолакя. И тук имаше миндер до прозореца, но Манолаки беше седнал по турски на чергата – нему тъй му беше по-удобно, – а Йосиф седеше на стол до него. Помежду им имаше куп книжа.
– Вземи сега пък тез, Йошка – каза Манолаки, като извади из един плик връзка търговски писма. – Прегледай ги, събери числата и ми кажи колко правят. – Той поправи очилата си, потърси цигарите из джебовете си и добави: – Всичко туй са стари боклуци. Да видя барем колко правят.
Йосиф започна да преглежда писмата едно по едно, като в същото време написваше по една цифра на един лист, събра ги най-после и подаде листа на Манолакя.
– Ето колко правят – каза той и докато Манолаки гледаше цифрите, той се обърна към прозореца и се замисли. Лицето му беше продълговато, слабо, но със здрава червенина, имаше гъсти руси коси, изправени над челото му, и руси мустаци. Той не си бръснеше мустаците, както правеха всички млади хора, и макар да бяха доста длъжки, не го правеха по-стар, нито пък закриваха червените му, хубаво очертани устни. Като баща си, и той беше синеок.
Манолаки прочете веднъж и дваж дългата цифра, остави листа настрана и поклати глава:
– Няма да се отървем от тез борчове, Йошка! Да изгребем храната от хамбарите до зърно и да я продадем, пак няма да се изплатим. Ти какво се замисли?
– Нищо, уморен съм малко.
– Няма, няма – подзе Манолаки. – Тошо закара пак в града три-четири каруци. И то, магарето недно, трябваше да си доде снощи, а още го няма. Ще ме разсипе тоз моя син, Йошка. Прахосник! Дай му само да яде и пие, дай му да пръска пари.
– Е, дядо Маноле – усмихна се леко Йосиф, – парите трябва да се харчат. Тъй е по-добре. Тъй ще видят полза и сиромасите.
– Хм... знам, знам. Разбирам, Йошка, разбирам. – Манолаки се подигна с мъка и тежко тръгна към долапа, гдето си държеше книжата. – Разбирам те аз тебе, Йошка. Е, слезли ли са червените на Дунава? Ще додат ли тука?
– Има да падат чорбаджийски глави, дядо Маноле! – засмя се пак Йосиф. Манолаки, както пристъпяше с малки крачки и се поклащаше, махна с ръка, като че искаше да каже: "Нека става що ще, аз съм стар!"
Йосиф пак се замисли. Той си спомни как веднъж в училището, върху чиновете в празната класна стая, бяха седнали той, Нона и Славка. Той приказваше само с Нона, за Славка беше забравил. И изведнъж тя закри очите си с ръце и заплака с глас. Йосиф добре помнеше, че вън валеше дъжд и гърмеше. "Аз ще й кажа всичко – мислеше си той за Нона. – Ще й прочета писмата на Славка. Нека види жертвата си."
– Дето имаш да даваш, не ти прощават, а който има да ти дава, не иска да знае – говореше Манолаки, като се връщаше и носеше една сгъната хартия. – Я виж тук, Йошка, има ли писано нещо за пишманлък. Тоз кондрат е за дюкяна ми в касабата.
Йосиф прегледа договора: имаше наистина предвидено условие за "пишманлък" и тъй като сумата беше доста голяма, Йосиф погледна Манолакя и се усмихна. След туй той му прочете целия пасаж. Като свършиха и тази работа, Йосиф стана. Той беше чул, че Санка говори на двора, а Нона беше останала в къщи.
– Къде скочи? Ще излезеш ли? – каза Манолаки. – Хайде излез, то колкото работа имаше, ний я свършихме. Ами ти имаш вестници – каза Манолаки, когато Йосиф беше вече до вратата. – Я дай да ги прегледам.
Йосиф извади вестниците от джоба си и му ги даде. Той мина в стаята, гдето беше Нона, и я завари, че стои нрава до отворения прозорец – навярно беше го познала по стъпките му. Тя не се обърна и не погледна Йосифа. Леко усмихнат, той мина и седна до масата.
– Както виждам, много сте любезни с гостите си – каза той, като взе една книга и я разгъна. Нона пак не се обърна. – Е, да, то зависи кой е гостенина. Ако беше друг – той натърти тая дума, – друго щеше да бъде. На такъв гостенин можем да се хвърлим и на шията.
Нона се обърна изведнъж. Тя държеше ръцете си отзад. Колкото и да беше разсърдена, хубавото й лице не можеше да се загрози. И сега на него като че имаше една усмивка, скрита под гневния блясък на очите й, разляна Навсякъде по лицето й, без да може да се долови где е – на устните й или около очите с тъмните й клепачи, спуснати наполовина.
– Как не те е срам! – каза тя. – Хубаво си направил, та искаш и да те посрещам. След като си ми написал туй писмо. И какви изрази, боже, какви изрази! О, аз няма да забравя туй! Никой досега не е посмявал да ми каже такива думи, никой, никой. И аз се чудя как си дошел! Как стоиш още!
Йосиф се загледа в книгата, която държеше, като че се мъчеше да прочете нещо. "Ей сега ще й кажа всичко – помисли си той, като усети, че кръв нахлува в главата му. – Да се свърши всичко." Той мислеше да й каже как тя се показваше увлечена в него – а може да е била увлечена – само да отстрани Славка. А сега, когато вижда, че той я обича, тя се преструва на добродетелна годеница и не иска да си спомни какво му е говорила и как се е държала с него до вчера. Йосиф все гледаше в книгата. "Но ако й кажа всичко туй, тя ще избяга и аз повече няма да я видя" – мина му през ума, хвърли книгата на масата и се усмихна.
– Е, Ноне, не се сърди. Прощавай, сбърках. Най-после аз исках да ти дам някои съвети.
– Съвети? Какъв си ми ти да ми даваш съвети?
– Какъв съм ти! Приятел съм ти.
– Не си ми приятел ти.
– Е, добре де – каза Йосиф и се позасмя. – Аз не забравям, че моя баща е бил слуга у вас и аз съм ваш покорен роб.
Нона го погледна учудено и весело в същото време: тя познаваше тая негова черта – да иронизира сам себе си, когато е принуден да отстъпи от нещо.
Те заговориха по-спокойно. Йосиф знаеше, че наместо да се спира Нона в увлечението й, по-добре е да се остави, за да се върне сама след първото разочарование. Но той беше ревнив, оплакваше се, укоряващ Нона и разговорът им отново се превърна на караница. Между друго Йосиф разказа какво се говореше в Сеново за Нона и за Галчева. Тия селски клюки дразнеха Нона, във възмущението си тя все повече се разпалваше и по-високо издигаше гласа си. Изведнъж тя скочи и се упъти към вратата.
– Ти измисляш всичко туй! – извика тя. – Само за да ме ядосват. Ще говориш ли още?
– Няма, няма вече, Ноне – усмихваше се Йосиф.– Ще приказваме за друго. Седни, седни си на мястото.
Нона го изгледа, повърна се няколко крачки, но не седна.
– Какво се карате? – каза Санка от вратата, като гледаше със засмените си очи ту единия, ту другия. – Какво имате да делите, та се карате?
– Ето Санка, ето една добра душа – каза Йосиф. – Ела, Санке, ела.
– Ти, Йосифе, не вземеш да разкажеш какво има в село, ами... Какво прави дядо Давид?
– Той се занимава сега с важна работа – каза Йосиф. – Праща пчелите си да крадат мед от пчелите на Кутмака.
Нона и Санка се засмяха.
– Наистина, дядо Тодор разправяше за туй – каза Санка. – Но възможно ли е?
Йосиф беше намерил между книжата на масата една малка фотография на Нона и я гледаше.
– Ноне, много хубаво си излязла тук – каза той. – Аз ще я взема за спомен. – Той посегна да тури фотографията в джоба си, но Нона хвана ръката му и я измъкна.
– Не ти давам нищо аз. Не заслужаваш!
– Не може, Йосифе –обади се Санка. – Нона не бива да дава портрети, че е годеница.
– Да, годеница е – каза Йосиф. – Но кой й е годеника?
– Ти си ми годеника – разсърди се Нона. – Много добре те разбирам. Ей за тия думи не те обичам аз тебе.
Йосиф се побави още някое време. Каниха го да остане на обяд, но той не се съгласи и стана да си ходи. На чардака той се отби при Манолакя да си вземе сбогом.
– Много здраве на баща ти – заръчваше му Манолаки. – И пак да додеш, Йошка. Вземи си вестниците, аз ги прочетох.
Един селянин си показа главата над оградата и извика:
– Даскале, хайде да ходим, че закъсняхме.
Той беше с големи руси мустаци и от гърлестия му глас двете кучета, които бяха вързани в двора, скочиха, раздрънкаха веригите си и залаяха.
– Бай Герге, ти слез към кладенеца – каза му Йосиф. – Аз ще те стигна.
Йосиф си взе сбогом с Манолакя и Санка, простря ръката си към Нона, но тя не я пое и каза:
– Аз ще дода да те изпратя.
Когато бяха близо до кладенеца, гдето чакаше каруцата, Йосиф се спря.
– Ноне, ти беше много лоша с мене днес. Нито една добра дума не ми каза. А пък сега аз – гласът му потрепна – тъй имам нужда от добра дума. Много грижи имам, много работа. И страшна отговорност. Аз съм, ако искаш да знаеш, в най-решителния завой на живота си.
Нона го погледна.
– Туй пък какво е? Какво приказваш?
– Ноне, много работи бих ти казал аз, но на тебе, като на децата, може да се говори само на шега.
– А, тъй ли?
– Не се сърди, Ноне, аз ти казвам право.
За миг той поиска да бъде искрен с Нона и да й каже какво го мъчи и какво му тежи. Разбира се, той не можеше да й открие тайни, които не бяха само негови, не можеше, например, да й каже, че се готви бунт и че той ще участвува в него. Но можеше да й загатне отдалеч за всичко това, да възбуди у нея съчувствие към себе си и да се опита – той за туй беше дошел – да я отвърне от увлечението й към Галчева. И за да изпита предварително как би посрещнала думите му, той я погледна: изправена, жизнерадостна, Нона стоеше до него, обърната малко настрана, гледаше пред себе си, усмихната, със светнали очи, сякаш се радваше на онуй, което си мислеше. Йосиф разбра, че усилията му ще бъдат напразни: с мислите си, с цялото си същество Нона беше нейде другаде.
– Не, Ноне, не, аз се шегувам – каза той, като се скри пак в предишната си притворна веселост. – Нищо особено нямам да ти кажа. Наистина имам грижи, много грижи. В главата ми е цял хаос. Ей тук – той посочи с пръст челото си – не е много в ред.
Нона погледна челото му, гдето той още държеше пръста си, и каза:
– Ти там имаш един белег, от какво е?
– Удариха ме, като бях малък.
– Я да видя! – Нона поглади с ръка челото му. – Боли ли те?
– Не, не ме боли – каза Йосиф, усмихна се и се наведе. – Целуни ме там.
– Проклетник! – извика Нона, дръпна си ръката, обърна се и забърза към чифлика.
– Довиждане, Ноне! – извика след нея Йосиф.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания