Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Как да живеем с... инсулт и инфаркт
Глава 1. Причинителите на инсулта
Глава 2. Първите няколко дни
Глава 3. Последиците от мозъчния удар
Глава 4. Психика, интелект, настроение
Глава 5. Обратният път
Глава 6. Започнете живота си отново!
Глава 7. Всекидневните проблеми
Глава 8. Медикаменти за лечение на инсулт
Глава 9. Съвременни аспекти в лечението на инсулта
Глава 10. Сърдечно-съдова система
Глава 11. Ангина пекторис (стенокардия)
Глава 12. Сърдечна атака (миокарден инфаркт)
Глава 13. Жените и сърдечните заболявания
Глава 14. След сърдечната атака
Глава 15. Съвременни аспекти в лечението на миокардния инфаркт
Глава 16. Няколко полезни съвета
Глава 17. Най-често предписвани лекарства при сърдечни заболявания
За автора
Приложение 1
Приложение 2
Приложение 3
Приложение 4
Приложение 5
Приложение 6
Приложение 7
  
Виж още:
Здравна и медицинска литература
Как да живеем с... инсулт и инфаркт
Автор:
Смит, Том
            

Глава 2. Първите няколко дни

Последствията от удара варират от леки нарушения в говора и слабост в крайниците до тежка загуба на интелектуални и физически способности, които бързо могат да прогресират до кома с фатален изход.
Много от случаите започват с леки смущения, които в рамките на часове или дни се влошават.
Но и на най-незначителните симптоми за мозъчен удар трябва да се гледа сериозно, защото те могат да се влошат в хода на клиничното протичане. Необходимо е болният незабавно да постъпи в клиника. Много семейства искат да задържат близкия си у дома, като изтъкват факта, че могат да полагат 24-часови грижи за него, да го обгръщат с повече любов и внимание. Но често това не е най-доброто за пострадалия. В болницата за пациента се полагат професионални грижи денонощно, като при евентуално влошаване на състоянието на негово разположение са различни специалисти и екипи, които могат да реагират в момента, и то по най-адекватния начин. Всичко това надминава възможностите и на най-всеотдайните близки.
Първите няколко дни в болницата са период на изследвания и тестове за определяне състоянието на пациента. Най-напред детайлно се проучва състоянието на нервната му система. Ако той е в съзнание, на тестове се подлагат:
– силата и координацията на крайниците и на лицевите мускули
– всички видове сетивност – допир, натиск, тъпа или остра болка, реакция на топлина и студ, усещане за положението на тялото и крайниците и пространството
– зрение, слух, вкус, обоняние
– ориентация в пространството и времето (знае ли пациентът къде се намира, кой ден, месец и година сме)
– адекватност и интелектуални способности.
Последното изследване е особено важно не само за да бъдат установени евентуални поражения от удара, но и за да има основа за сравнение при по-нататъшно подобряване или влошаване на състоянието. Трудностите идват и от факта, че инсултът често причинява проблеми със слуха и говора, а това допълнително усложнява определянето на степента на поражение върху интелектуалните способности. Повечето от хората разбират много повече, отколкото изглежда. Това е една от причините съвременната рехабилитация в първите дни на удара да е съсредоточена върху възстановяването на тези умения.
Ако пациентът е в кома, важно е да се дефинира степента на „безсъзнателност”. За това помага изследването на рефлекторните реакции на зениците, коленете, стъпалата. Тонусът в засегнатите мускули пък е индикация за нивото на мозъчните поражения.
Чрез офталмоскоп1 се изследват очните дъна, по които се пренася образът от ретината до мозъка. Ако мозъкът е подложен на хипертоничен пристъп с повишено вътречерепно налягане, чрез офталмоскопията може да се установи оток на папилите. Това показва, че са необходими спешни мерки за предотвратяване на по-нататъшни мозъчни поражения. Високото налягане вътре в мозъка може да бъде снижено чрез венозни вливания на концентриран разтвор на манитол (mannitol), който създава условия за бързо извличане на течностите от тъканите, включително от мозъка, и навлизането им в кръвообращението.
След всекидневното проследяване на тези показатели в рамките на няколко дни могат да бъдат определени степента на пораженията и възможностите за възстановяване. Може да минат дни, седмици и в редки случаи дори месеци, преди да започне възстановяване на съзнанието. Първите знаци за това са промени в рефлексите.
Други рутинни медицински изследвания проверяват физически показатели като пулс, кръвно налягане, дишане, за да установят степента на соматичните увреждания.
Неравномерният пулс често е един от симптомите, подсказващи наличието на мастни отлагания по артериите и сърцето. Това е признак и за тромбози в сърцето и сънните артерии. Ако от тях се откъснат емболи, те могат да достигнат мозъка. Ето защо се предписват антикоагулантни медикаменти като хепарин, варфарин, синтром или дори аспирин или други лекарства за регулиране на сърдечния ритъм. В редки случаи се налага тромбозите в сънните артерии да се отстраняват чрез хирургична намеса.
Кръвното налягане е един от най-важните показатели. То се следи при всички видове инсулт. При постъпване в болницата кръвното налягане може да е много високо, но и много ниско. Ако ударът е резултат от дългогодишна артериална хипертония, пациентът постъпва в болницата с изключително високо кръвно налягане. Невинаги е достатъчно само следене нивото на кръвното налягане: при хора с дългогодишна хипертония установяването на нормални стойности на артериалното налягане понякога означава, че при този пациент съществува риск от нарушено кръвоснабдяване на мозъка. Затова е много важно лекарят да бъде информиран какво е било обичайното кръвно налягане на пациента преди удара, за да може то да се поддържа в адекватни стойности.
С помощта на стетоскоп2 се установява състоянието на сърцето и кръвообращението. Неритмичната сърдечна дейност може да потвърди съмненията за тромбоемболичния произход на инсулта. Ако се установи необичаен шум в някоя от сънните артерии, може да се открие мястото на стесняване (без значение дали причината е артеросклероза или тромбоза), което трябва да бъде третирано спешно. Наличието на течност в основата на белите дробове също говори за проблеми в работата на сърцето.
При съмнение за заболяване или смущение на сърдечносъдовата система се правят още две изследвания: електро-кардиограма и ехокардиография. Първото показва евентуално наличието на сърдечна аритмия, така че да се предпишат най-подходящите лекарства. Второто дава възможност да се проследи работата на сърцето и да се забележат евентуални тромби в някоя от камерите, което от своя страна предполага и наличие на емболии.
Пациентът се подлага на цялостен преглед. Диабетиците например са изложени на много по-голям риск от удар. При тях нивото на кръвната захар трябва да се измерва редовно. Макар и много по-рядко, инсулт се получава и в резултат на ниска кръвна захар. В този случай първо трябва да се коригират кръвните показатели – тоест да се върне нивото на глюкозата в нормални граници. Ако се реагира адекватно, пациент от почти коматозно състояние може да се възстанови за няколко часа. След това трябва да се предприеме лечение на заболяването, предизвикало ниската кръвна захар.
Много рядко симптоми, подобни както при мозъчен удар, могат да бъдат първият сигнал за наличието на тумор в мозъка. При подобни съмнения се назначават подробни изследвания и скенер на глава.
При мозъчен удар се провежда комплекс от изследвания за установяване на неговото развитие и точната му локализация При съмнения за аневризма се назначава специално рентгеново изследване (ангиография) за откриване наличието или отсъствието на мозъчно-съдови малформации (аневризма и др.) Чрез компютърна томография на главата се установява както видът (исхемичен или хеморагичен) на мозъчния инсулт, така и неговата големина и точна локализация. В първите дни най-важното е да се установи дали пациентът започва да се възстановява, или симптомите се задълбочават и съзнанието се нарушава до дълбока кома. Използването на модерни лекарства намалява налягането в мозъка, но дали ще започне влошаване или възстановяване на състоянието на болния, зависи най-вече от големината и локализацията на мозъчния кръвоизлив или мозъчния инфаркт. Ако поражението е твърде обширно или пък е засегнало жизненоважни зони в мозъка, шансът за възстановяване е минимален независимо от лечението.
Ако състоянието на пациента остане стабилно през първите два–три дни, има значителни надежди за по-нататъшно възстановяване. Това става с помощта на правилно медикаментозно лечение и физиотерапия. След като бъде снижено налягането в черепната кухина и мозъчният оток се преодолее, мозъчните клетки в пенумбрата (или пространството около мястото на поражението) възстановяват почти нормалното си състояние. Съзнанието започва да се възвръща, а заедно с него започват да се подобряват двигателните и сетивните нарушения.
Точно това е моментът, в който трябва да започне активната възстановителна терапия. Обикновено това означава насочване към специализирано звено, в което лекари, сестри, физиотерапевти, логопеди, учители и най-вече – болният и неговите близки, се ангажират с рехабилитацията на пострадалия.

1 Уред за наблюдение на очното дъно. Дава информация за състоянието на кръвоносните съдове, зрителния нерв, ретината и др.
2 Слушалка за преслушване на сърдечни тонове, дихателни движения и шумове.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания