Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Как да живеем с... инсулт и инфаркт
Глава 1. Причинителите на инсулта
Предупредителни сигнали
Видове мозъчен удар
Как да се предпазим
  
Виж още:
Здравна и медицинска литература
Как да живеем с... инсулт и инфаркт
Автор:
Смит, Том
Глава 1. Причинителите на инсулта

Инсултът носи бремето на болест, която се появява най-неочаквано. Всъщност много рядко нещата стоят точно така. Инсултът е предхождан от периоди с продължителност месеци или часове, в които незабележими промени в здравословното състояние подсказват за надвисналата опасност. Кратки мигове на влошено зрение, чувство за слабост в крайниците, временна загуба на възприятията на определено сетиво, упорито сутрешно главоболие, няколко секунди необяснима непохватност, блокиране на мисълта... Всички тези симптоми често имат и друго обяснение, но е възможно и да са знаци за преходни нарушения на мозъчното кръвообращение и за опасност от наближаващ инсулт.
Мозъчният удар се проявява под различни форми. Възможна е внезапна загуба на съзнание без никакви предупредителни сигнали. Друг път пристъпът е предхождан от главоболие, слабост и схващане в крайниците, период на емоционален дискомфорт, нарушение в сетивните възприятия – например усет за странен вкус, миризма или шум, които нямат обяснение.
Тези симптоми могат да прогресират много бързо до безсъзнателно състояние или да се развият за няколко часа, така че пациентът може да опише тяхното развитие до момента на тежкото влошаване.
Първата помощ, която се дава на пострадал от удар, на пръв поглед изглежда елементарна, но може да се окаже животоспасяваща. Необходимо е:
– да се осигури възможно най-бързо квалифицирана медицинска помощ
– да се осигури на пострадалия пълен покой в тихо и спокойно помещение
– да се успокоява и окуражава болният
– да се реагира адекватно, в случай че болният загуби съзнание.
В случай на загуба на съзнание пострадалият трябва да бъде поставен да легне на една страна, коляното на горния крак се изнася към главата и встрани в опорна позиция, под главата се поставя възглавница или друга подложка, така че да няма опасност главата да се наклони на една страна или да клюмне към брадичката. Подобно нещо би блокирало дишането. Задължително трябва да се провери дали езикът на болния не е паднал назад към гърлото. Ако има изкуствено чене, то непременно трябва да се отстрани.
Много от получилите удар постъпват в болницата с малко информация за началото на инсулта. Всички данни относно състоянието на пациента, обстоятелствата, при които е настъпил ударът, историята на миналите заболявания, лекарствата, които той е приемал, са изключително полезни за лекаря. Така той ще може да постави правилната диагноза и да предпише адекватно лечение.
Начините, по които настъпва ударът, са най-различни. Последствията от него също варират – от сериозно разстройство на сетивата и нарушаване на двигателната активност до пълно възстановяване. Част от прекаралите мозъчен инсулт болни се възстановяват почти напълно, докато други за съжаление остават с физически недъзи и интелектуални нарушения до края на живота си. Трети се възстановяват, но до края на живота си имат проблеми с речта и общуването, с често проявяващото се чувство на слабост, с нестабилното си емоционално състояние.
Исхемичният мозъчен инсулт е резултат от нарушен приток на кръв в дадена част от мозъка. За няколко минути се получават сериозни мозъчни увреди в зоната с липсващо кръвообращение. Около силно поразения участък в мозъка се образува зона, наричана от лекарите пенумбра (в буквален превод – полусянка), която е частично засегната. Именно тази област подлежи на пълно възстановяване при правилна намеса от страна на лекаря.
Целта на лечението при всеки исхемичен мозъчен инсулт е да се намали зоната с трайно поражение на мозъка чрез подобряване функциите на околонекротичната зона (пенумбра), за да се намали рискът от развитие на тежък неврологичен дефицит.
Мозъкът се снабдява с кръв от сърцето чрез три главни артерии:
– две сънни артерии преминават от двете страни на трахeята (по тяхното протежение ясно се усеща пулсът)
– друга трета артерия (базиларна артерия) отива до главата, минавайки през предната част на гръбначния мозък (тя се образува от сливането на двете вертебрални артерии, които минават отстрани на гръбначния стълб).
Трите артерии образуват по основата на мозъка т. нар. Вилизиев кръг, от който произлизат артериите, които навлизат във вътрешността на мозъка и го кръвоснабдяват. Това показва, че мозъкът има уникална, индивидуална система за кръвоснабдяване, позволяваща при проблем в някоя от артериите да регулира адекватността на кръвния ток. Например, ако една от сънните артерии поради увреда е със снижен или с липсващ кръвен ток (стеноза или тромбоза) и не може да кръвоснабдява съответната голямомозъчна хемисфера, другите две компенсират, като изпращат по-голямо количество кръв към мозъка.
От друга страна, ако възникне проблем (стеноза или тромбоза) в артериите над Вилизиевия кръг, тогава е много трудно да се намери начин за кръвоснабдяване на засегнатата част от мозъка. При по-младите хора колатералните артерии поемат отчасти тези функции, но при възрастните болни това е невъзможно.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания