Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Как да живеем с... инсулт и инфаркт
Глава 6. Започнете живота си отново!
Възстановяване на говорните способности
Работа с думи
Четене
Писане
  
Виж още:
Здравна и медицинска литература
Как да живеем с... инсулт и инфаркт
Автор:
Смит, Том
Глава 6. Започнете живота си отново!

Когато се говори за възстановяването на способностите за общуване на прекаралите мозъчен инсулт, е поучителна работата на една английска организация за подпомагане на страдащите от афазия (Disphasia Support Organisation).
Първоначално членовете на организацията започват да се занимават със случаите на пациенти с афазия, без да имат предварителна медицинска или логопедична подготовка. Тези доброволци просто желаят да помагат по какъвто и да е начин на пострадалите от мозъчен удар и всичко, което предприемат, е по тяхна лична преценка и усмотрение.
С чувство за хумор, чрез игри и програми за възстановяване на загубените способности те провокират своите познати, пострадали от мозъчен удар, да започнат живота си отново. Членовете на организацията са търпеливи, изобретателни, чувствителни и практични. Те привличат много хора към идеите си и така успяват да помогнат на много пациенти.
Философията на доброволците се състои в три водещи принципа:
1. За всеки човек духът, разсъдъкът и тялото са с еднакво голямо значение.
2. Подкрепата, старателните усилия и чувството за хумор помагат в борбата за възстановяване или приемане на трудно отстранимите недъзи, придобити в резултат на инсулта.
3. И след удара животът трябва да се живее пълноценно независимо от затрудненията, които заболяването създава.
Организацията се ползва с подкрепата на местните болнични заведения, в които се провеждат редовни консултации с логопеди и рехабилитатори. Формират се малки групи от спеиалисти, които един път седмично посещават пострадалите по домовете им и в предразполагаща домашна атмосфера ги обучават в разпознаването и използването на думи, букви, цифри, пари, календари, форми и др.
Организират се сбирки, излети и други различни мероприятия с пациенти и доброволци. Най-важното е, че членовете на тази организация помагат за възстановяването на връзката между пациента и неговото семейство. Задачата е трудна, защото пораженията върху способностите за комуникация, които оставя мозъчният инсулт, са много сериозни. Не става дума само за невъзможността да се провежда нормален разговор. По отношение на общуването е много важно да се отговори на следните въпроси:
1. Разбира ли болният, когато му се говори?
2. Може ли да чете?
3. Ако може да чете, помни ли това, което е прочел преди няколко минути?
4. Може ли да пише? Разпознава ли форми и букви?
5. Ако е бил дяснорък и пораженията от инсулта са в дясната половина на тялото, може ли сега да пише с лявата си ръка?
6. Как се справя с числа, пари, понятия за време и място?
7. Може ли да планира събитията в ежедневието си, проявява ли инициативност по отношение на каквито и да било действия?
Липсата на комуникативни способности не означава, че интелектът е погубен. Пострадалият от удар не се е превърнал отново в дете. Той просто е объркан, разстроен и депресиран от проблемите, които са възникнали. Пониженото самочувствие и потиснатостта бързо водят до апатия, отчаяние и безразличие не само към помощта на околните, но и към бъдещето по принцип.
В този смисъл помощта за болния е много повече от механично подобрение на способностите му за комуникация. Той се нуждае от компания през целия ден – развличайте го, вдъхвайте му оптимизъм и надежда за бъдещето, което със сигурност ще е по-добро от настоящето. По всякакъв начин болногледачите трябва да внушават на пострадалия самоуважение, да го убеждават, че животът му има смисъл, да го изтръгнат от обхваналите го цинизъм, апатия и самосъжаление.
Пациентът трябва да работи по собственото си възстановяване, без да очаква чудодейно изцеление. На много от болните им трябва помощ, за да се примирят с необратимите поражения и да се простят с реализацията на много от плановете си относно кариерата, пътуванията, спортуването... Вероятно всички тези проекти ще претърпят драстични промени.
Според доброволците от организацията за подпомагане на страдащите от афазия в основата на подобрението стоят два главни принципа – събуждане на интерес и стимулация. Голяма част от пациентите и помощниците работят по-добре в група. Там те по-лесно се обучават как да възвърнат интереса си към живота. Всичко зависи от увлеченията, които болният е имал преди удара.
Така например домакините, които преди заболяването са прекарвали голяма част от времето си в готвене, трябва да бъдат привлечени в приготвянето на някое по-простичко ястие, естествено с помощник около себе си. Ще се учудите колко много неща могат да бъдат направени само с една здрава ръка дори когато става дума за готвене.
Един от ключовете към успешното възстановяване на болния е предразполагащата атмосфера. Взаимоотношенията между болногледач и болен трябва да се основават по-скоро на приятелство между равностойни индивиди, отколкото на йерархията учител – ученик. Понякога е добре да се използват и някои дребни хитринки. Не е зле по време на игра на дама или карти с болния да грешите умишлено, за да може той да ви поправя. Това го насърчава и повдига духа му. Дори и в най-добре организираните домакинства понякога има дълги периоди от време, когато пострадалият остава сам. Това е много трудно за него, защото се нарушава ритмичността на ежедневните тренировки за възстановяване на мисленето и въображението. Болният се чувства пленник на собствената си интелектуална непълноценност и това е крайно потискащо за него. Ето защо хората, които се грижат за него, трябва да организират тези периоди добре, да измислят такива занимания, че пострадалият да е максимално ангажиран през времето, когато остава сам. Повечето хора сутрин се събуждат с мисли какво точно ще правят през деня, за да придвижат всички задачи, които са планирали. Пострадалият от мозъчен удар е загубил тази способност – той не знае как да организира деня си и какво точно желае да прави. Именно затова болнинят има най-голяма нужда от своите близки.
Едно от нещата, които можете да направите по въпроса е| да организирате редовни посещения на роднини, приятели и съседи. Хората може да идват по различно време и да внасят разнообразие с различните си интереси и истории. Можете да въведете дневник, в който да се записват всякакви събития – от гледаните по телевизията предавания до предстоящите семейни ваканции и рождени дни. Това се явява своеобразен| помощник за болния, като опреснява паметта му за минали и предстоящи събития. Той трябва да бъде окуражаван да вписва и личните си преживявания в дневника – кой го е посетил, как са прекарали времето си и т. н. Всичко това събужда интереса на пострадалия към живота и е чудесна допълнителна терапия, за която не са необходими никакви разходи.
„Празните” дни можете да запълните с дейности, на които по принцип не се обръща много внимание, защото се считат за твърде делнични. Но за болния те са цяло предизвикателство. Окуражавайте го да се включва в изпълнението на домакински задължения като бърсане на прах, слагане на приборите на масата, както и прибирането им впоследствие. В градинарството и готвенето болният може да се включи, използвайки едната си ръка – може например да нахрани домашните животни или да полее цветята. Грижите за домашните любимци могат да доставят много удоволствие и приятно прекарани часове.
Въпреки че дневните активни занимания са приоритет, трябва да определите и време за почивка. Добре е също така да извеждате болния на чист въздух поне един път дневно. Стоенето в затворено помещение, независимо колко добре е прекарал болният там, може да се окаже много депресиращо и потискащо.
Около грижите и помощта за пациента често забравяме друг много важен човек. Това е съпругът, съпругата, детето или друг близък роднина, който се грижи основно за болния и поема голяма част от бремето върху себе си.
Този човек трябва да е способен да се справя с положението, без да изпитва чувство на вина или срам от моментите, в които неизбежно ще му се прииска да се откаже. Той или тя трябва да обръщат внимание и на личния си живот, в противен случай няма да успеят да понесат напрежението. Ако болногледачът и пострадалият прекарват времето си неотлъчно един от друг, домът лесно ще се превърне в затвор и наказание и за двамата. При тези обстоятелства лесно може да възникне раздразнение, а първоначално възникналото спонтанно приятелство да изчезне.
Ето защо помощта на приятели и доброволци е неоценима. Външните посетители внасят нови теми за разговор, разнообразие и надежда, а за болногледача те играят ролята на предпазен клапан за изпускане на събралото се напрежение. Без тези хора е непосилно да се извърви трудният път към възстановяването на болния.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания