Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Как да живеем с... инсулт и инфаркт
Глава 10. Сърдечно-съдова система
Сърдечният мускул
Коронарните артерии
Здравото сърце
Ангина пекторис (стенокардия)
Други рискови фактори – високо кръвно налягане и диабет
  
Виж още:
Здравна и медицинска литература
Как да живеем с... инсулт и инфаркт
Автор:
Смит, Том
        

Сърдечният мускул

Сърцето представлява кух мускулест орган. Неговата стена – миокард (от мио – мускул, кардио – сърце) загражда четири кухини – две горни, по-малки по размери, наречени предсърдия, и две долни, по-големи, наречени камери. Плътна надлъжна преграда разделя сърцето на лява и дясна половина. Лявата се състои от ляво предсърдие и лява камера, свързани помежду си с отвор, в който се намира лявата предсърдно-камерна клапа, или т. нар. митрална клапа. Аналогично, в дясната половина се намира дясната предсърдно-камерна клапа, или т. нар. трикуспидална клапа. Предназначението на тези предсърдно-камерни клапи е да се затварят при свиването и да се отварят при отпускането на сърдечния мускул, като по този начин регулират движението на кръвта само в една посока – от предсърдията към камерите.
Кръвта в организма се движи по голям и малък кръг на кръвообращение. Големият започва от лявата камера на сърцето – кръвта напуска лявата камера през лявата полулунна клапа, наречена аортна клапа, и навлиза в аортата, продължава по нейните разклонения, докато стигне капилярите в тъканите, след което се връща по вените до дясното предсърдие. Венозната кръв е богата на въглероден двуокис и бедна на кислород. От дясното предсърдие, преминавайки през трикуспидалната клапа, кръвта навлиза в дясната камера. Именно оттук започва малкият кръг на кръвообращението. От дясната камера кръвта преминава през дясната полулунна клапа, наречена пулмонална, и навлиза в белодробната артерия и разклоненията u, достига до белодробните капиляри и оттам обратно по белодробните вени до лявото предсърдие на сърцето. В белодробните капиляри венозната кръв освобождава въглеродния двуокис и се обогатява с така необходимия на човешкия организъм кислород. От лявото предсърдие през митралната клапа кръвта преминава в лявата камера, откъдето се изтласква в аортата, а оттам отново към цялото тяло.
Сърцето има специфични клетки, които притежават способност да създават електрически импулси, които възбуждат останалите мускулни клетки и ги карат ритмично да се съкращават. В момента на съкращаване (систола) кръвта се изтласква в артериалните съдове през вече споменатите полулунни клапи, които в този момент са отворени. След всяка систола следва отпускане (диастола) и сърцето се изпълва отново с кръв от предсърдията, като в този момент полулунните клапи са затворени и не позволяват на кръвта, насочена към аортата и белодробната артерия, да се върне обратно в отпуснатото сърце.
Този процес е абсолютно автоматизиран. Възбуждането възниква в клетки в дясното предсърдие, след което се разпространява и в камерите. В резултат на това предсърдията и камерите извършват последователно и в строг ритъм своите систоли и диастоли. При възрастния човек сърцето се съкращава около 75 пъти в минута – такава е нормалната сърдечна честота, т. нар. пулс. При новороденото пулсът е около 140 удара в минута, но с израстването постепенно се понижава.
Кръвта оказва налягане върху стените на кръвоносните съдове. По време на систола налягането в големите артерии е високо. То се нарича систолно артериално налягане и стойностите му обикновено са между 120–140 mmHg (милиметра живачен стълб). По време на диастола налягането е доста по-ниско и се нарича диастолно артериално налягане – нормалните му показатели са 70–80 mmHg. Систолното налягане се определя от силата на сърдечния удар, а диастолното от съпротивлението, което съдовете оказват на движещия се в тях кръвен поток.
Стойностите на кръвното налягане зависят от работата на сърцето и от състоянието на кръвоносните съдове. За повишаването на систолното налягане има различни причини – когато сърцето изтласква повече кръв за единица време, при свиване на периферните кръвоносни съдове или при намаляване на еластичността им (например при болестта артериосклероза), при физически усилия. Обратно, когато количеството кръв, изтласквано от сърцето, е по-малко (например след кръвоизлив), систолното налягане спада.
Кръвното налягане е от изключителна важност, защото то регулира доставянето на кръв във всички части на човешкото тяло.

Устройство на сърце

I. Човешко сърце (А – външен вид; Б – надлъжен разрез); II. Сърце на жаба; III. Сърце на риба. 1 – аорта; 2 – белодробна артерия; 3 – коронарни съдове; 4 – ляво предсърдие; 5 – дясно предсърдие; 6 – клапи; 7 – белодробни вени; 8 – горна куха вена; 9 – артериален конус; 10 – спирална клапа на артериалния конус; 11 – камера; 12 – венозен синус; 13 – камера.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания